Романът „Шалимар клоунът” на Салман Рушди е опрделян като най-добрата му творба след прославилата го „Сатанински строфи”. Поднесен с впечатляващо въображение напрeгнат многопластов разказ за унищожената от мимолeтно увлечение дълбока и драматична любов, разказ за ценности и устои, който прескача от Калифорния прз Франция и Англия до Кашмир и преплита най-бурните човешки страсти с най-смъртоносните явления на нашето време.
Из „Шалимар Клоунът”, С. Рушди, изд. ИнфоДАР, 2010
„Името й бе Индия. Това име никак не й харесваше. Никой не се казваше Австралия или Уганда, или Ингушетия,или Перу...Беше зачената на Изток – извънбрачно дете, родено посред огнена буря от възмущение, което бе преобърнало брака на баща й, а сетне бе сложило край и на дипломатическата му кариера, - но ако това бе достатъчно извинение, ако не представляваше трудност да окачаш родните места на хората на шиите им като камък, то тогава светът щеше да бъде пълен с мъже и жени с имена като Ефрат или Пизга, или Истаксиуатъл, или Улумулу. В Америка, дявол го взел, това не беше непозната практика, кото до известна степен оборваше аргумента й и успяваше да я раздразни дори много повече. Невада Смит, Индиана Джоунс, Тенеси Уилямс, Тенеси Ърни Форд – към всички тях тя запращаше мислени ругатни и им показваше среден пръст.
„Индия” все пак й с струваше погрешно, като чуждица, колониално, носещо намек за присвояван на реалност, която не й принадлежеше, и пред себе си винаги настояваше, че по никакъв начин не й приляга, не се чувстваше като Индия, макар цветът й да б наситен, а дългата й коса – сияйно черна. Не искаше да бъде обширен субконтинент или прекалена, вулгарна, взривоопасна, претъпкана, древна, шумна, нито мистична по какъвто и да било начин, свързана с Третия свят.”
Приятно четене!:)
