Търси си се тъмен босоног бръснар със скъсана зелена тениска и метално куфарче в ръка. Ако го видите, бягайте надалеч!
Веднъж същият този ни спря на излизане от хотела. Предлагаше масаж на главата. Викам си, защо пък не. Таман за ободряване! Масажистът започна с леки потупвания с длани по челото ми, които преминаха в по-силни удари със сключени ръце като в молитвен жест.
После реши да включи кокалчетата и китките, което тотално уби всичките ми представи за приятен и здравословен масаж, превръщайки го в своеобразен бой по тиквата ми. Все още усещането беше поносимо, а ритмичното барабанене по главата почти ме вкара в транс. При всеки удар получавах нещо като бяло петно, в което напълно отсъстваха мисли. Почти като медитация.
После обаче нещата загрубяха.
С жулещите си като шкурка ръце започна да търка челото ми, сякаш забравил, че "шлифова" не дъска, a човек все пак. Издържаше се, но приятното чувство отдавна се бе изпарило. Накрая съвсем неочаквано хвана главата ми и я изви настрана, изпуквайки всички вратни прешлени. Беше доста рисково, защото едно непремерено движение би довело до прещипване на нерв и адска болка.
Сеансът приключи, а аз приличах на плашило. Косата ми беше толкова разчорлена, че никой гребен не можеше да я въведе в приличен вид. Челото ми беше протрито и изглеждаше все едно е брулено от ураганни ветрове. Остана зачервено през целия ден, а при всяка капка пот (такива неизменно то ми щипеше и пареше. На всичко отгоре тоя „ураган в човешка кожа”, тоя войнствен човек и хайванин ми свали една шепа косми от главата! И още толкова рупии, ама там аз съм си виновен. Едно полезно имаше в цялата работа. От толкова търкане темето ми направо засия...
Това бе истинско зашеметяващо начало на деня.
В рибарското селце Чандрабхага край Конарк...
намерихме също толкова красота, колкото в миниатюрите на Храма на Слънцето, но и далеч повече спокойствие....
Няма коментари:
Публикуване на коментар