четвъртък, 12 януари 2012 г.

ЖИТИЯ НА БЕЗДЕЛНИЦИ И ПРОПАДНАЛИ МИСТИЦИ


Калина Иванова

Какво предизвиква в съзнанието ни мисълта за Индия? Смътно си представяме шумни пазарища, тъмнокожи рикшари и долавяме аромат на подправки. В своята книга Николай Гроздински заобикаля всяка банална представа за тази страна и превежда читателя си отвъд очевидното, чак до границата на реалното и измисленото. С искреността на очевидеца и с фино чувство за хумор, той представя жива поредица разкази, със собствен сюжет и акцент. Въпреки вътрешните си граници обаче, книгата притежава цялостния облик на една истинска история за човешката душа и нейното източно Аз.

Героите на Гроздински са облечени в дрипи, с обезобразени тела, опразнени погледи и... не притежават обувки. Техни спътници са кравите, които преживят вестници вместо трева. Техен дом е разпокъсаният стар кашон, довян от вятъра и пропит от дъждовна влага. Ала макар да живеят на границата на физическото оцеляване, сред дима на хашиша, тези чудати образи не са трагични. Простотата на техния живот е наистина съвършена. Дъждовният сезон и неговите бури отстъпват пред слънчеви дни и сватбарски приготовления. Дните на разсеян размисъл се заменят с дни на ленива безметежност. Вечността е отегчителна, смъртта е неизбежна и затова не тревожи никого.

Просяците на Николай Гроздински не се сравняват с никого. От дъното на своята крайна бедност те притежават онова спокойствие, което е недостижимо за обществото на материалистите. "Всъщност те не бяха много радостни от това, че всички, които минаваха по пътя, се спираха да ги наблюдават, но знаеха, че хората с обувки изпитват огромна необходимост да се сравняват с нещо низшо и низвергнато, за да могат да се чувстват уверени в себе си и поради тази причина те като просяци играеха своята част от тази игра - нали за това бяха от другата страна на реката?"

Николай Гроздински подсказва, че щастието няма размер - то е достижимо за всеки, защото се измерва по много начини. Понякога то се рее над Долината на падащите облаци, понякога е в кесията на Рошлата, а може би дори в сънищата на черните влюбени прасета. Потърсете го сред тях и може би ще откриете малко щастие и за себе си.

Страниците на "Жития на безделници и пропаднали мистици" ще бъдат уютно убежище за всеки,
пожелал да опознае една нова страна от призмата на човешката душевност. А тази първична и неподправена страна е не по-малко действителна от всяка друга.

---------------------

Николай Грозни е роден на 28 март 1973 г. в София.

Музикалното си образование получава в училище „Любомир Пипков" и колежа „Бъркли" в Бостън, а литературното – в престижния щатски университет „Браун".

Прекарва четири години като монах в Дарамсала – седалището на Далай Лама в Индия, – където изучава будизъм и тибетски език. Завръща се в България, където с рожденото си име Николай Гроздински публикува настоящия сборник, както и двата романа „Някой омагьоса битието" и „Да подремнеш в скута на голямата еднаквост".

През 2008 г. в САЩ публикува чрез ИК „Ривърхед" мемоари за живота си в Индия, а през есента на 2011 г. в САЩ излиза и романът му „Вундеркинд" (ИК „Фрий Прес" към „Саймън & Шустър", който е преведен и в Европа). Произведения на Грозни са печатани в „Ню Йорк Таймс", „Гардиан" и „Сиатъл Ривю", а съпругата му – Даниел Трусони – е известна американска писателка, превеждана и в България.

Пианист, монах, писател или пропаднал мистик е Грозни? Български или американски поданик, живял в България, Индия, САЩ, а в момента – във Франция? Може би героите на „Жития на безделници и пропаднали мистици" най-добре могат да го опишат, а най-добре Грозни може да опише пък тях:

Може да звучи невероятно, но героите в тази книга не са измислени. Ом Гириди, свещеникът, сигурно продължава да изпушва своята цигара с хашиш точно в пет часа следобед и със светнал поглед да разказва за своите невероятни срещи с огромни хималайски леопарди, които са замръзнали от студ, или се крият зад някой храсталак като срамежливи кози.

Моят приятел Джатиндър, тайният полицай, вероятно пак подслушва хорските къщи, събира сведения за привичките на особняците и прилежно описва своите наблюдения в архивите на полицейското управление. Сакатият музикант и сакатият пощальон сигурно продължават да наблюдават залеза в бараката, надвиснала над пропастта, обвити от безпаметни конопени зловония.

Разгръщайки „Жития на безделници и пропаднали мистици" читателят ще се докосне до една особена литературна тъкан – едновременно жестока, ефирна, мистична, вдъхновяваща и ексцентрична... а на финала й никой няма да остане безразличен!

Няма коментари:

Публикуване на коментар