Поетът Кабир (1440-1518 г.)е eдин от най-изтъкнатите представители на индийската средновековна поезия. В неговата философия и учение са синтезирани идеи и понятия както от хиндуизма, така и от мюсюлманския мистицизъм - суфизма. Кабир е яростен противник на религиозните практики и ритуали и проповядва почитането към Бога да се извършва само чрез повтаряне на неговото име, което е достъпно за всички хора и всички касти. Езикът на Кабир е ясен и директен, разбираем за обикновените хора, неподвластен на граматическит ограничения.
Основната форма, в която твори Кабир, е т.нар. доха или двустишие, както и т.нар. пада или строфа.
Ето и няколко двустишия, всяко от които представлява самостоятелно и завършено послание:
*Учителят е майстор грънчар, ученикът - глинен съд.
Докато го извайва, с eдната ръка го придържа, с другата го потупва.
*Нито илюзията умира,нито душата, само тялото го спохожда смъртта.
Надеждата и заблудата не умират, казва Кабир.
*Какво лошо ти е направила косата, че сто пъти си обръсваш главата.
Зашо не си обръснеш съзнанието, изпълнено с отровни мисли?
*Тревогата е такъв злосторник - разяжда душата.
Какво би могъл да стори докторът, нима има лек за това?
*Бавно, бавно, човече, всяко нещо с времето си.
И сто ведра да излее градинарят, плод ще има тогава, когато дойде сезонът.
*Утрешната работа днес върши, днешната - веднага.
Ако в миг всичко свърши, кога ще довършиш започнатото?
*В страдание моли се всеки, а в щастие - никой.
Нима мъка ще изпита нявга онзи, който в щастие се моли?
*Когато си дошъл на този свят, хората са се смеели, а ти си плакал.
Не прави така, че когато си отидеш, някой да се смее.
*Казва Кабир: не бъди горделив, гледайки високия си палат.
Дойде ли смъртта, ще легнеш на земята и върху теб ще израсте трева.
*Дълго търсих злото и не го намирах.
Когато потърсих в душата си, не открих по-лош от себе си.
*Когато аз бях всичко, нямаше Бог, сега има Бог, а аз съм нищо.
Изчезнаха всички заблуди, когато прозрях вътрешната светлина.
*Както зеницата в окото, Бог живее вътре в теб.
Не знаят това невежите и търсят го навън.
*Ти си в очите ми, затворя ли ги, пак теб виждам.
Нито аз ще погледна другиго, нито на теб ще позволя.
Няма коментари:
Публикуване на коментар