вторник, 7 декември 2010 г.

Един разтърсващ индийски разказ ( A staggering indian story)

ПРИМЕР ЗА ВЯРНОСТ

автор: Упендранатх Ашк
превод от хинди: Ива Янкова




Когато Салиг Рам се прибра вкъщи, не беше сам. С него беше една красива девойка - с бяла кожа, стройна, с изразителни черти, с игриви очи и - безсрамна! На устните й грееше усмивка, още по-ярка от черве­ния цвят на бетела. Беше облечена с черно сари, на чийто фон златен кант блестеше като красивото й лице.

Васанти, облечена в стари изпокъсани дрехи, палеше печката. Дър­вата бяха влажни и въпреки че ги раздухваше, не се разгаряха. Очите й постоянно се насълзяваха от лютивия пушек. Щом видя мъжа си да вли­за, се изправи. Салиг Рам, пиян и със залитане, мина покрай нея заедно с девойката и влезе във всекидневната. Като кукла, движена от невидима ръка, Васанти се въртеше на едно място, вперила немигащ поглед в тях.

Те седнаха на леглото във всекидневната. Васанти продължи да стои на място. С крайчеца на шала си взе да бърше насълзените си очи. Вместо да спре, влагата напираше още повече. От очите ли идваше, или от сърцето? Кой знае!....

– Дай чаша! - изхриптя загрубял от алкохола пиянски глас. Васанти бързо взе от шкафа със съдове една блестяща чаша, избърса я и я доне­се. Салиг Рам извади бутилка, сипа от това, което бе останало в нея, мал­ко в чашата и я надигна. Васанти наля вода в друга чаша. Знаеше, че сега ще поиска вода. Салиг Рам хвърли чашата на пода и викна:
- Вода!
Васанти се приближи с чашата. Салиг Рам отпи няколко глътки и я запрати под леглото. Водата шумно се разплиска. Васанти стоеше на мястото си в очакване на заповед.
Спри тоя дим... - последва още една тежка неприлична ругатня!
Васанти тихомълком започна да духа разпалените дърва. Каква разлика
имаше между този огън и огъня в сърцето й! И двата горяха, но тя искаше да разпали единия, а да потуши огнения език на втория.
С ръка на врата на девойката Салиг Рам я гледаше в очите с кървясал поглед.
Това жена ви ли е?
-Да!
Облекли сте я с много овехтели дрехи!
- Овехтели?! - и Салиг Рам гръмко се разкикоти. Каза: - Получава това, което й приляга.

Докато се смееше с отворена уста, вълна зловоние лъхна девойката. За да се предпази, тя закри устата си с кърпичка. Салиг Рам помисли, че девойката държи кърпичката пред лицето си, за да избърше потта си. Неспокоен попита:
- Топло ли ти е? - и заповяда на жена си: - Донеси ветрило! Топло е.
Толкова ли нямаш обноски?!... - и пак ругатни.

Васанти поля горящите дърва с вода, за да не влиза дим вътре. След това изтича за ветрило.

- Повей малко! Топло й е! - нареди Салиг Рам.

Васанти тихо започна да вее. На нея - на проститутката, да й стане хладно. Огънят, горящ в сърцето й, запламтя още повече, но на лицето й беше изписано спокойствие. Като спокойно море, в чиято пазва пламти огън, но на повърхността нищо не личи.
Не беше топло. Васанти беше отстранена. Проститутката - красива
статуя на изкуствената красота, прегърна Салиг Рам през кръста и се
примъкна към него - притисна се още повече и попита:
- За кого взехте онова сари? Дори не ми го показахте. Виждате ли
докъде са вашите обещания!
- Сари?! - възкликна Салиг Рам, като се опитваше да измисли нещо.

- За теб, скъпа, за теб съм го взел - притисна я към себе си. И даде знак
на жена си да донесе сарито.

Васанти бавно стана, отвори скрина и извади сарито. Душата й изгаряше. Колко красиво беше! С какво желание си го купи. Когато днес Салиг Рам отиде със съседа си Нандкишор да види изложението, съседът купи на жена си сари. И Салиг Рам се видя принуден да купи. Васан­ти толкова се зарадва на този подарък, че се просълзи.
- Дай й го! - заповяда Салиг Рам.
васанти смота сарито и го метна в скута на проститутката от разстояние. Очите на Салиг Рам се напълниха с кръв.
- Какво е това? Боиш се да я докоснеш ли? Гледаш я с презрение? Да, но ще я докоснеш. И краката й ще докоснеш. Падни в краката й! Падни! Докосни я!

