неделя, 18 ноември 2018 г.

Марко Поло за Индия (Marco Polo on India)


Щом пътникът напусне Цейлон и отплава на запад в про-дължение на около 60 мили, достига до голямата област ар, която наричат Велика Индия (1). И наистина това е най- добрата част на Индия. Тази област представлява част от континента. Управлява се от петима царе, всички рождени братя. Ще разкажа за всеки един от тях отделно. Трябва да се знае, че това е най-богатата и великолепна област в света. Ще разкажа какво представлява. Първото царство на областта се управлява от един от братя¬та, който се нарича Сендербанди Девар. В царството му се намират едри и красиви перли. Читателят трябва да знае, че Малабар и Цейлон общо осигуряват перлите и скъпоценните камъни в света. Сега ще разкажа как намират перлите и ги събират.

Читателят трябва да знае, че в това море има залив между острова и сушата; и в този залив водата не е по-дълбока от осемдесет клафтера (2) и на места не повече от два клафтера. Именно в този залив събират перли и ще опиша как става това.

Как индийците събират перли

Група търговци се сдружават, правят си сдружение или компания и наемат кораб, специално построен за целта, на който всеки има каюта, пригодена за целта, с вана и други приспособления. Съществуват много такива кораби, защото мнозина са търговците, които се занимават с този улов. И съдружниците от един кораб имат няколко лодки, които да го теглят през залива. Наемат мъже за определена заплата на месец от април до средата на май, защото това е ловният сезон в залива. Мястото, където перлите са най- много, се нарича Бетала и се намира на сушата. Оттук се отправят на седемдесет километра на юг и пускат котва. След това излизат с малки лодки и започват да ловят по един начин, който ще опиша. Хората в малките лодки, наети от търговците, скачат във водата и се гмуркат, понякога на три клафтера дълбочина, поня¬кога четири, понякога до десет. Остават под водата колкото могат. Когато повече не могат да издържат, излизат на повърхността, почиват си малко и отново се гмуркат - и така продължават цял ден. Докато са на дъното на морето, събират миди, големи и малки и най-разнообразни. Отварят мидите и ги поставят в корита с вода, както вече описах. Перлите се намират в месото на мидите. Във водата месото на мидата изгнива, тя се отпуска и започва да прилича на белтък от яйце. Мидата плува в този вид до повърхността, докато перлите, изчистени от примеси, остават на дъното. Ето как се събират мидите. И уверявам читателя, че получените количества са неизброими, защото той трябва да знае, че така събраните перли от този залив ги изнасят по цял свят, защото повечето от тях са кръгли и лъскави. През средата на ме¬сец май уловът се прекратява, защото вече не се срещат миди с перли. Но е известно, че ги има през септември и началото на октомври на около 300 мили. Уверявам читателя, че царят на това царство получава огроомен доход от митото, което се заплаща от този улов. Търговците му заплащат десятък от печалбата си. Извън това и над този десятък заплащат по двадесет перли на хора да предпазват гмуркачите от хищни риби чрез заклинания. Тези заклинатели наричат брамини. Заклинанията си изговарят само през деня, нощем спират да ги правят, така че рибите са необезпокоявани. Брамините също така са опитни в заклинания срещу всякакви зверове, птици и животни.




Какво носи малабарският цар

Трябва да кажа на читателя, че в тази област Малабар няма нито шивач, нито крояч, който може да среже плат или да го зашие защото хората ходят голи цялата година, тъй като тук времето е винаги умерено - нито е студено, нито горещо. Ето защо ходят голи, т.е. само с препаска около бедрата. Царят им не е об¬лечен повече от останалите, като се изключат някои украси, за които ще разкажа. Трябва читателят да знае, че и той е съвсем гол, с изключение на една красива препаска, която по краищата си е покрита със скъпоценни камъни - рубини, сапфири, бри¬лянти и други ярки скъпоценни камъни, така че тази препаска струва цяло състояние. Около врата му има гердан от коприна и по този гердан висят 104 мъниста, които представляват големи и прекрасни перли и безценни рубини. Ще разкажа защо носи този гердан. Прави го, защото негово е задължението сутрин и вечер да казва 104 молитви, за да почете своите идоли. Такива са изискванията на вярата им и на тяхната религия и такава била волята на техните предшественици царе, която те им завещали. Ето защо царят носи тези 104 скъпоценни камъка около врата си. Молитвата се състои от думите „Пекаута, пекаута, пекаута“ и нищо друго (3). Освен това носи на три места по ръката си злат¬ни гривни, обсипани със скъпоценни камъни и скъпи едри пер-ли. По същия начин носи гривни на три места на краката, три гривни, украсени със скъпи перли и скъпоценни камъни. Освен това нека кажа на читателя, че същият цар носи на пръстите на краката си прекрасни перли и други скъпоценни камъни, така че представлява великолепна гледка. Нужни ли са повече думи? Достатъчно е, че носи толкова много скъпоценни камъни и перли на стойност повече от един великолепен град. Всъщност никой не може да изчисли общата стойност на всичките скъпоценни камъни, които носи. И няма нищо чудно, че носи по себе си толкова много, като знаем, че перлите и камъните се намират в собственото му царство.

Нека разкажа за нещо друго. Никому не разрешават да изнесе от неговото царство какъвто и да е голям или скъп камък или която и да е перла, която тежи над половин сагио. В това царство е обичайно няколко пъти на година по време на управлението си да издава прокламация всички, които имат перли и особено хубави камъни, да ги представят в двора и той ще им върне двойно толкова камъни за всички хубави камъни. Затова търговците и останалите, които притежават камъни, са достатъчно склонни да ги занесат в двора заради доброто заплащане. Ето как този цар има такива богатства и толкова скъпоценни камъни.




За някои обичаи в царство Малабар

Нека сега разкажа за някои други чудеса. Най-напред трябва да повярвате, че царят има цели 500 жени, т.е. наложници. Уверявам читателя, че види ли красива жена или девойка, взема я за себе си. Веднъж това го довело до глупост, за която ще разкажа. Харесал си една хубава жена, която била жена на брат му, отнел я от него и я задържал за себе си. А брат му, който бил мъдър човек, мирно приел това и не се карал с него. Неведнъж бил готов да започне война с него, но майка им показала гърдите си, казвайки: „Ако се сбиете, ще отрежа тези гърди, от които и двамата сте сукали.“ И така враждата се забравила.

Ето нещо, което може да предизвика почуда. Уверявам читателя, че на този цар не липсват твърде необикновени и верни придворни; това са придворните му на този свят и в отвъдния, както те самите казват. Те му прислужват в двора, яздят с него, радват се на високопоставени длъжности в двора - където и да иде, тези велможи го съпровождат и имат високо положение в цялото царство. А след това, когато царят умре и тялото му гори на една грамадна клада, всичките тези велможи, както казах, се хвърлят в огъня и изгарят с него, за да могат да го придружат в отвъдния свят.

Ето и още един обичай, който често практикуват в това царство. Когато царят умре и остави след себе си голямо богатство, синът му не го докосва за нищо на света. Защото казва: „Притежавам цялото царство на баща ми и целия му народ, така че съм в състояние да си посрещна разходите, както и направих.“ Затова царете от това царство никога не се докосват до съкровищата, а ги предават от един на друг, като всеки един натрупва собствено богатство. Затова общото богатство, което натрупват, е наистина огромно.

Защо в Индия развъждането на коне е проблем

Нека разкажа по-нататък защо в тази страна не развъждат коне. Следователно годишният приход или по-голямата част от него се харчи за закупуване на коне; ще обясня защо. Трябва да се знае, че търговците от Хормуз и Кайс, от Дхофар и Шихр и Аден, области, където развъждат коне за кавалерията и други коне, купуват най-хубавите коне, натоварват ги на кораби и ги изнасят за този цар и неговите четирима братя царе. Някои ги продават за по 500 сагио злато, което се равнява на малко повече от 100 марки сребро. И уверявам читателя, този цар купува по 2000 и повече коня ежегодно, както и братята му. А към края на годината не оцеляват повече от 100. Умират заради лошите грижи за тях, защото няма ветеринари и не знаят как да ги гледат. Нека кажа, че и търговците, които ги внасят, не пращат никакви ветеринари, нито позволяват на ветеринари да дойдат само защото са твърде доволни, че толкова много коне умират при този цар.

