Танцът Дхимса е традиционен за планинските племена (гириджан) валмики, багата, кхонд и котия кхонд, населяващи Ориса и долината Араку в Андхра прадеш. Танцът се провежда най-вече по случаи сватбени тържества и по време на ловния сезон през април. Чрез него родовете от отделните селища имат възможност да скрепят връзките си. Дхимса има около дванайсет разновидности с различно танцово съдържание. Бода дхимса е в почит на женско божество-закрилник на селото. Други като Бхага Дхимса имитират бягство от атакуващ тигър, а трети като Бая Дхимса се изпълняват около безмълвно седящ в центъра на оформен кръг жрец, готов да посрещне в тялото си духа на богинята.
Днешно време жените са се изхитрили и са превърнали танца в сполучливо средство за припечелване на някоя друга рупия. Който от публиката вдигне ръка и подаде банкнота, става за кратко обект на възхвала от жените. Те извикват на висок глас три-четири пъти неговото име, като трябва да му донесе здраве и благополучие.
Докато наблюдавах представлението седнал на паважа, изведнъж над мен се извиси една от танцьорките и най-безцеремонно ми поиска банкнота. Дадох й една двайсетачка и жената ме попита за име. "Може ли да кажа това на татко" – попитах аз на хинди с надежда, че ще ме разберат, но уви племенните жени едва ли овореха хинди, затова в следващия миг във въздуха зазвучаха хорово последните казани от мен думи :„На татко!На татко!На татко!“. Явно си помислиха, че се казвам „На татко.“ Нелошо име, нали?
Мисля, че от едно такова кратко представление на площада в Араку жените изкарват към има-няма 100-150 рупии, което си е една солидна сума за "работа" от този сорт.
Няма коментари:
Публикуване на коментар