събота, 8 май 2010 г.

Намасте - силата на един жест ( Namaste - the power in a gesture)



© текст: Еленикиндия
   снимка : Интернет

    Когато подаваме ръка за ръкостискане, ние влизаме в контакт с отсрещната страна, с другия индивид. Показваме желанието си да скрепим приятелството си, да опознаем непознатия, да се помирим и съюзим. Но понякога подаваме едната си ръка, докато другата остава скрита зад гърба. А тя може да е свита в юмрук или да държи пистолет. Лидерите на много страни често се ръкостискат с онези, които се готвят да унищожат в рамките на няколко дни. После пак се ръкостискат и пак се нападат.

     Поздравът в Индия, жестът на сключване на длани пред гърдите и леко покланяне, е натоварен с още повече символика. Един единствен жест, съдържащ толкова много заряд, смирение, мощ и уважение. С него можеш да почетеш човек, божество, та дори и цяло множество, като влизаш в контакт с отсрещната страна, без да имаш физически допир с нея.

     Думата намасте произлиза от санскритските думи „нама” и „те”. „Те” е дативният падеж на личното местоимение за второ лице, единствено число,(за теб), а „нама” е покланям се на някого. В същността си думата намасте е израз на равнопоставеност и пълно смирение , която буквално означава : „Поклон за теб!” В нея не се крие чувство за подчинение, примирение, раболепие пред господаря, а по-скоро казва: „ Аз съм нито над теб, нито под теб. Ние сме едно”. Намасте търси и намира Цялостта, божествената връзка между всеки един индивид и я поставя на преден план. "Покланям се пред свещена същност в теб, пред Бога, който е и в мен." Или казано инак "Богът в мен поздравява Бога в теб". Това е среща на моя с твоя дух. Контакт на нефизическо ниво, при който се разкрива божествения характер на всичко.

    Думата нама, разделена на части също има дълбок смисъл. „На” е отрицателна частица в санскрит, а „ма” е форма на личното местоимение  и означава „мен”. Така в думата поклон са заложени две други думи със значение „не/без-мен”, или своеобразно отхвърляне/неутрализиране на Аза.

   Следователно намасте като поздрав представлява едно съзнателно капитулиране на егото. Егото е преградата в сливането между две души, между двама души. Намасте със силата на символиката отстранява тази преграда. Същото това препятствие стои между поклонника и фигурата на божеството. За да се слеят в едно, да осъществиш даршан, трябва да изчезне егото.

    Но символиката не свършва дотук. Правилният начин за извършване на свещения жест е с пълния съвпад на пръстите на дланите. Петте пръста на лявата ръка символизират петте значения на карма, а петте пръста на дясната – органите на знанието. Сливането им може да означава само едно – хармония между кармата, или действието и правилното мислене, или знанието.

    Сключването на дланите е жест на заличаване на разликите, на единството между Аз и Ти, между Небето и Земята, Ума и Тялото, Мисълта и Чувството.


Намасте е силна мантра, чийто вибрации имат творческа и хармонична енергия.

Намасте е обмен на божественото.
Намасте е първата стъпка в общуването.


Намасте


Няма коментари:

Публикуване на коментар