Самоналожена смърт при престъпление

В това царство имат друг обичай. Когато някой е виновен за престъпление, което влече смъртна присъда, и царят е обявил, че е осъден на смърт, виновният обявява, че желае да отнесе сам живота си заради почитането на някакъв специален идол. Царят дава съгласието си. Тогава роднините на осъдения и приятелите му го вземат и поставят на един стол и му дават десетина ножа и го прекарват през града, като шумно разгласяват: „Този храбър мъж ще се самоубие заради почитането на еди-кой си идол.“ Така го разкарват през целия град. Когато достигнат мястото, където се изпълнява присъдата, осъденият взема нож и вика на висок глас: „Убивам се от почит към еди-кой си идол.“ И с тези думи той взема два меча и пробожда бедрата си с един удар. След това пробожда двете си ръце, два в корема и два в гърдите. И така се намушква, като всеки път шумно извиква при всеки удар: „Убивам се от почит към еди-кой си идол.“ Щом се прободе с всич¬ките ножове, хваща един двурък нож, подобен на онези, които използват за правене на бъчви, поставя го срещу пъпа си и със силен удар дърпа и си отрязва сам главата, защото ножът е изключително остър. След като се е самоубил, роднините му кре- мират тялото и вдигат голямо тържество.

И още един обичай. Когато човек умре и тялото му се кремира, жена му се хвърля в същия огън и се оставя да изгори с мъжа си. Жените, които правят така, получават големи похвали. И уверявам читателя, че мнозина правят така, както разказах. Народът в това царство са идолопоклонници. Повечето по¬читат воловете, защото казват, че били нещо много хубаво. За нищо на света не докосват говеждото месо и никой не е готов да убие за каквото и да било вол. Сред тях има едни хора, наричани гави (4), които се хранят с говеждо месо; тези гави ядат вол или кра¬ва, когато умре от естествена смърт или по някаква друга причи¬на. Освен това нека разкажа по-нататък как покриват къщите си с оборски тор.




Други впечатления от царството и населението

Ето още един от техните обичаи. Царят и неговите велможи и всички останали сядат на земята. Ако ги попитате защо не сядат по по-достоен начин, заявяват, че е достатъчно достойно да се седи на земята, защото сме направени от пръст и на пръст ще се превърнем, така че никой не може да не уважава земята и никой не бива да гледа на нея с презрение.

Нека разкажа по-нататък, че тези гави, т.е. онези, които се хранят с крави, след като са умрели от естествена смърт - те са същите, които в миналото са погубили св. апостол Тома . Нека добавя: никой от кастата на париите няма право да влиза там, където лежи тялото на св. Тома. Защото читателят трябва да знае, че десет души няма да допуснат един гави парий на това място, нито двадесет и повече да доведат един парий, където лежи тялото; просто няма да ги допуснат до мястото, защото тялото е свято.

Това царство не произвежда жито, а само ориз. И тук има един важен въпрос, който си струва да припомним: ако един чистокръвен жребец се качи на кобила, кончето, което се ражда, е малко, с криви крака. Такива коне не струват нищо и не могат да се яздят.

Тукашните хора влизат в бой с копие и щит и войниците им са голи. Това не са смели хора, а страхливи същества без дух. Не убиват зверове или живо същество. Решат ли да се нахранят с овца или звяр, или птица, наемат един сарацин или някой друговерец или чужденец, който да ги убие вместо тях. Друг техен обичай е, че и мъже, и жени измиват тялото си със студена вода два пъти дневно - т.е. сутринта и вечерта. Онези, които не се мият, смятат за аскети, подобно на патарините.




Как се хранят и пият вода индийците от Малабар

Трябва да се знае, че когато се хранят, си служат с дясната ръка; не докосват храна с лявата. Онова, което е чисто и до-стойно, правят с дясната ръка и докосват с дясната ръка; храна за нищо на света не докосват с лявата ръка. Каквото е чисто и добро, правят и докосват с дясната ръка, защото вярват, че ля¬вата ръка е отредена за такива задачи, които са нечисти и долни, като бърсане на нос или почистване на други части на тялото и подобни. Така всеки пие само от собствената си чаша; никой не е готов да пие от чашата на друг. Когато пият, не допират чашата до устните, а я държат над тях и наливат течността в устата си. По никакъв начин не докосват чашата с устни, нито я подават на непознат да отпие от нея. Ако странникът желае да пие и не носи съд със себе си, наливат му вино или течност в шепите и той пие от тях, така че собствените му ръце му служат за чаша.

Правосъдието е сурово

Уверявам читателя, че в това царство правосъдието към онези, които са извършили убийство или кражба или каквото и да било друго престъпление, е изключително сурово. По отноше¬ние на дълговете имат следното правило и практика. Ако един длъжник след много напомняния от неговия кредитор да му върне дълга продължава всеки ден да отлага с обещания и ако кредиторът успее да го намери така, че да нарисува един кръг около него, длъжникът няма право да напусне кръга, преди пър¬вом да задоволи кредитора или да даде сигурна и достатъчна гаранция за пълното изплащане в същия ден. В случай че понечи да напусне кръга, без да е заплатил или дал гаранции, той ще по¬несе наказанието смърт като онзи, който е нарушил правото и правосъдието на владетеля. И господин Марко видя как това се случи със самия цар. Царят бил задлъжнял към някакъв чуждестранен търговец за някакви стоки, които получил от него, и след многократни искания търговецът отложил изплащането, за да си спести неприятности. След това търговецът, който бил сериозно затруднен в делата си поради забавянето, отишъл до царя, както яздел на открито, и след като подготвил да нарисува кръг около него ведно с коня и всичко по земята, нарисувал кръга. Щом царят видял това, дръпнал юздите на коня и не напуснал мястото, докато не изплатил всичко на търговеца напълно. Гледката накарала хората наоколо да възкликнат с възторг: „Вижте как самият наш цар се подчинява на собствените си закони!" И царят отвърнал: „Аз ли, който съм наредил това правило, ще го наруша просто защото се е обърнало срещу мен? Несъмнено се отнася преди всичко и за мен.“

Повечето хора тук избягват да пият вино. Нито онзи, който пие вино, нито моряците могат да бъдат свидетели или гаранти за дълг. Защото, казват, онзи, който плава по море, е отчаян човек. От друга страна, трябва да се знае, че не смятат никаква форма на сексуално удоволствие за грях. Климатът е изключително горещ, което обяснява защо ходят голи. Дъжд не вали освен през юни, юли и август. Ако не бяха дъждовете през тези три месеца, които освежават въздуха, жега¬та щеше да бъде толкова тежка, че никой не би могъл да я понесе. Но благодарение на тези дъждове горещината е по-малка.

Гадаене по чертите на лицето

ИЗМЕЖДУ ТЯХ ИМА МНОГО ХОРА, опитни в изкуството, позна¬то като физиогномика, т.е. познаването по характера на мъже и жени дали са добри или зли. Правят го просто като погледнат мъжа или жената. Също са опитни в срещи с птици и зверове и тук обръщат повече внимание на гадаене на бъдещето откъдето и да било другаде и умеят да различават добрите предзнаменования от лошите. Уверявам читателя, че когато някой се отправи на път и чуе някой да кихне, веднага сяда на пътя и не продължава повече; кихне ли втори път, става и продължава пътя си; иначе се връща от пътешествието, което е започнал, и се прибира у дома .

Лошите часове

По същия начин казват, че всеки ден в седмицата има и един лош час, който наричат чойах. Например в понеделник този час е в седем сутринта, във вторник - след девет, в сряда - първият час след обяд, и т.н. през годината. Всички тези дни са записани и определени в техните книги. Часа познават, като измерват височината на сянката на човек в стъпки. Например на еди-кой си ден сянката срещу слънцето е седем крачки, след което следва часът чойах. Премине ли тази дължина, било като е нараснала, или се е свила, със залез слънце чойах вече свършва. При друг ден, когато сянката е дванадесет стъпки дълга, настъпва чойах; и когато тази дължина изчезне, чойах свършва. И всичко това е записано. И читателят трябва да знае, че през тези часове избягват да сключват сделки или да се занимават с търговия. Когато двама души се пазарят, някой се изправя срещу слънцето и измерва сянката; и ако съвпадне с границите на забранения час според деня, веднага им казва: „Чойах е, нищо не правете“ И спират. След това измерват още веднъж и когато открият, че часът е минал, казват: „Чойах свърши. Свършете каквото сте решили“ И умеят майсторски да правят такива изчисления. Защото казват: сключи ли човек сделка през тези часове, не само няма да има печалба от това, но и нищо няма да излезе от нея.

