"Един човек, посетил Индия, ми разказа за индуистките вълшебници. Когато такъв вълшебник излезе в полето и види, че по въздуха се носят птици, той очертава по земята кръг. Птиците започват да кръжат над чертата, накрая се спускат в кръга и не могат повече да излязат от него. Тогава вълшебникът влиза зад чертата и хваща колкото иска птици, а останалите пуска на свобода. Ако пък птици пасат по полето, вълшебникът ги заобикаля с черта, която те не могат да престъпят. Тогава той се приближава до тях и си взема колкото му трябват.
Аз зная от думите на очевидец, че в Индия много хора се занимават с предсказания. Ето какво разказал на мой събеседник един сиратски тръговец.
Веднъж, когато се готвел да пътува по суша от Сеймур до Субара (близо до днешен Мумбай), той помолил сеймурския владетел да му даде водач, който да го пази по пътя. Владетелят му дал един от своите пехотинци.
„Ние излязохме от Сеймур – разказвал търговецът, – и седнахме да отпочинем край таладж и джерам (водоем и градина). Хапвахме ориз. Изведнъж наблизо изграчи гарван. „Знаеш ли ти, -ме попита индусът – какво каза този гарван?“ „Не“, отговорих аз. - „Той каза: непременно ще ям същия ориз, който вие ядохте сега.“
Тези думи ме учудиха – продължил търговецът – защото ние изядохме целия ориз без остатък. След като закусихме, ние продължихме пътя си. Не успяхме да изминем и два фарсаха, когато срещнахме малък отряд от пет-шест индуси. Като ги видя, моят спътник целият започна да трепери от вълнение и възкликна: „Аз непременно ще се сражавам с тези хора!“
–„Защо“ - попитах го аз. „Между нас има стара вражда“.
Но докато моят придружител ми казваше за своето намерение, индусите измъкнаха своите кинжали, хвърлиха се заедно срещу него и му разпориха корема така, че вътрешностите му изпаднаха навън. При вида на всичко това, аз се изплаших така, че не се удържах на краката си и паднах на земята, като почти загубих съзнание. „Не се бой – казаха ми убийците, – с този човек имахме стара вражда, но на теб няма да сторим нищо лошо“. След това индусите заминаха по пътя си. Те не се бяха отдалечили още, когато към убития се спусна гарван – аз не се съмнявам, че беше същият, и започна да кълве ориза, който беше излязъл от неговите вътрешности“
Бузург ибн Шахрияр, от "Книга за чудесата на Индия" (Аджаиб ал Хинд), 10 век.
Няма коментари:
Публикуване на коментар