Дандин ни разказва любопитни неща за живота на хетерата в Индия през ранното Средновековие.
"Учителю! Тази изправена пред теб блудница дойде тук, за да ме обвини, че съм постъпила зле с нея. А в същото време целият ми грях е в това, че строго съм изпълнявала задълженията си. Защото майката (от нашата каста) на една хетера е длъжна да стори следното.
Още от самото раждане се грижи за физическото й възпитание. Тялото трябва да получава умерена храна, която поддържа равновесието между основните елементи на здравето и укрепва блясъка, силата, красотата и ума. След петата си година бъдещата хетера не бива да вижда мъже, дори родния си баща. На рождения й ден, ако е празник, се извършва богослужение у дома, след което има тържествен обяд. Преподават й се науки, отнасящи се до любовта. Основно се изучават танци, пеене, свирене на различни инструменти, театър, живопис, приготвяне на сладкиши, парфюми и изкуството да се подреждат букети и гирлянди. Задълбочено се усвояват също писането и умението да се води разговор. А науките граматика, логика и астрономия се изучават повърхностно само колкото да се знае за какво става дума. Задълбочено трябва да се познават средствата за живот, да се овладее игривата лекота при водене на разговор и изкуството на хазартните игри. Колкото до тайните изкуства, те се изучават старателно под ръководството на добре обучени лица. По време на процесии, празници и прочие аз старателно обличам и кича дъщеря си и я представям в обществото, обкръжена от многобройни прислужници. Ако се наложи да участва в концерт, успехът й е винаги сигурен благодарение на продажните клакьори, подбрани своевременно. Старая се да разнеса славата й с помощта на познавачите на едно или друго изкуство. Гадателите пък ми помагат да известя всички за щастливите признаци по тялото й. Знатните младежи, танцьорите, служебните ухажори, шегобийците, сводниците не пропускат да похвалят във висшите кръгове красотата, характера, уменията, маниерите и нежността й.
И когато тя се превърне в обект на най-страстни желания за знатнаша младеж, моя грижа е да й определя най-високата цена и да я дам за държанка на някой солиден мъж с добър произход, красив, богат, здрав, неопетнен, щедър, ловък, любезен, образован, с приятен характер, като предполагам, че той сам ще се увлече по нея или тя от своя страна ще му разкрие чувствата си и така ще го подлуди. Мога да дам дъщеря си и на по-малка цена, когато очаквам, че ще получа твърде много след време от човек, макар и не тъй солиден, но с особени качества и необикновен талант. Или бих могла да уредя похищението на дъщеря си от някой все още несамостоятелен млад човек и след това да поискам от родителите му богат откуп. Ако те откажат, ще го получим чрез съда, като предварително с любовни ласки привлечем на своя страна сърцето на съдията. Към влюбения в нея дъщерята е длъжна да се държи като вярна съпруга. По всички начини да измъква от поклонниците си пари, до последния им грош, като иска не само постоянна издръжка, но и подаръци. Ако този, който я издържа, е скъперник и й отказва, то тя трябва да се скара с него и да го изостави или пък да разпалва щедростта на стиснатия си поклонник, като кокетничи със съперника му. Ако се появи беден поклонник, той трябва да бъде обсипван с язвителни думи и публично обругаван, а на дъщерята да се забрани да го приема - нека капризите й го заставят да се срамува от положението си. Майката е длъжна да претегли материалната страна на въпроса, свързан с един или друг кандидат, и постоянно да среща дъщеря си с богати, непорочни, щедри хора, способни да я спасят от всякаква беда. Хетерата трябва да изпитва към поклонника си само леко чувство, но не и истинска любов. Ако се случи наистина да се влюби, тя въпреки това не бива да се противопоставя на майка си и възпитателката си.
Дъщеря ми наруши закона на своята каста, установен от бога и прекара месец в любовна връзка с някакъв млад брахман, появил се неизвестно откъде, чието единствено богатство бе красотата му. Тя харчеше за него собствените си пари. А на многобройните си и богати поклонници отказваше, с което ги дразнеше, и така остави семейството си без средства, доведе го до отчаяние. Когато започнах да я вразумявам и й казах, че тази нейна несполучлива любов няма да свърши добре, тя се разсърди и отиде в гората с намерението да живее там като отшелница.Ако решението й е окончателно, всички тези хора, които дойдоха при тебе, лишени от други средства за съществуване, ще трябва да умрат от глад."
Из "Приключенията на десетте принца" (Daśakumaracarita), композирана около 7в.сл.Хр. от Дандин, превод Росица Бърдарска, 1991г.
"Един човек, посетил Индия, ми разказа за индуистките вълшебници. Когато такъв вълшебник излезе в полето и види, че по въздуха се носят птици, той очертава по земята кръг. Птиците започват да кръжат над чертата, накрая се спускат в кръга и не могат повече да излязат от него. Тогава вълшебникът влиза зад чертата и хваща колкото иска птици, а останалите пуска на свобода. Ако пък птици пасат по полето, вълшебникът ги заобикаля с черта, която те не могат да престъпят. Тогава той се приближава до тях и си взема колкото му трябват.
Аз зная от думите на очевидец, че в Индия много хора се занимават с предсказания. Ето какво разказал на мой събеседник един сиратски тръговец.
Веднъж, когато се готвел да пътува по суша от Сеймур до Субара (близо до днешен Мумбай), той помолил сеймурския владетел да му даде водач, който да го пази по пътя. Владетелят му дал един от своите пехотинци.
„Ние излязохме от Сеймур – разказвал търговецът, – и седнахме да отпочинем край таладж и джерам (водоем и градина). Хапвахме ориз. Изведнъж наблизо изграчи гарван. „Знаеш ли ти, -ме попита индусът – какво каза този гарван?“ „Не“, отговорих аз. - „Той каза: непременно ще ям същия ориз, който вие ядохте сега.“
Тези думи ме учудиха – продължил търговецът – защото ние изядохме целия ориз без остатък. След като закусихме, ние продължихме пътя си. Не успяхме да изминем и два фарсаха, когато срещнахме малък отряд от пет-шест индуси. Като ги видя, моят спътник целият започна да трепери от вълнение и възкликна: „Аз непременно ще се сражавам с тези хора!“
–„Защо“ - попитах го аз. „Между нас има стара вражда“.
Но докато моят придружител ми казваше за своето намерение, индусите измъкнаха своите кинжали, хвърлиха се заедно срещу него и му разпориха корема така, че вътрешностите му изпаднаха навън. При вида на всичко това, аз се изплаших така, че не се удържах на краката си и паднах на земята, като почти загубих съзнание. „Не се бой – казаха ми убийците, – с този човек имахме стара вражда, но на теб няма да сторим нищо лошо“. След това индусите заминаха по пътя си. Те не се бяха отдалечили още, когато към убития се спусна гарван – аз не се съмнявам, че беше същият, и започна да кълве ориза, който беше излязъл от неговите вътрешности“
Бузург ибн Шахрияр, от "Книга за чудесата на Индия" (Аджаиб ал Хинд), 10 век.
В Индия и Тибет все още има места, където се практикува полиандрия. Наименованието идва от гръцките думи „поли” – много, и „андрос” – мъж. Многомъжеството е рядка форма на брак, при която жената има едновременно няколко съпрузи. А когато жена е омъжена за няколко братя, става дума за фратерална полиандрия. Според много антрополози тя е най-често срещаната форма на брачно съжителство
от този вид. Споменете си също така за петимата герои-братя от епоса Махабхрата, които имат една съпруга - хубавицата Драупади.
Едни от първите, които стават свидетели на практиката, са доста озадачени от нея. Ал-Бируни я нарича "неестествен брак", свещеникът йезуит Дезидери, един от първите, посетили Тибет, я заклеймява като "отвратителен обичай". В романа си "Ким", издаден през 1901г. Киплинг описва областта като "земя,където жените се любят" и разказжа поучителна история за жена-будистка от Киннаур, която нарича съпрузите си "добитък". Мишел Песел, френският изследовател, който се интересува от обичаите на дардите, описва карикатурно дардските жени като "свирепи...шумни и агресивни създания", които "бият съпрузите си" и са "истински вещици".