Освен това къщите им са пълни с едни животинки, наречени тарантули, които се катерят по стените като гущери. Ухапването им е отровно и причинява зло на човек, ако се случи. Издават звук, като че ли казват „чие“ - това е звукът, който издават. Тези тарантули приемат като знамение по следния начин: пазарят ли се мъжете в къща, изпълнена с тарантули, и една тарантула издаде този звук над тях, отбелязват от коя страна се намира тарантулата от пазарящия се, бил той купувач или търговец, дали отляво или отдясно, отпред или отзад, или пряко отгоре - според посоката, за която знаят, определят дали е добро или лошо знамение. Ако знамението е добро, сделката се сключва, ако е лошо, отказват се от нея. Понякога сделката е добра за продавача и лоша за купувача или обратното. Тези неща се основават на опит.

В това царство, щом едно дете се роди, независимо дали е момче или момиче, бащата и майката записват датата на раждането, т.е. деня на раждането, месеца, лунния цикъл и часа. Правят това, защото направляват действията си според съветите на ас¬тролозите и заклинателите, които владеят уменията на заклина¬ние, магия и геомантия.

Житейски уроци за децата

Освен това мъж, който има синове, ги отпраща от дома си, щом навършат тринадесет години, като отказва да ги храни у дома. Защото казва, че вече са на възраст да си изкарват прехраната и да търгуват, като правят печалба, както него. Дава им двадесет или двадесет и четири гроша на всеки или равностой¬ността им, за да се пазарят и да правят печалби. Това прави, за да могат да придобият опит и всякакви умения и да свикнат с търговия. Ето какво правят момчетата. Цял ден не престават да тичат напред-назад, купуват това или онова и го продават. Ко¬гато уловът на перли е на върха си, те бързат към пристанищата и купуват пет-шест перли от рибарите според това колко перли имат да предложат. След това ги предлагат на търговците, които стоят в колиби заради силното слънце, и казват: „Искате ли да ги купите? Мен ми излязоха толкова. Дайте ми печалба, колкото решите.“ И търговците им дават малко над пазарната цена. След това се връщат или казват на търговците: „Искате ли да ида и купя нещо?“ По този начин стават много добри и хитри търго¬вци. Могат да занесат храна на майките си, която те да сготвят, и да ги облекат, но бащите не ги хранят.

Трябва да се знае, че в това царство, всъщност в цяла Индия, зверовете и птиците са съвсем различни от нашите освен една птица - пъдпъдъка. Тук пъдпъдъците несъмнено приличат на нашите, но останалите птици са съвсем различни. Уверявам читателя, че тук има и прилепи, птици, които летят нощем и нямат пера, големи са като сврачки, черни като врани и отлично летят и ловуват като соколи. Нека добавя нещо друго, което заслужава да се припомни: хранят конете си с месо, сготвено с ориз, и много други сготвени храни.

За девойките, забавляващи боговете

Нека разкажа по-нататък, че имат много идоли в манастирите си - както женски, така и мъжки, и много девойки се жертват на тези идоли по следния начин. Майка им и баща им ги предлагат на определени идоли, каквито изберат. Веднъж предложени, щом монасите на тези идоли поискат, девойките идват в манастирите да забавляват идола, тъй като са призвани; те пеят и предлагат живо забавление. А броят на тези девойки е твърде голям, защото те представляват големи групи. Няколко пъти на седмица всеки месец те носят храна на идолите, на които са посветени; ще обясня как ги довеждат и как те съобщават, че идолът се е хранил. Някои от девойките, за които говоря, приготвят вкусни ястия от месо и друга храна и ги донасят за идолите в тези манастири. След това слагат масата пред идола, разпола-гат ястия, които са приготвили, и ги оставят за известно време. Междувременно пеят и танцуват и предлагат най-веселата игра в света. И след като са се развличали толкова време, колкото е нужно на голямото божество да се нахрани, казват, че духът на идола е изял храната. След което вземат храната и пируват при голямо веселие. Най-сетне се завръщат - всяка у дома си. Това правят, докато се омъжат за мъжете си. Такива девойки ги има в изобилие из цялото царство и те се занимават с всички тези неща, за които разказах. Викат ги да забавляват идолите по тази причина. Често пъти жриците на идолите обявяват: „Жриците са отчуждени от богинята. Богинята не съжителства с другия идол, нито пък си говорят. И тъй като те са отчуждени и сърдити, ако не се сдобрят и отново станат приятели, делата ни няма да успе¬ят и всичко ще върви от развала към провала, защото идолите не дават благословията си и благопожеланията си.“ И така, както казах, девойките постъпват в манастира. И там съвсем голи, с изключение на препаска, пеят пред божеството и богинята. Божеството стои отделно на един олтар под балдахин, богинята на друг олтар под друг балдахин. И хората казват, че често пъти се забавлява с нея и се съвкупява с нея. Но когато са сърдити, се въздържат и тогава девойките идват да ги умилостивяват. Когато са в манастира, отдават се на песни, танци, скокове и претърколване и всякакви действия, които са предназначени да забавляват божеството и богинята и да ги сдобрят. И докато ги забавляват по този начин, те извикват: „Боже, защо си сърдит на богинята ни? Защо си изстинал към нея? Защо духът ти е далеч от нея? Да не би тя да не е красива? Да не би тя да не е приятна? Наистина такава е, затова умоляваме те, Боже, помири се с нея и се порадвай с нея; защото тя наистина е изключително прекрасна.“ И след това девойката, изрекла тези думи, вдига крака си над врата и прави пирует за удоволствие на божеството и богинята. Щом се наситят на това, прибират се у дома. На сутринта жрецът идол с голяма радост съобщава, че е видял божеството с богинята и че хармонията помежду им е възстановена. И всички се радват и въздават благодарности. Тялото на тези девойки, докато не се омъжат, е толкова твърдо, че никой не може да ги хване или щипне някъде: за една пара те позволяват на някой мъж да ги ощипе колкото може. След като се омъжат, тялото им остава твърдо, но не толкова, както преди. Поради това гърдите им не увисват, а са изправени напред.

Как спят индийците

Леглата на мъжете са леки, направени от тръстика така, че след като те си легнат, когато искат да спят, могат да се изтеглят нагоре към тавана и да се прикрепят там. Това правят, за да избегнат паяците тарантула, паяците, чието ухапване е отровно; правят го и за да избегнат бълхите и други насекоми; освен това така стоят на прохлада и могат да се преборят с жегата. Не всички правят така - само знатните и главата на семейството. Останали¬те спят по пътя. Щом някой странник нощем реши да преспи някъде и има торбичка с перли или други скъпоценности, странникът си поставя торбата под главата и спи, там където е достигнал, и никой нищо не губи от кражби, нещо, което само доказва какво е правосъдието на царя им; защото хората по-скоро пътуват нощем, а не денем, защото е по-прохладно; странникът си поставя торбата под главата и спи там, където е достигнал, и никой не го обира. А изгуби ли торбичката, веднага го обезвъзмездяват, стига да е спал на пътя, а не получава никакво обезщетение, ако е спал встрани него. В такъв случай подозрението е срещу него. Защото властите запитват: „А не спиш ли далеч от пътя, защото имаш някакви съмнителни намерения?“ и съответно го наказват и не му възстановяват загубите.




Царство Мотупали

Мотупали е едно царство, което се достига, като се пътува на северозапад от Малабар (бреговете на Коромандел) в продължение на 1000 мили . Управлява се от царица, която е много мъдра жена . Уверявам читателя, че цели четиридесет години са изминали от смъртта на мъжа й. И тъй като тя била силно при¬вързана към него, обявила, че Бог не желае тя да се омъжи пов- торно, тъй като онзи, когото тя е обичала повече от себе си, бил мъртъв. Ето защо отказала да се омъжи отново. Мога да кажа на читателя, че през тези четиридесет години тя управлявала царството си твърде справедливо и добродетелно, както мъжът й по-рано. И наистина нямало царица или цар, толкова много обичан от своите поданици.

