© текст и снимки: Еленикиндия, 2010
Мадагада е селце с има-няма десетина колиби, зачукано нейде в долината. За него научаваме на място от една случайна крайпътна карта, на която то заедно с друго безизвестно селце, Чомпи, бяха отбелязани като "места с традиционни занаяти". Трябва да чекнем езици и да сменяме интонацията и тембъра на гласа няколко пъти, доде се разберем с местните рикшаджии къде аджеба искаме да отидем. Не езика ория местните названия звучат почти еднакво. След половин час рикшаджията ни стоварва насред кълбо от прахоляк и куп ококорени детски очи. Сред началната реакция на изумление, последва страх. Щом тръгваме с бавна крачка към колибите, които са занемарени, схлупени и неугледни в сравнение с туристическите племенни колиби, в които сме отседнали, децата ни правят път и се дърпат настрана, като че близостта с наш ще им донесе лош късмет.
Възрастните се правят, че ни ги е грижа за нас, но и те подмятат погледи зад рамо. Ние се усмихваме като идиоти, за да обезоръжим недоверието им и раздаваме бисквити на тези, които дръзнат да се доближат. Да можехме да сме невидими на такива места, щяхме да се чувстваме най-добре. За жалост не успяваме да направим контакт с местните по начина, по който ни се иска, защото в селото има един единствен възрастен занаятчия, който говори хинди. Всъщност "говори" е доста пресилено, знае две думи на кръст. Разглеждаме керамичните изделия, над които занаятчиите работят и се запътваме към Чомпи, където същите тези изделия се украсяват с естествени бои.
сряда, 30 юни 2010 г.
вторник, 29 юни 2010 г.
Танцът дхимса и как се печелят лесни пари ( Dhimsa dance and easy money-making)
© Еленикиндия, 2010
Танцът Дхимса е традиционен за планинските племена (гириджан) валмики, багата, кхонд и котия кхонд, населяващи Ориса и долината Араку в Андхра прадеш. Танцът се провежда най-вече по случаи сватбени тържества и по време на ловния сезон през април. Чрез него родовете от отделните селища имат възможност да скрепят връзките си. Дхимса има около дванайсет разновидности с различно танцово съдържание. Бода дхимса е в почит на женско божество-закрилник на селото. Други като Бхага Дхимса имитират бягство от атакуващ тигър, а трети като Бая Дхимса се изпълняват около безмълвно седящ в центъра на оформен кръг жрец, готов да посрещне в тялото си духа на богинята.
Днешно време жените са се изхитрили и са превърнали танца в сполучливо средство за припечелване на някоя друга рупия. Който от публиката вдигне ръка и подаде банкнота, става за кратко обект на възхвала от жените. Те извикват на висок глас три-четири пъти неговото име, като трябва да му донесе здраве и благополучие.
Докато наблюдавах представлението седнал на паважа, изведнъж над мен се извиси една от танцьорките и най-безцеремонно ми поиска банкнота. Дадох й една двайсетачка и жената ме попита за име. "Може ли да кажа това на татко" – попитах аз на хинди с надежда, че ще ме разберат, но уви племенните жени едва ли овореха хинди, затова в следващия миг във въздуха зазвучаха хорово последните казани от мен думи :„На татко!На татко!На татко!“. Явно си помислиха, че се казвам „На татко.“ Нелошо име, нали?
Мисля, че от едно такова кратко представление на площада в Араку жените изкарват към има-няма 100-150 рупии, което си е една солидна сума за "работа" от този сорт.
Танцът Дхимса е традиционен за планинските племена (гириджан) валмики, багата, кхонд и котия кхонд, населяващи Ориса и долината Араку в Андхра прадеш. Танцът се провежда най-вече по случаи сватбени тържества и по време на ловния сезон през април. Чрез него родовете от отделните селища имат възможност да скрепят връзките си. Дхимса има около дванайсет разновидности с различно танцово съдържание. Бода дхимса е в почит на женско божество-закрилник на селото. Други като Бхага Дхимса имитират бягство от атакуващ тигър, а трети като Бая Дхимса се изпълняват около безмълвно седящ в центъра на оформен кръг жрец, готов да посрещне в тялото си духа на богинята.
Днешно време жените са се изхитрили и са превърнали танца в сполучливо средство за припечелване на някоя друга рупия. Който от публиката вдигне ръка и подаде банкнота, става за кратко обект на възхвала от жените. Те извикват на висок глас три-четири пъти неговото име, като трябва да му донесе здраве и благополучие.
Докато наблюдавах представлението седнал на паважа, изведнъж над мен се извиси една от танцьорките и най-безцеремонно ми поиска банкнота. Дадох й една двайсетачка и жената ме попита за име. "Може ли да кажа това на татко" – попитах аз на хинди с надежда, че ще ме разберат, но уви племенните жени едва ли овореха хинди, затова в следващия миг във въздуха зазвучаха хорово последните казани от мен думи :„На татко!На татко!На татко!“. Явно си помислиха, че се казвам „На татко.“ Нелошо име, нали?
Мисля, че от едно такова кратко представление на площада в Араку жените изкарват към има-няма 100-150 рупии, което си е една солидна сума за "работа" от този сорт.
понеделник, 28 юни 2010 г.
Червената долина ( Araku - the red valley)
© снимки: Еленикиндия, 2010
На път за Араку, сгушен сред хълмовете Анантагири в Източните Гхати, сиреч в източната част на щата Андхра Прадеш. Пътуваме с живописния Кирандул експрес, който за четири часа преминава през 48 тунела, а при всяко влизане и излизане от тунел, пътниците отварят гърла и надават пронизителни писъци, сякаш за да преборят страха от тъмнината или обзелото ги отегчение.
Стълпотворение в Бора. На връщане ние също ще се отбием тук, за да се насладим на прочутите пещери, открити случайно от пастир, загубил из тези места една от своите крави. Кравата оживяла като по чудо и от тогава се смята, че има нещо магическо в пещерата Бора. Вътре може да се видят интересни природни изображения на божества от индийската митология.
На път за Араку, сгушен сред хълмовете Анантагири в Източните Гхати, сиреч в източната част на щата Андхра Прадеш. Пътуваме с живописния Кирандул експрес, който за четири часа преминава през 48 тунела, а при всяко влизане и излизане от тунел, пътниците отварят гърла и надават пронизителни писъци, сякаш за да преборят страха от тъмнината или обзелото ги отегчение.
Стълпотворение в Бора. На връщане ние също ще се отбием тук, за да се насладим на прочутите пещери, открити случайно от пастир, загубил из тези места една от своите крави. Кравата оживяла като по чудо и от тогава се смята, че има нещо магическо в пещерата Бора. Вътре може да се видят интересни природни изображения на божества от индийската митология.
четвъртък, 24 юни 2010 г.
За ГДБОП и пиратството
http://www.ivoapostolov.eu/blog/item/151
Много се чудя, ако си купя книга и я дам на всички мои приятели, а те я дадат на техните приятели да я прочетат, това пиратство ли е?
Много се чудя, ако си наема DVD и поканя приятел да го гледаме заедно, това пиратство ли е?
Много се чудя, ако си наема DVD и го дам на този мой приятел да го гледа, това пиратство ли е?
Много се чудя, ако си наема DVD, сваля го на компютъра си и го пратя на приятел да го гледа, това пиратство ли е?
Много се чудя, ако си купя книга, сканирам я и я пратя на моите приятели да я прочетат, а те на техните приятели, това пиратство ли е?
Много се чудя, ако си купя книга, сканирам я и я кача в уеб сайта си, за да може всеки да я прочете това пиратство ли е?
Много се чудя, какъв го дирят ГДБОП в читанка.инфо?
събота, 12 юни 2010 г.
вторник, 8 юни 2010 г.
Златният храм за тибетските будисти (The Tibetan Buddhist Golden Temple)
Билакупе в окръг Майсур е вторият по големина тибетски бежански лагер в Индия. След китайската инвазия през 1959 г. хиляди тибетци се установяват в района, където впоследствие правителството на щата им предоставя 1200 хектара земя. Един доста великодушен жест от страна на местните власти. Лагерът се състои от няколко малки селища насред голи полета и включва редица мъжки и женски манастири и храмове от тибетската традиция. Имахме намерение да пренощуваме в някой от селцата, но се оказа, че за целта ни е нужно специално разрешително, издавано от Делхи. Разбира се, веднага полюбопитствахме дали въобще някой би научил за нашето присъствие, ако все пак решим да останем. Но рискът, казаха монасите, бил твърде голям, тъй като вечер манастирите и малките странноприемници се претърсвали за нередовни посетители като нас. Поне успяхме да си издействаме едночасова разходка из комплекса на Златния храм, като междувременно се стараехме да не разсейваме молещите се ученици, които явно бяха свикнали на досажданията на разните му там чужденци и индийски туристи.
СНИМКИ: ЕЛЕНИКИНДИЯ И БАЙ СТЕФО, 2010
Осмо издание на инициативата "Пловдив чете"
Осмото издание на инициативата "Пловдив чете" тази година ще се проведе от 9 до 13 юни.
Организатори са: ИК „Хермес” (домакин), Община Пловдив, Международен панаир Пловдив, Бизнес Експертен Съвет, НБ „Иван Вазов” Пловдив, Културен център „Тракарт”
Медийни партньори: НБТ, РТВЦ – Пловдив, Радио Пловдив, в. Труд, в. Марица, в. Новият глас, Програмата, plovdiv-online.com, filibe.com
Места за творчески прояви: Културен център „Тракарт”, Балабанова къща, Къща „Ламартин”, книжарница „Хермес” /Централ/
Вижте програмата на представянията на ИК "Жанет 45" в рамките на феста:
9 юни 2010 (сряда), 17.30
Балабанова къща
"Пътят към София”, Стефан Дичев.
Представя Митко Новков.
11 юни 2010 (петък), 18.00
Къща-музей „Ламартин”
Премиера на “Химикал, шоколад и две рупии” от Елена Щерева и Николай Янков.
12 юни 2010 (събота), 17.30
Балабанова къща
Премиера на „Всичко възможно” от Веселина Божилова.
Представя Камен Коларов.
С участието на актрисата Маргарита Кондакова.
13 юни 2010 (неделя)
Книжен базар
петък, 4 юни 2010 г.
сряда, 2 юни 2010 г.
गते शोको न कर्तव्यों
превод от санскрит: Elenikindia ©
Гате шоко на картавьо
бхавишям нейва чинтайет
вартамаанена каалена
вартаяанти вичакшанаах
Не тъгувай по миналото
Не се тревожи за бъдещето
Абонамент за:
Публикации (Atom)