© снимки: Бай Стефо и Еленикиндия, 2010
Адски е трудно да не харесаш място като Майсур. Трябва да положиш много усилия, за да не откриеш нищо очарователно в този спокоен, уреден и чист град. Трябва да си голям непукист, че индо-сарацинският "Палат на махараджата", или пеещите и сияещи от цветове "Вриндаван гардънс", или излъчващото съзерцателно спокойствие езеро Каранджи да не събудят поне малко възхищение в теб. Майсур е едно от местата, където с удоволствие бих живял, а не в сивата и криминална Агра, която дружно обсипвахме с псувни, докато се задушавахме в нейната хватка. Но сега от призмата на времето дори Агра ми се струва поносима, даже мила и навяваща носталгия.
Майсур си заслужава заради много неща...заради храмовете на Чамунда Хил, руините от крепостта на Типу Султан или крокодилите в парка Ранганитту. И не на последно място заради пазарите. Там, където изведнъж сякаш бликва водопад от цветове и те плисва в лицето с меки струи светлина и звуци, се намира "Деварадж маркет". Приветливи продавачи, каквито не можеш да намериш на Женски пазар, те подканват отдалеч да погледнеш живите купчини от бои на прах (тика), изпъстрени във всички цветове на дъгата, благовонни пръчици и парфюми, подправки, чаршафи и зеленчуци до безкрай. Абе пак гащи и тигани на едно, но какви гащи и какви тигани само!
Няма коментари:
Публикуване на коментар