понеделник, 31 октомври 2016 г.

Из пътешествията на Рафаил Данибегашвили (Excerpts from the travels of Rafail Danibegashvili)


На 15 март 1795 г. грузинецът Рафаил Данибегашвали потегля за Индия по заръка на грузинския цар Иракли. Публикуваме откъси от дневниците му, като се спирам на няколко от по-любопитните обичаи, които той описва из странстванията си.

Първият откъс е от посещението му в град Патна, столицата на днешния щат Бихар. Градът е изключително древен и през вековете винаги е бил културно и духовно средище. Ето на какво се натъква Рафаил по време на престоя си там:

"Тук съществува един много жесток обичай, съгласно който ако свещеникът прецени, че болните и слабите сред жените и мъжете са вече на прага на смъртния си час, поставят ги в ковчези, след което ги отнасят до брега на река Ганг и ги поставят във вода до коленете. Докато се излива вода в гърлата им, те трябва да произнесат думите: "Кина Нараян" т.е "Господи Боже". При вида на тази гледка човек няма как да не потръпне от ужас. Ако се случи така, че някой от тези клетници умре, трупът се държи за кратко време върху огнената клада, след което се хвърля в реката. Ако пък се случи здравето му да се подобри, свещеникът го обявява за недокосваем (най-нисшата каста) и презрян от Бога, с което губи право да пребивава повече в града и трябва да отиде в специално обособено за такива нещастни люде селище, разположено от другата страна на реката. Индийците наричат това място мурдунки крам, което в превод означава "селото на мъртвите". Англичаните не взимат данъци от жителите на това село, тъй като съгласно индийските вярвания хората там са считани за мъртъвци."



"След 40-дневно пътуване стигнах Норпор или Фар (става въпрос за Нурпур, на 150 км от Амритсар в днешния щат Панджаб), разположен в планинска местност. Първото нещо, което видяха очите ми още с влизането си в града беше тъжно и трогателно. Един идолопоклонник (така Рафаил нарича хиндуистите) се бе споминал и готвеха тялото му за кремация. Ето как протекоха ритуалите: тялото на покойника беше положено в богато украсен ковчег и отнесено до мястото, където традицията повелява да се кремират телата. Покойникът имаше две жени, които вървяха след него, облечени в скъпи одежди и пищни украшения. Веднага щом процесията пристигна на определеното за целта място, хората издигнаха клада, върху която поставиха колове, а отгоре положиха тялото на покойника. Но според местната традиция жените трябва да демонстрират своята възвишена любов към мъжа си, като по свое желание пожертват себе си в огъня заедно с неговото тяло. За целта двете богато облечени жени заеха позиции от двете страни на своя съпруг. Свещениците обилно поръсиха с гхи и други лесно запалими вещества телата им. След това запалиха кладата от четирите страни, а двете невинни жени заедно с трупа на своя съпруг бяха погълнати от пламъците. Хората, скупчили се около кладата свиреха на различни инструменти, докато труповете се превърнат в пепел. Въпреки всичко жените имат възможност и да се откажат от този нечовешки обичай. Роднините и близките им дори се опитват да ги убедят да продължат живота си в името на децата и богатстовото, което остава след кончината на мъжа им. Само че ако веднъж решат и тръгнат към огнената клада с намерението да се хвърлят в нея, колкото и да са ужасени от огъня, няма връщане назад. В такива случаи хората около кладата биха ги заплашили с друга смърт -чрез посичане с меч, която няма как да избегнат- тъй като те вече са недостойни за живеене."



Няма коментари:

Публикуване на коментар