Списък на любими и не дотам любими индийски гозби - Южна Индия

Uttapam (уттапам) е като палачинка от леща и ориз, върху която традиционно се слагат резени домати и лук. Безспорен фаворит в листа ни за южноиндийски гозби.



Vada или вада е най-предпочитаната закуска в Южна Индия. Прилича на поничка и се прави от леща, нахутено брашно или картофи.



Dosa или доса е много древно южноиндийско ястие. Прави се от ориз, урад или черна леща ( прилича повече на черен боб) и странни местни подправки като fenugreek. Около досата има различни сосове - лют, сладък и солен.



Idli (Идли) са оризовите бели питчици. По средата има кокосово-фъстъчено чатни (сосче за топене), а около тях самбар - яхния от зеленчуци, "тур дал" вид леща ( една от стотиците видове в Индия) и тамаринд.

Идли със сос от кориандър.

Доса за шампиони...

В Южна Индия всичко се сервира върху бананово листо.

Приготвяне на кокосов чай

И разбира се, тези, на които не им се чака, винаги могат да си вземат по един кокосов орех за директна консумация.

Индийско племе иска помощ от режисьора на "Аватар"

    Донгория Конд, племе от източна Индия, има същия проблем като героите във филма "Аватар" и затова помолило за помощ режисьора на триизмерната фантастика Джеймс Камерън.

     Подобно на коренните жители на Пандора - Нави, които се борят да спрат хората, напиращи да експлоатират мините на далечната планета, племето Донгория Конд се опитват да противодейства на компанията "Веданта" да разкопае рудник в тяхната свещена планина.

     "Веданта" иска да експлоатира мина в планината Миямгир в индийската провинция Ориса, а членовете на племето смятат, че това ще доведе до унищожението на местната екосистема и ще застраши тяхното съществуване.
     Индийското племе се обърнало към Камерън, защото сметнало, че той ще разбере страховете им. Самият режисьор, обаче, засега не е отговорил на пламенната молба.


http://showbusiness.actualno.com/news_284196.html

Премиерата на "Химикал, шоколад и две рупии" ( The launch of the book "Pen, chocolate and two rupees"

Премиерата на книгата беше повече от успешна.

Благодарим на всички, които ни подкрепиха.

Благодарим им за силните емоции, с които ни дариха.

Имаше лица, които не бяхме виждали от тинейджърските години и които явно не са ни забравили.

Едно древно племе умря ( An ancient tribe of India died)

източник: vesti.bg

Още едно племе вече се числи към списъка на изчезналите етнически групи.

Последната му представителка почина миналата седмица на 85 години, съобщава неправителствената организация "Сървайвъл интернешънъл" (SurvivalInternational.org).

Племето се казва бо и заедно с още девет съставлява голямата андаманска племенна група.

В продължение на 65 хил. години те населявали индийскиите Андамански и Никобарски острови, което ги прави потомци на една от най-старите човешки култури на планетата.

Останалите племена имат общо 52 живи представители, докато по време на британската колонизация през 1858 г. са били около 5000 души. Повечето от тях били избити или починали от болести, пренесени от колонизаторите.

Британците се опитали да "укротят" останалите, но не успели и затова решили да ги "цивилизоват", като ги хванали и ги затворили в т.нар. "андамански дом", но родените в него 150 деца не доживели и две години.

Директорът на "Сървайвъл интернешънъл" Стивън Кори казва, че със смъртта на последната представителка на племето - Боа Ср (Boa Sr), една уникална част от човешкото общество е вече само спомен.

Тя била и последната, която говорела езика на бо.

Боа Ср оцеляла при унищожителното цунами през декември 2004 г. и тогава разказала на изследователите, че старейшините предупредили нея и другите от племенната група за предстоящото бедствие.

"Всички бяхме там, когато се случи земетресението. Старейшините ни казаха: "Земята ще се разцепи на две. Не бягайте и не се движете". Старейшините ни казаха, от тях разбрахме", обяснила тя.

Лингвистът проф. Анвита Аби, която познавала Боа Ср от доста години, разказва, че възрастната жена била много самотна, защото нямало с кого да говори на майчиния си език.

"Тя имаше чудесно чувство за хумор, а усмивката и гърленият й смях бяха много заразителни. Не можете да си представите болката, която изпитвах, гледайки всеки ден как една забележителна култура и един уникален език умират", споделя тя.

Намасте - силата на един жест ( Namaste - the power in a gesture)

© текст: Еленикиндия
   снимка : Интернет

    Когато подаваме ръка за ръкостискане, ние влизаме в контакт с отсрещната страна, с другия индивид. Показваме желанието си да скрепим приятелството си, да опознаем непознатия, да се помирим и съюзим. Но понякога подаваме едната си ръка, докато другата остава скрита зад гърба. А тя може да е свита в юмрук или да държи пистолет. Лидерите на много страни често се ръкостискат с онези, които се готвят да унищожат в рамките на няколко дни. После пак се ръкостискат и пак се нападат.

Племето Бхили - воини, крадци, изгнаници ( The Bhil tribe - warriors, thieves, outcasts)

© текст: Еленикиндия
снимки: интернет

Наименование и език

Името Бхил обозначава редица етнически общности, населяващи хълмовете и горите на Раджастан и съседните щати, Гуджарат и Мадхя Прадеш. Някои извеждат името им от дравидското билла или биллу със значението „лък”, което обяснява важното място на лъка сред племето. Името бхил включва и доста разнородни племена, тъй като с него са обобщавани туземните народи в региона. Езикът на бхилите има своите диалекти и регионални различия, но всички те произхождат от гуджарати – индоарийски език, говорен в щата Гуджарат.

