Храмът на Слънцето (The Sun Temple)

© Снимки: Еленикиндия, 2010

 Багажът най-често се поставя горе, а когато автобусът се напълни....всички знаем какво следва. На пътниците никога не се отказва място.


Слънцето притежава свои самостоятелни „жилища” на много места по света, но
на 60 км от Бхуванешвар се намира най-любимото му място, „перлата“ сред „имотите” му. За неговия дом бенгалският поет Тагор се изразява по следния начин: „Тук Езикът на Камъка е надминал езика на човека.“

Името на мястото е Конарк, съчетание от думите кона, „ъгъл“, „кът“ и арка със значение „слънце“.

   Точно тук на това слънчево място е разположен пищният Храм на Слънцето, издигнат под формата на колосална колесница, теглена от седем галопиращи коня, символизиращи седемте дни от седмицата, и дванайсет двойки от огромни каменни колела, които представляват часовете в денонощието. С тази колесница се вози Творецът-Слънце, Сурия, по своя път из небесния свод. Имах чувството, че всеки момент колесницата ще оживее пред нас, земята под нозете ни ще затрепери, а този каменен левиатан ще задвижи колелата си и ще потегли към безвремието, оставяйки след себе си каменни отломки, прах и огромно петно гола земя.


    Черната пагода, както още е известен храмът, датира от 13 век и е кулминация в архитектурата на местното царство. Всяко петънце от него е превърнато във фин детайл, в миниатюрна склуптура на танцуващи еротични танци девойки, ездачи и сражаващи се воини, слонове, коне и дори жирафи ( което навява мисълта, че Индия е имала търговски отношения с Африка) Тези толкова много и така деликатно направени фигури, които е трудно да разграничиш от цялото, сякаш замъгляват погледа ти и попаднал в плен на трансовото съзерцание, като че започваш да се замайваш...все повече и все повече.

„Ако Конарк бил открит първи, а Тадж Махал по-късно, няма никакво съмнение, че Тадж щеше да се примири с второто място.“, казва историкът Чарлз Фабри и мисля, че е прав.