Хората тук са идолопоклонници и не плащат дан никому. Живеят от ориз, мляко, риба и плодове. В царството добиват елмази. Нека разкажа как ги добиват. Трябва да се знае, че в царството има много планини, където се намират елмази. Когато вали, водата се оттича през тези плани¬ни, като си пробива път през дълбоки долини и пещери. Щом дъждът престане и водата се изтече, хората почват да търсят елмази по тези тесни долини, откъдето е дошла водата, и ги намират в изобилие. През лятото, когато е топло и когато няма капка вода, елмазите се намират в изобилие по тези планини. Но жегата е направо непоносима. При това в тези планини изобилстват огромни и дебели змии, така че хората не могат да минат където и да било, без да се изложат на голяма опасност. И въпреки това обикалят, колкото могат, и намират отлични големи камъни. Нека разкажа по-нататък, че тези змии са изключително отров¬ни и страшни, така че хората не смеят да влизат в пещерите, къ¬дето змиите живеят. Затова събират елмазите и по други начини. Известно е, че има една дълбока долина с толкова стръмни стени, че никой не може да влезе в нея. Но ще разкажа какво правят. Вземат множество късове окървавено месо и го хвърлят надолу в долината. А по хвърлените късове се налепват много елмази. В тези планини има множество бели орли, които се хранят със змии. Забележат ли орлите късовете на дъното на долината, спускат се долу и ги отнасят. Хората наблюдават къде кацат орлите и щом видят кацнала птица и как преглъща къс месо, изтичват до мястото колкото могат по-бързо. Уплашени от внезапната поява, орлите отлитат, като оставят късовете на място. И щом стигнат до месото, намират елмазите полепнали за него. Другият начин, по-който стигат до елмазите, е следният. Щом орлите изядат месото, те поглъщат елмазите. След това нощем, щом орелът се завърне, елмазите излизат с изпражненията му. Хората се изкачват до гнездата и събират елмазите - там също намират елмази в изобилие. Ето, читателят научи за трите начина на събиране на елмазите. Има и много други. Трябва да се знае, че никъде по света няма елмази освен в това царство. А и елмазите са в изобилие и с отлично качество. Не бива да се смята, че елмазите от първата вода стигат до нашите страни от християнския свят. Всъщност ги изнасят за Великия хан и за царете и князете от различни области и царства. Защото те са онези, които имат богатства, та купуват тези твърде скъпи камъни.

Нека се обърна към други въпроси. Трябва да се знае, че в това царство правят най-качественото памучно платно в света. Това е много фин плат с най-фина текстура и е най-скъп. Уверявам читателя, че са много подобни на платовете от Реймс. Няма цар или царица на света, които не биха се радвали да носят дреха от този плат, който е толкова нежен и красив. В страната има много зверове, както и най-големите овце на света, и в голямо изобилие и най-различни храни. Изглежда, няма какво повече, което да си заслужава да се спомене, затова ще напуснем това царство и ще разкажем за мястото, където е погребан св. Тома Апостола.

Гробът на Св.Тома

Градът има малко жители и търговци не го посещават; тук няма нищо като стока, която си струва да се закупи, и място-то е съвсем откъснато от света, но е важно както за християни, така и за сарацини като място за поклонение. Уверявам читателя, че в тази страна сарацините силно вярват, че св. Тома е сарацин и голям пророк, и го наричат ауапип, което ще рече „свят човек“ (5).

Християните, които пазят църквата, имат много кокосови палми, от които правят вино, като берат кокосовите орехи. Един кокосов орех стига да се нахрани човек и замества и месото, и питието. Външната черупка е покрита с нишки, които използват по различни начини и те служат за различни цели. Отдолу се намира храната, която засища човек. Много е вкусна, сладка е като захар, бяла е като мляко, във вид на чаша, около която се намират нишките. Храната вътре представлява сок, достатъчен да напълни една чаша - сокът е чист и хладен, с чудесен аромат. След като свърши с вътрешността на кокосовия орех, изпива неговия сок. И така от един кокосов орех човек може да се нахрани и утоли жаждата си. Защото за всеки кокосов орех християните плащат по грош на месец на един от братята, царе на Малабар.

Нека разкажа за нещо вълнуващо, свързано с гробницата. Читателят трябва да знае, че християните, които отиват на по¬клонение, вземат шепа пръст от мястото, където святото тяло е лежало, и си я носят в собствената си страна. Ако някой се разбо¬лее от треска, четиридневна или тридневна, му дават отвара от тази пръст. Щом я изпие, той се излекува. Този лек е безотказен. И трябва да се знае, че тази пръст е червена на цвят.

Нека разкажа по-нататък за едно великолепно чудо, което станало през лето господне 1288. Тъй се случило, че един благородник от тази страна имал голямо количество от един вид жито, познато като ориз. И изпълнил всичките къщи около църквата с него. Когато християните, които пазят църквата и мощите, виде¬ли, че този идолопоклонник благородник пълни къщите по този начин, така че да няма къде да отсядат поклонниците, те много се разтревожили и много го умолявали да спре. Но той, един безскрупулен високомерен човек, не обърнал внимание на мо¬литвите им, а продължил да пълни къщите както си иска, без да се съобразява с волята на християните. Тогава, след като напълнил всичките къщи на манастира и предизвикал негодуванието на братството, станало онова голямо чудо, за което ще разкажа. През нощта, след като били изпълнени къщите, св. Апостол Тома му се явил с вилица в ръка и я допрял до гърлото на княза с ду¬мите: „Ако веднага не изпразниш къщите, те чака ужасна смърт.“ И с тези думи натиснал здраво врата, така че княза, изглежда, го е заболяло много и още малко и щял да загине. След това свете¬цът си тръгнал. На следващата сутрин князът станал и наредил да изпразнят всичките къщи. Разказах какво направил светецът с него, което се приело като истинско чудо. При това християните се изпълнили с радост и доволство и оказали благодарности на св. Тома и безкрайно благославяли името му. И уверявам читателя, че много големи чудеса се случват тук цялата година, които онези, научили за тях, смятат за чудеса, особено изцелението на недъгави и хроми християни.

След като разказахме това, бихме искали да разкажем и как светецът загинал, така както тукашните хора го разказват. Ис­тината е, че св. Тома бил навън от уединеното си жилище и се молел на своя повелител Бог. Около него имало пауни - чита­телят трябва да знае, че пауните тук са по-изобилни откъдето и да било по света. И както се молел, един идолопоклонник от париите, от гавите, изпратил една стрела от своя лък, за да убие един от тези пауни около светеца. Самия светец той не видял. Но стрелата, предназначена за пауна, улучила светеца отдясно. След като стрелата го ударила, той почнал още по-силно да се моли на своя създател и умрял от тази стрела. Но е известно, че преди да дойде на мястото, където умрял, покръстил мнозина в Нубия - как стана това ще разкажа според времето и мястото му.

Бебетата се мажат със сусамово масло

А СЕГА ДА СЕ ОБЪРНА към нещо друго - в тази страна, когато се роди дете, веднъж седмично го намазват със сусамово масло, което го прави по-тъмно, отколкото е било, когато се е родило. Уверявам читателя, че най-тъмните хора са най-почитани и ги смятат по-добри от останалите, които не са толкова тъмни. Нека също така добавя, че е самата истина, че тези хора изобразяват и представят боговете си и идолите си черни и дяволите си бело- снежни, защото казват, че Бог и всичките светци са черни, а дя­волите бели. Ето защо ги рисуват така и представят такива, както ги описах. И по подобен начин рисуват идолите си черни.

Почит към воловете

Читателят трябва да знае, че мъжете в тази страна страшно почитат воловете и толкова много ги смятат свещени, че когато тръгват на война, вземат един косъм от див бик, за което разка­зах. Ездачите поставят косъм от бик в гривата на коня си, а пе­шите войници ги закрепват към щитовете си. Някои също така го закачат към собствената си коса. Правят това, защото смятат, че заради косъма ще бъдат сигурно запазени и опазени от не­щастие. Такъв им е обичаят сред онези, които отиват на война. По тази причина косъмът на дивите бикове високо се цени тук; никой не смята, че е в безопасност без такъв косъм.

Пословичната честност на брахмана

Нека разкажа по-нататък за една област на име Дар[5], която се намира на запад от мястото, където е погребан св. Тома Апосто- ла. От тази област идват всички брамини в света и произхождат оттук. Уверявам читателя, че тези брамини са измежду най-до­брите търговци на света и най-много може да се разчита на тях. За нищо на света не са готови да излъжат и дума не казват, която не е вярна. Но трябва да се знае, че когато чужд търговец дойде в тази област, без да познава нравите и обичаите на страната, намира един от тези търговци брамини и му поверява богатствата и стоките си за съхранение, като го натоварва да води делата му от негово име, та да не бъде излъган поради незнание на местни­те обичаи. След това брамините търговци веднага поемат делата на чуждия търговец и работят по тях не по-малко почтено, като купуват или продават и защитават интересите на чужденеца с не по-малка грижа, а, напротив, с по-голяма грижа, като че ли стоките са техни. За тази услуга браминът не търси заплащане, освен ако чужденецът не пожелае да му направи подарък в знак на щедрост. Не се хранят с месо и не пият вино. Живеят добро­детелен живот, както го разбират. Нямат сексуални връзки освен с жените си. Не посягат към нищо, което принадлежи другиму. Никога не убиват живо същество, нито извършват действие, кое­то смятат, че е грешно. И трябва да се знае, че всички брамини в света се познават по знака си. Всичките носят парче от корда на рамото си и я привързват през кръста под другото рамо и откъм гърба. Познават ги по този знак където и да отидат. И уверявам читателя, че имат цар с несметни съкровища, който силно желае да закупува перли и други скъпоценни камъни. Затова е напра­вил споразумение с всички търговци в страната си да изкупува всичките перли, които те внасят от царството Малабар, което те наричат Чола - най-прекрасната и най-изисканата област в Ин­дия, и бил готов да им заплати двойно на цената. Съответно бра­мините отиват в царството Малабар и изкупуват всички добри перли, които могат, и ги занасят на своя цар. Казват му истин­ската цена и царят начаса им плаща двойно толкова. Така никога не губят от сделката. По тази причина те са изкупили огромно количество едри перли с отлично качество.