Бхилите като воини и крадци

Бхилите се прославили в миналото като силни борци за независимост. Заради характера на местообитанията им и изолираността от останалото индийски население, те успели да запазят много от племенните си черти и обичаи.
Макар че малко се знае за произхода им, смята се, че те са сред най-старото автохтонно население на полуострова. Имат тъмна кожа и нисък ръст. Свързват ги с дравидските и прото-дравидските народи на Южна Азия. Някои изследователи твърдят, че сред дивите народи, споменавани в древната санскритска литература, са и бхили. Санскритски текст от края на 6 век сл.хр. споменава името на бхилски водач, възседнал слон, който се противопоставя на намерението на друг водач да премине през планината Виндхя.



    Към 7 век различни раджпутски родове започнали да се заселват в западна Индия и да подчиняват местното население. Някои бхили се противопоставили на нашествениците и се укрили във вътрешността. Други групи явно приели завоевателите по мирен начин и дори се смесили с тях. Има и други елементи, разкриващи връзката между бхили и раджпути. Бхилите участвали в раджпутските коронации. В някои щати било често явление многоуважаван бхил да постави церемониален знак (тика) от собствената си кръв на челото на новоизбрания раджа. В този обичай историците виждат силно скрепяваща връзка между двата народа и следи от отколешната историческа мощ на бхилите. Фигурата на бхилски вожд е открита върху емблемата на царство Мевар в Удайпур), Раджастан.

Бхилите обаче били третирани коренно различно от маратхи. Хиндуисткото кралство на маратхите безмилостно преследвало и изтрепвало бхилите. Историческите анали говорят за цели общности, които били напълно заличени от лицето на земята. Бхилите се изнесли към своите крепости в планините. Оттам те нападали близките равнинни села и обирали пътниците, преминаващи през земите им.

Въпреки че репутацията им на разбойници и крадци е дълбоко преекспонирана, бхилите наистина създавали сериозни главоболия за местните. Британското правителство в Индия, което взело контрол над региона през 19-и век, сформирало специален военен отряд, който да укроти сприхавия нрав на племето.
Бхилите също така взели ключово участие в племенната съпротива през 19-и и 20-и век в борбата със социалната и политическа несправедливост. През 1840г. бил създаден и корпус от бхили, който подкрепил британците в опита им да отучи племето от "дивашките им обичаи" и да подпомогне социализирането им.

Фолклор и вярвания

Във фолклора си бхилите често изтъкват своята самобитност и „другост” спрямо хиндуисткото множество. В една от историите им за произхода се разказва за Махадео, Великия Творец, (по-късно станал аспект на бог Шива) който унил и нещасетен, си почивал в една гора, когато зърнал една неземно красива девойка и напълно забравил своите мъки. Творецът бил прилъстен от нея и на двамата им се народила голяма челяд. Едно от децата обаче било грозно и уродливо. Махадео истински се вбесил, когато грозният му син убил любимия му бивол и го прокудил. Всички Бхили вярват, че са потомци на този изгнаник. Има множествао разновидности на историята за произхода им, но това, което обединява всички е присъствието на някаква вина,нещастие, злодеяние, кръвосмешение, което довело до появата на народа им.


Бхилите, макар и сериозно хиндуизирани, са анимисти. Светът около тях се състои от свръхестествени сили. Те са особено суеверни. Вярват силно в урочасването и черната магия, затова се предпазват, като носят защитни амулети. Единствено специален знахар, наречен бхопа, притежава сетивата да разпознава черномагьосниците и вещерите, обикновено жени. Заподозрените преминават през изпитание, с което да докажат чистотата си, ако не е опетнена от мръсна постъпка, и при провал, биват измъчвани и убивани. Сред животните на почит са тигърът, конят, дивото прасе, паунът и врабчето. В момента освен природните стихии бхилите почитат и хиндуистките божества Хануман и Кали. Някои бхили като бхилала, които изтъкват по-аристократичното си потекло, заради бракосъчетанията си с раджпути, са усвоили редица хиндуистки практики, включително кастовата йерархия и често се обръщат към брахманистки служители за своите празници. Въпреки тези тенденции все още 90 процента от тях вярват и следват племенните култове.


Бхилите често се включват в големите инидийски празници като Холи, Дивали и Дашера и по свой начин ги дообогатяват. Например Холи при тях е още по-ожесточен и празничен, отколкото сред хиндуистите. Празникът трае десет дни, а седмица преди него честват Бхагоря, в който младите любовници получават официално разрешение да имат полов контакт. Момъкът изсипва цветен прах върху главата на момичето, което харесва, и ако тя отвърне със същото, двойката получава своята така желана свобода. В по-късен етап връзката им ще бъде официално осветена.

При раждане на дете цялото село се оглушава от барабанене на тъпани. Пеят се химни, и се даряват сладки и алкохол, с които да се умилостиви Шитала Мата, Богинята на Едрата шарка, от която се боят всички примитивни народи в Индия. Първите инициационни практики за новороденото са даване на име според някакви външни признаци или обстоятелства, обръсване на косата след първите месеци и татуиране на мъжките отрочета по китката и предмишницата в малко по-късен етап.

При смърт бхилите кремират покойника след период на оплакване, а бебетата и жертвите на едрата шарка се погребват. На мястото на кремацията при мъжете-покойници се поставя резбован дървен стълб или каменна плоча, на които мъртвецът е изобразен като възседнал кон и държащ меч и щит в ръцете си. След 10-12 дни се провежда „празника на смъртта”, по време на които се спретва пиршество в чест на мъртвеца. Една от целите на празника освен да вдигне духа на пострадалите от раздялата е да задоволи желанията на душата на умрелия. Кои са те, това може да каже само шаманът бхопа.