четвъртък, 25 февруари 2010 г.

Гмуркане в спокойствието ( Gopalpur-on-sea)

© Снимки: Еленикиндия, 2010

Във влака за Берхампур се запознахме с Махен - млад мъж с добри обноски, занимаващ се с маркетинг, който в началото даваше вид на непристъпен. Извъди се изключително интересен човек.

- Всички сме еднакви - поде той - Всички сме хора, имаме две очи, две уши и прочие, но се различаваме по трите "Е" - Education (образованието), Environment (средата,в която си израсъл), Experience (опита). Тези три неща съставляват нашия мироглед, нашия ум. Ние се различаваме единствено в главата. Затова когато пътувам, обичам да срещам хора и да питам за живота и културата в техните страни.

Слязохме в Берхампур в 20:30. В гайда не пишеше нищо за това място и дори не знаехме дали има къде да отседнем. Оказа се, че е бъкано с хотели и хостели само че за пореден път случихме на небивал късмет. Точно сега и точно тук се провеждаха изпити по инженерство и като че всички млади инженери се бяха домъкнали с багажа си тук. Значи ако не беше претъпкано заради някой празник, щеше да е заради изпити или заради военните или заради белите туристи, или заради още бог знае какво! Аман! Обиколихме всички възможни хотели - първо пеш, после с велорикша и накрая авторикша, та даже и агент си имахме в лицето на един загрижен за нашето оцеляване индиец, който също се опитваше да ни издейства скромна стая, обикаляйки с мотоциклета си. Уви, нямаше ни един останал ключ по хотелските табла, а отчаянието ни налегна с пълна сила след като установихме, че даже онзи рушащ се, а може би недостроен хотел, в който човек не би предположил, че е възможно да спи нещо различно от плъх, беше тъпкан до козирката от студенти. След двайстия хотел бяхме обезверени, недоспали, с пълни пикочни мехури, празни стомаси и все още без покрив над главите. Нямахме друг избор освен
да си бръкнем в джобовете и да платим на рикша да ни закара на 20 км оттук, на място известно като Гопалпур. Съжалявам само, че не се сетихме да сторим това по-рано, тъй като Гоплпур се оказа повече, отколкото можехме да мечтаем - гмуркане във водите на спокойствието. Вместо на шум от автомобили,влакове и хора тази нощ спахме на песента на бурно разбиващите се вълни.










































Няма коментари:

Публикуване на коментар