За разни суеверия сред брахманите

Тези брамини са идолопоклонници и вярват повече на гада­ния по поведението на зверовете и птиците, отколкото който и да е друг на земята. Нека разкажа малко за това. Най-напред при тях се среща следният обичай. През всеки ден от седмицата има ясен, различен знак и аз ще разкажа за него. Случи ли се да се пазарят за някаква стока, онзи, който смята да купи, става прав и поглежда сянката си на слънцето. След това запитва: „Кой ден е днес?“ „Еди-кой си ден.“ След това нарежда да измерят сянката му. Ако сянката е достатъчно дълга в този ден, сключва сделката; ако ли не, отказва се и чака, докато сянката достигне определе­ната дължина според правилата. И точно както съм го описал за този ден, така имат определено за всеки един ден на седмицата колко дълга да е сянката им. Докато сянката не стигне съответ­ната дължина, сделка не сключват и не се занимават с търговия. Но когато дължината е точно такава, каквато трябва да бъде, на­стъпва часът за пазарлък или търговия. Ето и нещо, което още повече заслужава отбелязване. Когато преговарят, било на закрито или на открито, и видят да доближава тарантула - а тези същества са в изобилие, - ако купувачът види, че тарантулата идва от посока, която той приема за добро знаме­ние, купува стоките начаса, веднага; идва ли от посока, която смя­та за лошо знамение, отказва се от сделката и не купува нищо.

Също така, когато излизат от къщата и чуят някой да кихне, ако не им се стори добро знамение, спират на място и не продъл­жават. И когато тези брамини си вървят по пътя и видят лясто­вица да лети срещу тях, било отпред или отляво или дясно, ако според обичая им идва от посока, считана от тях за благоприятно знамение, продължават напред; ако ли не, не продължават, а се връщат.

Тези брамини живеят най-дълго от когото и да било друг в света. Това се дължи на леката им храна и голямото им въздържа­ние. Зъбите им са много запазени благодарение на една билка, с която са свикнали, която много подпомага храносмилането и е много здравословна за човешкото тяло. И трябва да се знае, че тези брамини не практикуват флеботомия или каквато и да била друга форма на кръвопускане.

За аскетите-джайнисти

Сред тях има едни хора, наречени йоги, които живеят по свой начин. Те живеят по-дълго, стигат до 150 или 200 години. И телата им остават толкова активни, че се движат както си искат и изпълняват службата в манастирите за идолите и им служат все така добре, както когато са били по-млади. Това е заради въздър­жанието им и малкото количество чиста храна, с което се хранят. Хранят се предимно с ориз и мляко. Нека също разкажа за спе­циалната им храна, която, сигурен съм, ще порази читателя като нещо забележително. Защото - уверявам читателя - че вземат живак и сяра, смесват ги, от това правят напитка, която изпиват. Казват, че това осигурява дълголетие и затова живеят по-дълъг живот. Пият от напитката два пъти месечно и практикуват това от детството си, за да живеят повече. И несъмнено онези, които достигат толкова години, са свикнали със сярата и живака.

В това царство Малабар съществува един религиозен орден на онези, които се наричат йоги, които упражняват въздържание до крайности, за които ще разкажа и които водят суров живот на лишения. Трябва да ми повярва читателят, че ходят голи, без никакво облекло, като даже не прикриват срамните части и чле­на. Почитат биковете и повечето от тях носят малка фигурка на бик от позлатена мед или бронз в средата на челото си. Трябва да се знае, че фигурката е привързана към челото. Нека по-нататък кажа, че горят изпражненията на кравите и от тях правят прах. С това намазват разни части на тялото си с голямо благоговение, не по-малко от онова на християните, когато употребяват свете­на вода. Ако някой се отнася с благоговение към тях, когато пре­минава по улицата, намазват го с този прах по челото в знак на благословия. Не се хранят от чинии или копани; вместо това се хранят на листа от райски ябълки или други големи листа - не зе­лени, а изсушени листа, защото заявяват, че зелените листа имат душа и че това би било грях. В отношенията си с всички живи съ­щества грижливо внимават да не правят каквото смятат за грях. Всъщност по-скоро са готови да загинат, отколкото да направят каквото и да било, което приемат за грешно. Когато останалите ги попитат защо ходят голи и не се ли срамуват да показват члена си, те казват: „Голи ходим, защото не желаем нищо от този свят. Родили сме се голи, без дрехи. Не се срамуваме да покажем чле­на си, защото не вършим никакъв грях с него, затова не се сра­муваме, колкото вие не се срамувате да си покажете ръката или лицето, или друго, което не участва в греховна похот. Покривате члена, защото си служите с него в греха и похотта и затова се срамувате. Но ние не се срамуваме повече от него, отколкото от пръстите си, защото не извършваме грях с тях.“ Такова обясне­ние дават на онези, които ги питат защо не се срамуват от голо­тата си. Уверявам читателя по-нататък, че не са готови да убиват каквото и да било живо същество, нито муха, нито бълха, нито въшка, нито каквото и да е друго насекомо, защото казват, че имат душа. По същата причина отказват да се хранят с животни заради греха, който биха си навлекли. Уверявам читателя, че не се хранят с нищо прясно, било растение или корен, докато те не изсъхнат, защото обявяват, че докато са зелени, имат душа. Кога­то трябва да се облекчат, отиват на плажа или на брега и там из­празват екскрементите в пясъка при водата. След това, след като се измият във водата, вземат пръчка или малка пръчица, с която разпръсват екскремента си и го начупват на малки части, така че нищо не се вижда. Запитани защо правят това, отговарят: „Това ще нахрани червеите. И червеите, така създадени, когато хра­ната им е изядена от слънцето, биха умрели от глад. И тъй като това идва от тялото ни - защото не можем да живеем без храна, бихме извършили тежък грях при загиването на толкова много души, създадени от нас. Следователно унищожаваме това веще­ство, така че никакви твари не могат да се родят от него, само и само да не загинат по наша грешка и вина от глад.“ Нека разкажа по-нататък, че спят голи на земята без никаква постелка под тях и без завивка. Наистина е чудо, че не умират и живеят толкова дълго, както казах. Също така упражняват голямо въздържание при храненето; постят цяла година и не пият нищо освен вода.

Ето нещо, което си заслужава да се разкаже. Имат си мона­си, които живеят в манастири, за да обслужват идолите. За да вземат нови монаси, след като един от монасите е починал, съ­щите трябва да преминат изпитание, преди да ги приемат и из­берат негов приемник. Довеждат девиците, които предлагат на идолите, и ги карат да опипват кандидатите в пробен срок. До­косват ги по разни части на тялото, прегръщат ги и ги галят и ги допускат до най-дълбокото земно щастие. Ако един мъж, когото галят по този начин, успее да лежи неподвижен, без да реагира на докосването на девиците, той преминава изпитанието и бива приет в техния орден. Ако, от друга страна, членът му реагира на докосване, не го задържат, начаса го прогонват, като заявяват, че между тях няма място за такъв покварен мъж: толкова строги са тези идолопоклонници - и толкова упорити в заблудите във вярата си.

Основанието да изгарят мъртвите си е това, че ако едно тяло не бъде изгорено, ще почнат да се появяват червеи; изядат ли червеите тялото, червеите неизбежно ще умрат. И казват, че със смъртта на душите на умрелите ще си навлекат голям грях. Ето причината за кремирането на мъртвите. И те сериозно поддър­жат, че червеите имат души.




Историята на Буда

След като разказах за обичаите на тези идолопоклонници, нека се обърна към една чудесна история, която забравих да раз­кажа, когато говорехме за Цейлон. Ще разкажа историята и съм уверен, ще ви направи впечатление.