За миг Васанти се поколеба. Да падне ли в краката на тази прости­тутки? На проститутката, до която дори да се докоснеш е грях. Но не! Тя ще се поклони в краката й. Това е заповед на нейния съпруг – нейния бог. И тя се приближи.
Но откъде толкова търпение у Салиг Рам?! Той трябваше да се до­каже пред своята възлюбена. Скочи от леглото, стисна Васанти за врата и я наведе към проститутката. После силно я блъсна на пода.

Васанти си удари челото. Обезсилена от непрекъснатите жестоки удари, тя прекрачи границата на покорството си и простена:

- Защо не си оставиш проститутката вкъщи? Аз за какво съм ти?

Салиг Рам пламна от главата до петите. Такава наглост у жена му. Втурна се, взе едно изгаснало дърво и започна да налага падналата по лице на пода Васанти.
Невръстното детенце се беше свило на малкото креватче в ъгъла. Като видя да бият майка му, нададе вик:
- Мамо!
- Млъкни, бе, идиот! - изрева Салиг Рам и, мъртво пиян, вдигна дървото и тръгна към детето.

Тогава проститутката му препречи пътя и усмихната каза:
- Колко си безмилостен, вдигни я, горката. Тече й кръв.
Салиг Рам хвърли дървото, ритна жена си и извика:
- Ще станеш или да те вдигам?

Васанти беше в несвяст. Не Салиг Рам - и бог не можеше да я вдигне сега, в такова безпаметно състояние беше потънала....

В храма пандитът (учен, образован, ерудиран; учен брахман) изнасяше пламенна реч, призоваваща към промяна:

- Жените на нашата страна - тези жени, които бяха благодетелни,
верни и отдадени, които считаха грижата за съпруга си за блаженство,
днес са низвергнали своя пример за вярност. Западната цивилизация е
сложила превръзка на очите им. Отегчени от своето домакинство, те за­
почнаха да копнеят за разкрепостяване. Казвам, че с тяхното разкрепостяване ще секне радостта в нашите домове. Корените на нашето об­щество са проядени и това величествено дърво ще падне и ще остане
на земята завинаги. Жени, госпожи, не се превръщайте в градински пе­перуди, трябва да станете господарки на дома си и да се придържате към своите изконни примери за вярност. В това е благото на рода, в то­ва е благото на обществото, в това е благото на страната...

А извън храма се точеше погребалната процесия на Васанти.

- Бог е истината... Истината е бог... - думата бог се губеше из гла­совете и се чуваше само: „истината е", „истината е", сякаш подкрепяше
пламенната реч на пандита.

----------------------------------------

Упендранатх Ашк (1910-1996) е роден в Джхаландхар, Пенджаб. Първона­чално пише стихове на панджаби, по-късно - на урду и на хинди. Сътрудничи и печата свои произведения в различни вестници и списания; пише сценарии и ди­алози за филми; превежда на хинди произведения на Ф. Достоевски и Ю. 0'Нийл; съставя и редактира няколко антологии. Поет, драматург и белетрист, Ашк става изключително популярен преди всичко с романите, разказите и пиесите си. Рома­нът му „Рухващи стени" (1947), в който благодарение на личния опит на автора ежедневието на градската средна класа е представено със средствата на реализ­ма, се смята за основополагащ в съвременната индийска литература. Сред много­то произведения на автора са и последвалите този роман негови втора („блужда­ещото в града огледало", 1962) и трета („Сърцето на едно мъниче", 1969) части.

откъсът е взет от "В танца на времето", подготвен от специалност Индология към СУ, Авангард Прима 2008

2 коментара:

  1. Много правилно е поведението за вярност.

    ОтговорИзтриване
  2. Нямам думи, това е разтърсващо и предполагам наистина реално... За каква вярност говорим тук? Вярност към кого? Към съпруг, който не е човек, към себе си като жена, към детето, на което е дала живот? Какъв е смисълът от такава вярност?

    ОтговорИзтриване

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...