Ти си това, което желаеш ( You are what you desire)

На санскрит има една много хубава мисъл, която гласи следното:

"Ти си това, което желаеш.

Каквото е желанието, такава е волята.

Каквато е волята, такова е деянието.

Каквото е деянието, такава е орисията."

Да си пожелаем да имаме по-чисти, смислени, красиви и свети желания през следващата година!

Шубхамасту!

Нека бъде добро!

  © превод от санскрит: Elenikindia
  ©  Снимки: Бай Стефо

Битката при Андхери ( Battle of Andheri)

Скъпи Мумбай,

да знаеш само как ми липсва бойното поле и твоето сутрешно събуждане без кафе,
да знаеш, че от всички битки на света, тази при Андхери си я спомням най-добре....

Всичко започна като по вода. В местния влак имаше едва двама-трима пътници. Ех, че гот! Сигурно цялата тарапана беше към центъра, докато ние в този момент бягахме в посока Мумбайската периферия. Уви, както кротко се ширехме на празните седалки, за едно премигване с очи и влакът се оказа пълен...натъпкан като курник. От нашата перспектива се виждаха само долепени глави (на идеално разстояние за лесни и безпрепятсвени въшкови миграции) и плетеница от ръце, в която хората се объркваха коя ръка на кого е. В момента, в който влакът наближеше някоя спирка, пътниците вътре (не някакви ми ти там прошляци, а добре облечени инженери и програмисти с черни куфарчета в ръце) се подготвяха за ръкопашен бой с кандидат-пътниците, чакащи на спирката. Най-смелите атакуваха в движение, готови с цената на живота си да се докопат до драгоценните седалки. Насреща им обаче ги смазваше огромна костюмирана армия.

Първото стъпало към Бог (The first step towards God)

Един човек отишъл при свещения Рамануджа и казал:
— Искам да намеря пътя към Бога. Помогни ми!
Рамануджа внимателно го погледнал и попитал:
— Кажи ми най-напред, ти обичал ли си някого?
Мъжът му отвърнал:
— Аз не се интересувам от светски работи, любов и прочие. Аз искам да стигна до Бога!
— Моля те, помисли още веднъж. В своя живот обичал ли си жена, дете или който и да е друг?
— Аз вече ти казах, че не съм обикновен мирянин. Аз съм човек, който иска да познае Бога. Всичко останало не ме интересува. Не съм обичал никого.
Очите на Рамануджа се изпълнили с дълбока тъга и той отговорил:
— Тогава това е невъзможно. Отначало ти трябва да научиш какво е това да обичаш някого истински.Това ще бъде първото стъпало към Бога. Питаш ме за последното стъпало, а ти самият още не си стъпил на първото. Иди и обикни някого!

Спяща Индия ( Sleeping India)

Eдно трябва да призная на индийците - умението им да спят навсякъде и по всяко време. Индиецът може да се унесе и да заспи между надуващите клаксони коли, на тротоара на най-шумната улица, сред навалицата, до жп-релсите, в рикшата, на велорикшата. Това е висша форма на себевглъбеност. Древна разработка на фини шумоизолиращи дограми, които индиецът създава и вгражда вътре в себе си с медитация. За разлика от европееца. Просто сетивата и главно ушите на европееца не са пригодени за подобна какофония от звуци.

Хаосът на улицата е неизразим. Той е постоянен и еднакво интензивен във всяка минута от деня. Няма миг спокойствие. Кънтеж от кирки и лопати, бумтеж на машини, клаксони, примесени с човешки викове и животински рев....

Funny India

Един разтърсващ индийски разказ ( A staggering indian story)

ПРИМЕР ЗА ВЯРНОСТ

автор: Упендранатх Ашк
превод от хинди: Ива Янкова



Когато Салиг Рам се прибра вкъщи, не беше сам. С него беше една красива девойка - с бяла кожа, стройна, с изразителни черти, с игриви очи и - безсрамна! На устните й грееше усмивка, още по-ярка от черве­ния цвят на бетела. Беше облечена с черно сари, на чийто фон златен кант блестеше като красивото й лице.

Васанти, облечена в стари изпокъсани дрехи, палеше печката. Дър­вата бяха влажни и въпреки че ги раздухваше, не се разгаряха. Очите й постоянно се насълзяваха от лютивия пушек. Щом видя мъжа си да вли­за, се изправи. Салиг Рам, пиян и със залитане, мина покрай нея заедно с девойката и влезе във всекидневната. Като кукла, движена от невидима ръка, Васанти се въртеше на едно място, вперила немигащ поглед в тях.

Те седнаха на леглото във всекидневната. Васанти продължи да стои на място. С крайчеца на шала си взе да бърше насълзените си очи. Вместо да спре, влагата напираше още повече. От очите ли идваше, или от сърцето? Кой знае!....

Маллакхамб - "стълбовидни подвизи" – (Mallakhamb - pillar-like feats)

снимки: интернет
текст: Еленикиндия

Маллакхамб представлява следното нещо: момче с добро телосложение и оранжеви гащета натърква ръцете си с дървесна смола, скача от тепиха с един замах и като пантера се улавя с нокти за стълба от тиково дърво, който за момент трепва, респектиран от поведението на натрапника, но повече не помръдва. Следва серия от невъобразими маневри, извивки на тялото, чупки и стойки по стълба, на които всеки примат в джунглата би завидял. Всъщност става дума за 90 секунди неспирни атлетически подвизи, каквито надали можем да видим другаде по света.


Маллакхамб е индийската представа за гимнастика. В миналото е била предназначена за подготовка на мъжете-воини, а понастоящем е национален спорт. Думата е комбинация от малла (силен мъж) и кхамб (стълб). Най-ранните сведения за този вид гимнастика се срещат в текст на Сомесвара Чалукя от 12 век, където се говори за малластамбха. Стамбха е друга дума за стълб, колона, което хвърля изследователите в диспут доколко става въпрос за същия спорт или за нещо друго. Истинското възраждане на спорта е дело на Баламбхатта Деодхар, който между 1800 и 1810 взима част от упражненията като подготовка за учениците си.

Днес редовно се провеждат състезания по маллакхамб, в които участват всички 29 индийски щати.

Срещат се три основни разновидности: