Понеже темата силно ме интересува, не мога да подмина новината, която БиБиСи пусна преди няколко дни за поредното извършено човешко жертвоприношение на територията на Индия, този път в щата Чхаттисгарх.
www.bbc.co.uk
Седемгодишната Лалита Танти е била принесена от членове на племето гонда в жертва на богинята Кали, осигуряваща плодородие на земята. Според поверията реколтата на земеделците ще бъде силна, ако боговете предварително получат човешки черен дроб.
Момиченцето Лалита Танти изчезнало мистериозно от училище и родителите алармирали за това полицията. Издирвателните работи отвели проверяващите след седмица до затънтен горски район, където полицаите се натъкнали на обезобразения труп на детето. След разпити и проследявания били арестувани вождовете на племето. Двамата мъже признали, че са отвлекли момиченцето и са разпоредили екзекуцията му. Те обаче не чувствали вина, тъй като според традиционните закони на племето жертвоприношението не е престъпление. При все че подобни практики са инкриминирани според индийската конституция, все още има отделни случаи на човешки жертвоприношения, идващи най-вече от племенния пояс на страната - Ориса, Андхра Прадеш и Чхаттисгарх. Чхаттисгарх е с 90 % племенно население. В същия щат през 2010 година два пъти са намирани телата на убити деца, за които се предполага, че също са били погубени в акт на жертвоприношение.
Фактът, че в 21-ви век съществува практиката на човешките жертвоприношения с цел оплодяване на земята показва
изключителната устойчивост на този ритуал във времето, засвидетелсван още в древните текстове като Пуруша сукта, част от ригведийския свещен корпус. По същество това е същата идея, която се съдържа в Ригведа – човешката плът като семе и магически импулс отключващ развитието на земята.
Известно ни е, че племена от дравидските народи като гондите ( за тях сме писали тук: гонда) са практикували активно човешки жертвоприношения до средата на 19 - ти век, когато бриатанците правят всичко възможно, за да ликвидират тези обичаи.
Явно обаче в последните години култът към Кали отново набира сила.
Митът разказва, че Кали зажадняла за кръв, когато влязла в сблъсък с демона Рактабиджа („Капка кръв”). Той имал способността да възпроизвежда хиляди нови демонични същества всеки път щом капка от кръвта му паднела на земята. За да победи чудовището, Кали го промушила с копие и изпила кръвта му преди и капка от нея да докосне земната твърд. Оттогава в знак на признателност за този нейн подвиг богинята Кали се почита с проливане на кръв. Някога жертвената кръв задължително била човешка, по-късно е заменена с козя.
Вярата в Кали като покровителка на настоящата тъмна ера донякъде определя този засилен интерес към нея. Социологическите проучвания показват осезаемо повишаване броя на жертвените ритуали, посветени на Кали, както и на интереса към окултните практики. Центровете, посветени на Кали в източна Индия, Камакхя и Тарапитх, все повече гъмжат от поклонници. Пред повечето й храмове все още се посичат тикви или кукли с човешки образ. Дори кралят на Непал, Бир Бикрам Шах Гянендра и съпругата му специално долетели от Катманду в лятото на 2002 г., за да уважат жертвените ритуали в Гувахати и Калкута, посветени на богинята, което предизвикало широко негодувание сред организациите за защита на животните, тъй като върху храмовите олтари се леят цели реки от животинска кръв.
Живот и здраве ще подготвя един хубав материал, посветен на човешките жертвоприношения и по-скоро разглеждащ съзнанието на древния човек, защото ако искаме да разберем какво стои зад тези ритуали, трябва да се опитаме да проникнем в дълбочина в мирогледа на нашите предтечи. Разбира се, носейки различно съзнание, няма как да не осъдим като престъпление подобни практики, но е редно да се замислим над следния въпрос: Мнозина от нас се прекланяме пред древността, благоговеем пред наследството на големите цивилизации от миналото и великолепните интелектуални, философски и културни достижения, които са открили те за идните поколения, а всички те - от Шумер и древна Гърция през Индия и Китай, та до Мексико - са се уповавали на жертворпиношенията над хора и животни.
Най-малкото нужно е да си зададем въпроса "защо". Защо за нашите предци това е било толкова важно?
Няма коментари:
Публикуване на коментар