ЦЕЙЛОН, КАКТО КАЗАХ В ПРЕДИШНАТА книга, е ГОЛЯМ остров. Известно е, че на този остров има една много висока планина, така оградена от стръмни пропасти, че никой не може да се из­качи там освен по един начин и аз ще разкажа как. По склона на планината са окачени много железни вериги, така че човек по тях може да достигне върха. Казват, че на върха на планината има паметник на Адам, нашия прародител. Сарацините казват, че това било гробът на Адам, а идолопоклонниците го наричат паметника на Шакямуни Бурхан (т.е Буда). Този Шакямуни бил първият мъж, чието име дали на идолите. Според традициите той бил най-добрият човек, живял сред тях, и първият, когото почитали като светец и чието име било дадено на тези идоли. Бил син на един богат и мощен цар. Живял толкова добродетелен живот, че не обръщал внимание на земните неща и не желаел да стане цар. Когато баща му видял, че не желае да стане цар или да се зани­мава със земни дела, бил дълбоко натъжен. Предложил му нещо твърде голямо: обещал да го короняса за цар на царството, за да управлява както желае, защото самият той искал да се оттегли от трона и властта, така че синът му да стане единствен владе­тел. Синът му заявил, че не желае да чуе за това. Когато баща му се убедил, че не приема короната за нищо на света, толкова голяма била тъгата му, че едва не умрял. И нищо чудно, защото нямал друг син, на когото да предаде царството си. Тогава ца­рят разрешил въпроса така. За да накара сина си да се отдаде на земни дела и да приеме короната и царството, той го настанил в най-великолепния дворец и му осигурил 30 000 най-красиви девици, които да го очароват и да се грижат за него. В двора не допускали мъже, само тези девици; девици му прислужвали при леглото и го хранели и го забавлявали по цял ден. Пеели и танцу­вали пред него и правели всичко възможно да го зарадват, както царят им бил наредил. Но уверявам читателя, че всичките тези девици не могли да изкушат царския син към някакъв разврат, а той водел още по-отшелнически и по-целомъдрен живот от преди. Продължавал да води твърде добродетелен живот според разбирането си. Той бил нежен юноша, който не бил излизал от двореца и не бил виждал мъртъв човек, нито някой болен, защо­то царят не позволявал пред сина му да се явяват стари и хроми хора. Тъй се случило, че когото младежът яздел по пътя, видял един мъртвец. Ужасен, спрял и като някой, който не е виждал та­кова нещо, запитал хората от свитата си какво е това. Отвърнали му, че това било мъртвец. „Как така - извикал царският син, - всички ли хора умират.“ „Да, така е“, му отговорили. Младежът не казал нищо, а продължил дълбоко замислен. Не бил изминал много, когато попаднал на един старец, който не можел да ходи и нямал нито един зъб в устата. Когато царският син видял сивата му брада, запитал го кой е и защо не може да ходи. Спътниците му обяснили, че поради старост той нямал сили да ходи и зъбите му изпаднали. Когато царският син узнал истината за мъртвеца и стареца, върнал се в двореца и се зарекъл да не остава в този лош свят, а да потърси онзи, който никога не умира и който го е създал. И така, напуснал двореца на баща си и се отправил към високите и пусти планини, там прекарвал остатъка на дните си добродетелно и живеел в уединение и аскетично. И несъмнено, ако бе християнин, щеше да е голям светец наред с нашия пове- лител Иисус Христос.

Когато този княз умрял, донесли го пред царя, баща му. И ко­гато царят видял, че синът му, когото обичал повече от себе си, е мъртъв, няма защо да питам дали е бил поразен от скръб и болка. Най-напред обявил дълбок траур. След това наредил да изваят статуя с неговия образ, цялата от злато и скъпоценни камъни, и наредил народът да го почита и боготвори като божество. А те казали, че той, синът му, бил умрял осемдесет и четири пъти. Защото, казали те, когато умрял за пръв път, се превърнал в бик, втория път умрял и се превърнал в кон. И така, казвали, умрял осемдесет и четири пъти и всеки път ставал някакво животно куче или някакво друго същество. Но на осемдесет и четвър­тата си смърт се превърнал в божество. И идолопоклонниците го смятат за най-добрия и велик бог, който те имат. И читателят трябва да знае, че това било първият идол, правен от идолопо­клонниците, и оттук идват всичките идоли на света. И това се случило на остров Цейлон в Индия.

Научихте вече откъде изникнали първите идоли. Нека раз­кажа сега, че идолопоклонници от далечни места идват тук на поклонение, точно както християните ходят на поклонение на светилището при св. Якоб. А идолопоклонниците разказват, че паметникът на тази планина е паметник на царския син, за ко­гото току-що чухте, и че зъбите и косата, и копанката, които са тук, също принадлежали на този княз, чието име било Шакямуни Бурхан, т.е. Шакямуни Светеца. А многобройните сарацини, които също идвали на поклонение, казват, че това било паметник на Адам, нашия прародител, и че зъбите и косата, и копанката също така били негови. Така че сега, разбирате, идолопоклонни- ците обясняват, че той бил онзи царски син, който бил първият идол и първото им божество, а сарацините, че той бил Адам, на­шият прародител. Но Бог единствен знае кой е той и какъв е бил. Защото ние не вярваме, че на това място е Адам, защото нашето свещено писание обявява, че Адам е на друго място на земята. Тъй се случило, че Великият хан узнал, че на тази планина има паметник на Адам, както и зъбите му и копанката, в която се хранел, и решил да види тези реликви. Затова изпратил тук голямо пратеничество през годината на нашия повелител 1284. Какво повече да кажа? Читателят трябва да знае, че пратениците на Великия хан, голяма свита, се отправили на път и достигнали толкова далеч по море и суша остров Цейлон. Отишли при царя и толкова добре се справили с мисията си, че успели да набавят два големи зъба от челюстта, няколко косъма и копанка, напра­вена от великолепен порфир. С тях се отправили обратно и се върнали при своя повелител. И когато се доближавали до Ханба- лик, където ханът се намирал, му изпратили вест за идването си и че носели всичко, за което били изпратени да донесат. Тогава Великият хан наредил на целия народ да излезе и посрещне тези реликви, като навсякъде известили, че реликвите били на Адам. Какво да разкажа надълго и нашироко? Достатъчно е, че всички­ят народ в Ханбалик излязъл да посрещне реликвите и монасите ги приели и ги поднесли на Великия хан, който ги приел твърде радостен и с голяма церемония и голямо почитание. И уверя­вам читателя, че в писанието намерили един пасаж, който съоб­щавал, че копанката имала това качество, че ако някой постави храна в нея за един човек, храната стига за пет. И Великият хан обявил, че проверил това и то било съвсем вярно. Ето как Великият хан се сдобил с тези реликви, за които чи­тателят узна.

А СЕГА, СЛЕД КАТО РАЗКАЗАХМЕ истината в този разказ както трябва, нека се обърна към други неща.

НАЙ-НАПРЕД НЕКА РАЗКАЖА ЗА ЕДИН голям и великолепен град Каял[6]. Той принадлежи на Ашар, най-възрастния от царствените братя. И трябва да се знае, че това е пристанище за всички кора­би, които търгуват със Запада - т.е. с Хормуз и Кайс и цяла Ара­бия, - доставят коне и други стоки. Търговците използват това пристанище, защото е удобно разположено и предлага добър пазар за стоките. И търговците се събират тук от много стра­ни, за да купуват коне и разни стоки. Царят има страшно много съкровища; украсява дрехите си с много скъпоценни камъни и обикаля с подходящата свита. Добре управлява страната си и раздава строго правосъдие, особено при сделките с търговците, които идват тук - т.е. чуждите търговци. Поддържа ги с голямата си справедливост. Затова търговците идват тук с радост, защото този добър цар твърде много ги закриля. И действително печал­бата им тук е голяма и търговията им преуспява.

По-нататък читателят трябва да знае, че царят има 300 жени и дори повече; защото тук толкова повече уважават човека, кол­кото повече жени има. Когато избухне спор между петимата царе, които са рождени братя, родени от един баща и от една майка, и те решат да се сражават един с друг, майка им, която тогава била още жива, се намесвала помежду им и не допуска­ла да се бият. Често се случвало, когато тя ги умолявала да не се бият, те да упорстват в решимостта си да се бият; тогава майка им грабвала един нож и извиквала: „Ако не престанете да се ка­рате и не се помирите, ще се убия начаса. Първо ще си отрежа гърдите, с които съм ви кърмила с майчино мляко.“ Щом сино­вете виждали колко е наранена майка им и колко силно ги умо­лявала, осъзнавали, че това е за тяхно добро, споразумявали се и сключвали мир. Това се е случвало няколко пъти. Но уверявам читателя, че след смъртта й неизбежно ще избухне остър сблъ­сък помежду им и те взаимно ще се самоунищожат.