Китайците, които пишат за тибет през 50-те на 20 век, се присъединяват към общата глъчка на възмутените от този "извратен брак". Фратералната или аделфна полиандрия (практиката няколко братя да имат една съпруга) е забранена в Ладакх от махараджата на Кашмир през 1941, а в Тибет - от китайците през 1959 г. Въпреки това семействата в Ладакх все още я практикуват.
Причината е отчасти културна, отчасти икономическа. Полиандрията поддържа по-ниска раждаемост, благодарени на нея се избягват проблеми с наследството и се намалява израхоздването на оскъдните природни ресурси. многобройните бащи допринасят за благоденствието на общите си деца. В контраст с други места от долината жените в Ладакх са влиятелни и имат силни позиции.
"Ние вярваме, че Шахрукх Кхан е бог, който се е преродил на Земята" - неведнъж сме чували индийци да изричат подобни твърдения в ефира на индийската телевизия.
Индийското кино е храм с милиони поклонници. Нека да припомним, че индийската филмова индустрия е най-мащабната в света, като произвежда повече филми и привлича повече публика от Холивуд. В САЩ през 2012г. са заснети 476 филма, докато през същата година в Индия са заснети 1600, една трета от които на хинди.
И ако Боливуд е религия, то Шахрукх Кхан е главният бог. В действителност Шахрукх Кхан печели и като бог. Казват, че хонорарът му е един милион долара на филм, а по официални данни в сметката му постоянно се мъдрят едни 600 милиона долара.
Интересно е, че въпреки, че мюсюлманите съставляват само 12 процента от населението на Индия, трима от петимата най-прочути актьори са точно мюсюлмани и имат една и съща фамилия, без да са родствено свързани. Това са Шахрукх Кхан, Амир Кхан и Салман Кхан.
Всеки в Индия обаче е наясно, че историята на Боливуд е и история на мумбайската мафия. Една немалка част от босовете в подземните среди имат съществена роля в утвърждаването на индийското кино на световната сцена.
И когато тя се превърне в обект на най-страстни желания за знатнаша младеж, моя грижа е да й определя най-високата цена и да я дам за държанка на някой солиден мъж с добър произход, красив, богат, здрав, неопетнен, щедър, ловък, любезен, образован, с приятен характер, като предполагам, че той сам ще се увлече по нея или тя от своя страна ще му разкрие чувствата си и така ще го подлуди. Мога да дам дъщеря си и на по-малка цена, когато очаквам, че ще получа твърде много след време от човек, макар и не тъй солиден, но с особени качества и необикновен талант. Или бих могла да уредя похищението на дъщеря си от някой все още несамостоятелен млад човек и след това да поискам от родителите му богат откуп. Ако те откажат, ще го получим чрез съда, като предварително с любовни ласки привлечем на своя страна сърцето на съдията. Към влюбения в нея дъщерята е длъжна да се държи като вярна съпруга. По всички начини да измъква от поклонниците си пари, до последния им грош, като иска не само постоянна издръжка, но и подаръци. Ако този, който я издържа, е скъперник и й отказва, то тя трябва да се скара с него и да го изостави или пък да разпалва щедростта на стиснатия си поклонник, като кокетничи със съперника му. Ако се появи беден поклонник, той трябва да бъде обсипван с язвителни думи и публично обругаван, а на дъщерята да се забрани да го приема - нека капризите й го заставят да се срамува от положението си. Майката е длъжна да претегли материалната страна на въпроса, свързан с един или друг кандидат, и постоянно да среща дъщеря си с богати, непорочни, щедри хора, способни да я спасят от всякаква беда. Хетерата трябва да изпитва към поклонника си само леко чувство, но не и истинска любов. Ако се случи наистина да се влюби, тя въпреки това не бива да се противопоставя на майка си и възпитателката си.
