Из пътешествията на Рафаил Данибегашвили (Excerpts from the travels of Rafail Danibegashvili)

На 15 март 1795 г. грузинецът Рафаил Данибегашвали потегля за Индия по заръка на грузинския цар Иракли. Публикуваме откъси от дневниците му, като се спирам на няколко от по-любопитните обичаи, които той описва из странстванията си.

Първият откъс е от посещението му в град Патна, столицата на днешния щат Бихар. Градът е изключително древен и през вековете винаги е бил културно и духовно средище. Ето на какво се натъква Рафаил по време на престоя си там:

ПРИТЧА ЗА НЕВЕЖЕСТВОТО

В Индия имало един много известен художник. Всички харесвали и приемали произведенията му за перфектни. Наричали го Ранга Гуру. Неговият възпитаник Раджичи, който приключил вече обучението си му занесъл последната си картина и поискал неговото мнение и оценка.
Ранга Гуру му казал:

- Ти вече си художник Раджичи и твоята картина ще я оцени народът.“
И поискал от Раджичи да сложи картината на най-оживеното място в града. До нея да остави червен молив и бележка, с която да помоли хората да зачеркнат местата, които не харесват.

Раджичи послушал учителя си. Какво било учудването му като отишъл след няколко дена да види резултата. Цялата картина почти била покрита с червени кръстове. На Раджичи му станало мъчно. Картината, в която вложил душа и нарисувал с толкова труд, била сякаш червена стена. Взел я и отишъл при Ранга, за да се оплаче и сподели колко е тъжен и обиден.
Ранга Гуру му казал да не тъжи, а да продължи да рисува.

Раджичи нарисувал отново картината. Ранга го посъветвал пак да я сложи на същото място, но този път да остави четки и бои, а в бележката да поиска от хората да поправят местата които не харесват. След няколко дни Раджичи отишъл да види какво е станало. Бил много щастлив ,защото картината не била докосната, четките и боите не били използвани. Тичешком отишъл при учителя си и споделил своята радост.

Ранга Гуру:
- Скъпи Раджичи при първата ситуация ти видя, че като дадеш възможност на хората да критикуват те бяха безжалостни. Хора, които през живота си не са рисували дойдоха и надраскаха картината ти. Докато във втората ситуация ти поиска от тях да поправят грешките ти, поиска да са градивни. Да си градивен изисква знания и умения. Поради незнание никой не посмя да поправи картината. Скъпи Раджичи в работата си не е достатъчно да си майстор, нужни са знания. Тези, които нямат понятие за твоята работа не можеш да очакваш да оценят труда ти. За тях твоя труд няма никаква стойност. С невежите никога не спори и не споделяй произведенията си!

За трудностите и пътя на стрелата

- Учителю - попитал веднъж ученикът – защо има трудности, които ни пречат да постигнем целта, отклоняват ни от избрания път, опитвайки се да ни накарат да признаем слабостта си?

- Това, което ти наричаш трудности – каза учителят – всъщност е част от твоята цел. Спри да се бориш с това. Просто помисли за това, и му обърни внимание, когато избираш пътя си. Представи си, че стреляш с лък. Целта е далеч, а не я виждаш, тъй като на земята е паднала гъста мъгла.

Нима ще се бориш с мъглата? Не, ще чакаш, когато задуха вятър и мъглата се разсее. Сега целта е видима, но вятърът отклонява полета на стрелата ти. Нима ще се бориш с вятъра? Не, просто ще определиш посоката му и ща направиш корекция, като стреляш под малко по-различен ъгъл. Твоят лък е тежък и твърд, нямаш сили да опънеш тетивата. Ще се бориш ли с този лък? Не, ще тренираш мускулите си, и всеки път все по-силно ще опъваш тетивата.

- Но има и хора, които стрелят с лек и гъвкав лък в ясно, тихо време – казал обиден ученикът. – Защо само моят изстрел среща толкова много препятствия по пътя си? Дали Вселената се съпротивлява на движението ми напред?
- Не гледай другите – усмихнал се учителят. - Всеки избира свой лък, своя мишена и свое собствено време за изстрел. За някои целта е да улучи мишената, а за други – възможност да се научи да стреля.

Учителят снишил глас и се навел към ученика:

- И още, аз искам да разкрия една ужасна тайна. Вселената няма нищо общо с това. Тя не се противопоставя и не помага на никого. Мъглата не пада на земята за да попречи на твоя изстрел, вятърът започва да духа не за да отклони стрелата ти, твърдият лък е създаден от майстора не за да покаже твоята слабост. Всичко това съществува само по себе си, независимо от твоето желание. Ти си решил, че в тези условия трябва да поразиш целта. Ето защо или спри да се оплакваш от трудностите и започни да стреляш, или усмири гордостта си и избери своя лесна цел. Цел, по която можеш да стреляш от упор…..