"Струваш колкото плюнката ми"

Читателят трябва да знае, че всичките тези народи, дори всички индуси са пристрастени към един навик, който доставя известно удоволствие - непрекъснато държат в устата си едно листо, което наричат тембул. Непрекъснато дъвчат тези листа и изплюват сдъвкания бетел. Навикът се среща особено сред благородниците, богатите и царете. Смесват листата с камфор и други подправки, както и с варовик и непрекъснато го дъвчат. Това било особено добро за здравето им. Ако някой е обиден на някого и желае да го засегне, когато го срещне на улицата, съби­ра сместа в устата си и се изплюва в лицето му, като казва: „Стру­ваш колкото плюнката ми“, т.е. онова, което е изплюл. Останали­те, които считат това за смъртна обида и предизвикателство, се оплакват на царя, че са засегнати и обидени и страшно желаят да си отмъстят. Обиденият или неговият клан моли за разреше­ние да си отмъсти на този човек, който го е предизвикал, или на клана му, за да се види дали не е по-достоен от него. Ако пък обидата е лична, тогава умолява да му разрешат да се оправят двамата. Тогава царят разрешава на двете страни да се разпра­вят. Но ако борбата включва клановете, всеки водач на клана се подготвя за битката заедно с рода; тогава обличат единствената ризница, която носят за защита на кожата си от рождение. На бойното поле удрят врага, раняват го и го убиват с мечовете си. Царят лично присъства наред с множество зрители, дошли да наблюдават боя. Щом царят види, че мнозина са убити от една­та или другата страна и една от страните изглежда, че започва да надвива над противника си, поставя между зъбите си края на едно парче плат, който е увил около себе си и го държи на една ръка разстояние. Тогава сражаващите се спират боя и нито един удар повече не се нанася. Често пъти битката така свършва. Ето как протича двубоят, ако е между двама мъже. Двамата са голи, както обикновено ходят, и всеки е въоръжен с нож. Майстори са в отбраната с тези ножове; умеят със същата сръчност да от­блъснат удар, както и да го нанесат. Ето впрочем какво правят. Както читателят знае, това са тъмнокожи хора. И така, единият очертава един кръг с бяло по кожата на другия, където си избере, и му казва: „Знай, ще те пробода в този кръг и никъде другаде. Пази се колкото можеш.“ И другият прави същото с първия. И след това нека победи, който е по-добрият, и толкова по-зле за по-слабия! Защото несъмнено ударът, който достигне целта, не­пременно ще бъде тежък.

Царство Куилон

ДОСЕГА РАЗКАЗАХМЕ ЗА ЕДИНИЯ ЦАР, нека поговорим за царството Куилон, което се намира на около 800 километра на югозапад от Малабар. Народът е от идолопоклонници, макар измежду тях да има и някои християни и евреи. Говорят си свой език. Царят им не плаща дан никому. Ще разкажа какво има в царството и какво произвеждат.

Читателят трябва да знае, че в тази страна правят куилон- ско бразилско дърво, както и пипер в големи количества. Пипе­рът се бере през май, юни и юли. И мога да кажа на читателя, че пиперът се сади, напоява и отглежда в плантации. Има добро индиго в изобилие, което получават от едно растение: събират това растение без корените и го поставят в един голям съд, до­бавят вода и го оставят, докато изгние. След това го оставят на силното слънце, водата се изпарява и се образува паста, която се нарязва на малки парчета. Тук топлината е толкова голяма и слънцето толкова силно, че едва се издържа. Уверявам читателя, че ако се постави яйце в една от реките, няма да има нужда да се чака дълго, преди да се свари. Трябва да кажа по-нататък, че тук идват търговци от Мандзъ и Арабия и Левант и въртят голяма търговия, като носят разни неща от собствените си страни по море и изнасят други обратно.

В страната има най-различни зверове, съвсем различни от онези в останалия свят. Има черни лъвове, без никакви други цветове. Някои зверове са изцяло бели - бели като сняг, - с чер­вени крака и клюнове. Други в червено и синьо - няма по-пре- красна гледка от тези в цял свят. Също така има някои съвсем мъ­нички, които също така са много красиви. Освен това има пауни, различни от нашите, много по-големи и по-представителни, и кокошките им са съвсем различни от нашите. Какво повече да кажа? Всичко там е различно в сравнение с това у нас и по-хуба- во по отношение на големината и красотата. Нямат нашите пло­дове, нито зверове като нашите, нито птици. Дължи се на страш- ната жега. Нямат жито, само ориз. Вино правят от захар1 и наис­тина то е отлично вино и човек се напива по-бързо, отколкото от вино от грозде. Всичко нужно да живее човек го има в изобилие, много е евтино, с изключение на зърнените култури, освен ори­за. Не им липсват опитни астролози. Имат лекари, които умеят да запазят тялото на човека в добро здраве. Всички са чернокожи и ходят голи - както мъжете, така и жените, освен шарените пре- паски. Не смятат никаква форма на разврат или плътска похот като грях. Брачните им обичаи са такива, че един мъж може да се ожени за братовчедка си или за вдовицата на баща си, или онази на брат си. И по цяла Индия имат тези обичаи. И сега, след като разказах нещо за това царство - каквото си струва да се разкаже, нека преминем към Коморин.

Царство Коморин

КОМОРИН Е ЕДНА ОБЛАСТ В Индия, където за първи път може да се види Полярната звезда, която през цялото това време не сме виждали, откакто напуснахме Ява1. От това място може да се из­лезе в открито море и да се види изгряващата от водата Полярна звезда на разстояние един кубит. Мястото не е никак цивилизо­вано, а определено диво. Има всякакви зверове, особено майму­ни, някои от които с такава външност, че можеш да ги вземеш за хора. Също така има маймуни, известни като gat paul които са толкова особени, че са същинско чудо. Лъвовете, леопардите и рисовете са в изобилие. И тъй като няма нищо друго, заслужава­що споменаване, ще преминем към Ели (т.е Делхи).

Ели е едно царство на около 300 мили от Коморин. Народът са идолопоклонници, управлявани от собствен цар, който нико­му не плаща дан, и си говорят свой език. Ще разкажа накратко за обичаите на страната и какво произвеждат. Читателят ще може по-добре да ги разбере, защото се доближаваме до по-цивилизовани места. В тази област или царство няма пристанище, само една голяма река с отлично устие. Пиперът расте в изобилие, както и джинджифилът наред с много други подправки. Царят им има много богатства, но няма достатъчно хора. Но входът за царството е естествено укрепен, така че враждебна войска не би могла да влезе; затова не се бои от никого.

Нека разкажа нещо друго. Случи ли се така някой кораб да влезе случайно в устието на реката и да се отправи навътре, те го пленяват и конфискуват целия товар. Заявяват: „Пътувахте за другаде и Бог ви изпрати при нас, затова можем да вземем всич­ко каквото имате." И така заграбват каквато стока има на кораба и я задържат за себе си и не смятат, че са сторили нещо нередно. Този обичай съществува във всичките провинции на Индия. Ако кораб е принуден поради бурно време да се скрие не на място, за което плава, конфискуват го начаса, щом слязат на брега, и обират всичко на борда. Местните жители казват: „Отправили се бяхте другаде; но за наш късмет и наша полза се озовахте тук, затова ще вземем всичко, което притежавате.“

Трябва да се знае, че кораби от Мандзъ и от другаде идват тук през лятото, товарят от четири до осем дни и напускат, щом могат, защото няма пристанище и е много опасно човек да оста­не тук - има единствено пясъчни плажове. Също така е вярно, че корабите на Мандзъ не се боят да спрат на пясъка, както остана­лите, защото имат здрави дървени котви, които могат да удържат кораба.

