Има две племена, които са любими на веге сайтовете, сайтовете за самолечение и алтернативна медицина, Ню Ейдж порталите и псевдо-научните списания - това са индийското племе тода и пакистанското хунза. Като отвориш някой сайт или списание от горните категории неизменно ще прочетеш, че тези пастири били пълни вегетарианци и на това дължали пословичното си дълголетие.
Ето и цитат от списание Осем: "През 1984 г. на летище „Хийтроу" в Лондон слизат двама хунзийци. Когато на паспортния контрол разглеждат паспорта на единия... бум! Пише, че е роден през 1823-а, човекът е на 160 години! Заговарят го... и помни събития от по-миналия век.В племето до 100-годишна възраст хората се движат постоянно, играят на игри. Жените на 40 са като момиченца, често раждат на 65, нерядко доживяват 120-130 години."
За племето тода, при които сме се отбивали в нашите пътувания, вече сме писали колко е глупаво да се твърдят подобни лъжи при положение, че първата етнографска книга, в която се зачете човек, опровергава тези измислици. Даже цитирахме преведената на български "Златната клонка" на Фрейзър - там има за жертвоприношенията на тода.
За хунза нещата са абсолютно същите. През 1955 г. Джеръм Родейл пише книгата „Здравите хунзи“ (Healthy Hunzas), в която разказва историята на древното пакистанско племе Хунза, приписвайки им свръхчовешки качества и дълголетие. В книгата си Родейл твърди, че хунзите живеят в крепко здраве до 145-годишна възраст благодарение на стриктната си вегетарианска диета от плодове, кайсиеви ядки и зърнени храни.
Още от първите справки в книгите и енциклопедиите става ясно, че хунза не само не са вегетарианци, но и страдат от всички модерни болести. Средната им продължителност на живот не е по-дълга от тази на останалите пакистански племена, което значи не повече от 53 години. Според клиничните изследвания, на които попаднах (CLARK1 963; HARADA аnd MIYOSHI 963; GILES 1984, 351) страдат доста често от ревматизъм, паразити, катаракт, дизентерия, апендисит, туберкулоза, сърдечни заболявания и др.
Не само това, ама и духовете на планината, в които вярват те, приемат единствено козата за свещено животно и храна. Духовете се наричат "пари", а "битан" е избранникът да общува с тях и да ги умилостява, така че да се избегнат лавини, болести и всякакви други социални беди. Битан задължително предлага на боговете кървави жертви, а част от способностите му, които доказват връзката му с боговете, е способността да пие директно кръв от пожертвеното животно, а както споделя един от потомствените шамани - битан Ибрахим - "когато пиеш кръвта от врата на козата, тя им вкус на най-хубавото мляко, което се намира в планините. Докато аз пия кръвта, знам, че боговете също пият от нея" (M. H. SIDKY 1994: 78)
И отново си спомняме за шлоката, че "съмнението е най-висшата форма на знание"