Там има лъвове и други зверове, както и изобилие от дивеч. Сега ще разкажа за голямото царство Малабар, което се нами­ра по-нататък на запад и си има собствен цар и език. Хората са идолопоклонници, царството не плаща дан никому. Оттук По- лярната звезда се вижда по-ясно, като изглежда, че се издига на два кубита над водата. Трябва да знае читателят, че от Малабар и съседната област Гуджарат над сто корсарски кораба всяка го­дина обикалят, плячкосват други кораби и обират търговците. А те наистина са пирати от голям мащаб. Уверявам читателя, че водят жените и децата си със себе си. Прекарват цялото лято в плаване. Големи загуби причиняват на търговците. Повечето от тези долни корсари се разпръсват тук-там, оглеждайки морето, на лов за търговски кораби. Понякога обаче злото, което при­чиняват, е по-преднамерено. Плават в линеен строй, да речем на разстояние 5 морски мили един от друг. По този начин дваде­сет кораба следят 100 мили от морето. Забележат ли търговски кораб, единият подава сигнал на друг, така че никакъв кораб не може да премине, без да го забележат. Търговците пък, които познават навиците на тези престъпни корсари и са сигурни, че ще попаднат на тях, са добре въоръжени и съоръжени, така че не се боят да се изправят срещу тях, след като корабите им са били забелязани. Отбраняват се храбро и нанасят големи удари на нападателите. Неизбежно е някой кораб да не бъде завладян от време на време. Пленят ли корсарите търговски кораб, вземат си каквото искат от кораба и товара; хората не закачат. Казват им: „Вървете и ни донесете още някаква друга стока. И тогава, ако имаме късмет, ще можете да ни дадете още нещо.“

В това царство има изобилие на пипер и на джинджифил, както и много канела и други подправки, турбит, особени до­машни гълъби и кокосови орехи. Тук правят най-хубавата и най- фина тъкан в света. Изнасят много други стоки. Корабите на търговците, които се връщат от моретата, са натоварени с бронз, който служи за баласт, със златотъкани платове и коприна, коп­ринени платове, злато, карамфил и други подправки, нард, които не се раждат тук. Читателят трябва да знае, че корабите идват от много места, особено от Мандзъ, и стоките се изнасят за много страни. Онези, които отиват в Аден, оттам ги носят в Алексан­дрия.

След като разказах за Малабар, ще започна с Гуджарат. Чита­телят разбира, че не изреждаме всичките градове в тези царства, защото списъкът ще бъде прекалено дълъг, тъй като във всяко царство има безброй градове.

Гуджарат

Подобно на Малабар Гуджарат е голямо царство. Жителите са идолопоклонници и си имат цар и собствен език, и никому не плащат дан. Страната им е разположена на запад. Тук Полярната звезда все още се вижда ясно, с видима височина шест кубита. Тук са най-наглите корсари в света. Нека разкажа за мръсните им трикове. Читателят трябва да знае, че когато пленят търгов­ци, карат ги да пият тамаринд (, така че да повърнат съдържание­то на стомаха си. След това събират повърнатото и ровят в него, за да видят дали няма перли или скъпоценни камъни. Защото корсарите казват, че когато пленят търговци, търговците гълтат перлите и други скъпоценни камъни, за да не могат да бъдат от­крити. Ето защо нищо не ги спира да ги карат да пият тази на­питка.

Пиперът е в изобилие, както и джинджифил, и индиго. Има памук в изобилие, защото храстите тук растат на голяма височи­на - достигат шест крачки след двадесет години. Но достигнат ли тази възраст, вече не раждат памук, който може да се тъче, а само става за пълнене на юргани. Тези дървета растат по такъв начин, че до дванадесет години раждат памук за предене, а от дванадесет до двадесет дават нискокачествен памук. В това царство правят големи количества кожени изделия, т.е. изделия от обработените кожи на кози и биволи, бикове, ед- норог и много други зверове. Правят достатъчно, за да товарят няколко кораба годишно. Изнасят ги за Арабия и много други страни. Всъщност това царство снабдява много други царства и провинции. Също правят красиви плетени постелки от червена кожа, украсени със златни и сребърни нишки, майсторски изра­ботени. Много са изящни - представляват същинско чудо. Чи­тателят трябва да знае, че сарацините спят на тези постелки, за които споменавам и които са много добри за тази цел. Също така правят златотъкани възглавници, които са толкова великолепни, че струват цели шест сребърни марки. Някои от тези кожени по­стелки са от такова качество, че струват десет сребърни марки. Какво повече да кажа? Стига да кажа, че в това царство произ­веждат кожени изделия, по-изящни откъдето и да е по света и по-скъпи.




Остров Салсет (недалеч от Мумбай)

Сега, след като разказах какво има в това царство, следва да продължа и да започна със следващото царство, наречено Тана. Тана е едно голямо и великолепно царство, разположено на запад. Управлява се от един цар и не плаща дан никому. Хората са идолопоклонници и си говорят собствен език. Нямат пипер в големи количества, нито други подправки, както в другите цар­ства, за които говорих. Тамян не липсва, но е бял тамян, а има кафяво около края. Тана е оживено търговско средище и голям център на корабоплаване, откъдето изнасят кожени изделия, изработени в различни стилове, с отлична изработка и направа. Също така изнасят много фин памучен плат и памук. Търговци­те пък внасят с корабите си злато, сребро и бронз, както много други стоки, от които царството се нуждае, в замяна на такива стоки, които се надяват да продадат изгодно другаде. Ето нещо друго, което не е сигурно. Читателят трябва да знае, че това царство е базата за много корсари, които излизат по море­то и нанасят тежки загуби на търговските кораби, при това със съ­участието на царя. Той се е разбрал с корсарите да им даде всички коне, които те завладеят. Това означава значителна част от пляч­ката, защото, както споменах по-рано, тук има оживена търговия с коне във всички части на Индия и малко са корабите, които пла­ват в тази посока, без да вземат коне. Ето защо царят се разбрал с корсарите да му дават всички коне, които заграбят, а останалите стоки - злато, сребро и скъпоценни камъни - да задържат за себе си. Ето една недостойна и позорна договорка на един цар.

Царство Камбай (Мумбай)

НЕКА СЕГА ПРЕМИНА КЪМ КАМБАЙ1, едно голямо царство на за­пад. Имат си свой цар и собствен език и не плащат дан никому. Хората са идолопоклонници. От това царство Полярната звезда се вижда по-ясно, защото колкото по-нататък се отива на запад, Полярната звезда се вижда по-добре. Това царство е център на оживена търговия. Индигото е в изобилие и от добро качество. Произвеждат фин памучен плат и памук в изобилие, който изна­сят за много провинции и царства. Също има и оживена търго­вия с кожени изделия с различна направа и вкус, която търговия е в голям мащаб, тъй като средното качество на изработката е високо както другаде, така и тук. Освен това имат други стоки, за които няма да споменавам, защото ще бъде уморително да ги изреждам. Много търговски кораби се отбиват тук с различни стоки, особено злато, сребро и бронз. Корабите носят продукти­те от своите страни и натоварват местни продукти, тъй като се надяват да ги продадат с печалба. Читателят трябва да знае, че в това царство няма корсари; хората живеят от търговия, занаяти и са честни хора. Няма нищо друго, заслужаващо да се спомене.

НАПУСКАЙКИ КАМБАЙ, СТИГАМЕ ДО ГОЛЯМОТО царство Сомнат, което се намира на запад. Хората са идолопоклонници, имат си свой цар и език и не плащат дан никому. Не са корсари, а жи­веят от търговия и занаяти, както би трябвало да живеят почте­ни хора. Трябва читателят да знае, че търговията в това царство преуспява, че това е царството, където много търговци от много страни донасят стоките си и изнасят други на връщане. И все пак трябва да добавя, че хората твърдо и упорито следват вярата на идолите си. И тъй като няма нищо друго особено за отбеляз­ване, ще продължим и ще преминем към Кесмакоран[7].

КЕСМАКОРАН Е ГОЛЯМО ЦАРСТВО СЪС собствен цар и собствен език. Някои от жителите са идолопоклонници, но повечето са сарацини. Препитават се от търговия и занаяти. Имат ориз и жито в изобилие. Основната им храна е оризът, месото и мляко­то. Тук се струпват множество търговци по море и суша с мно­жество стоки и оттам изнасят произведеното в царството. Няма нищо друго, заслужаващо отбелязване.

Трябва да кажа, че това царство е последната област на Ин­дия в посока запад-северозапад. Всички земи, които лежат между Малабар и тази област, т.е. всичките царства и провинции, кои­то описах от Малабар дотук, съставляват Голяма Индия, по-го­лямата част на Индиите. Читателят трябва да знае, че от Голяма Индия описах само провинциите и градовете, които са разполо­жени по крайбрежието. За вътрешността нищо не съм разказал; разказът няма да има край. Затова напускаме тази област и ще разкажа за едни острови, които също са част от Индиите.

1. Малабар
2. 1 клафтер = 182 см.
3. вариант на произнасяне на Бхагавата
4. навярно се има предвид най-нископоставеното съсловие, това на париите
5. Област Лар Деса или Лат Деса, при мюсюлманите Лар или Ларан; област около Гуджарат, понякога отъждествявана с Гуджарат; според други източници е по-скоро около Майсор.
5. Градът около предполагаемата гробница на св. Тома се е наричал Майлапур, днес Сао Томе, и е разположен около Мадрас.
6.Дн. град Каил, на р. Тамрапарни около устието й, недалеч от гр. Тутикорин.
7. Някъде на границата с днешен Пакистан или Балучистан.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...