© Elenikindia
"По-важен е blurb-ът на книгата, отколкото самата книга, по-важна е снимката на автора върху корицата на книгата, отколкото съдържанието й, по-важно е авторът да влезе в някой многотиражен вестник и TV шоу, отколкото това, което е написал."
( Дубравка Угрешич, “Четенето забранено”)
„Шок и ужас” – това беше символът на американската военна кампания срещу Ирак. До голяма степен това е и девизът на свободния пазар днес – правилата на пазара са правилата на войната. Но жертвите са идеологически.
Шок…Важното е да разтърсиш, да изтръгнеш публиката от иначе заспалото ѝ състояние, да привлечеш вниманието ѝ към нещо не непременно качествено ново, различно или проникновено, просто е важно да изглежда модерно, до известна степен изкривено или дори извратено. Моралните ценности, служещи до голяма степен като опорна система на обществото са в основата си скучни и недоразбрани и именно в една такава среда, която изглежда далеч от ежедневното и по-близко до скандала, до ренегатското поведение, публиката решава, че може да намери себе си.
На свободния пазар на идеи и стоки всичко се продава заради марката, корицата, опаковката, рекламата, не заради идеята – която не познаваме преди да „отворим” продукта и да се запознаем с него, а дори и тогава, изглежда това не е важно. Именно поради тази причина хора, които всъщност не предлагат нищо ново, заслужаващо да бъде обмислено или запомнено, се промъкват в общественото съзнание и успяват да станат „модерни”. Изведнъж става „модерно” да четеш така наречените им феноменални идеи и открития, да ги колекционираш и да говориш с приятелите си за тях, за да не изглеждаш изостанал или старомоден.
Как се продава книга или какъвто и да е друг продукт днес? Чрез имиджа, обвивката, корицата, които в повечето случаи са създадени така че да шокират и привлекат вниманието не към продукта, разбира се, а към изкуствено конструирания образ. В общество, съставено предимно от консуматори и в малка степен от ценители, е важна опаковката – колкото е по-лъскава и крещяща, толкова по-добре. За предпочитане е да създаваш и поддържаш достатъчно шум около себе си, за да не те забравят бързо, защото източниците на шум са всъщност много и рискът от заглушаване е голям. В този смисъл, няма нужда да говорим за ценителите, които рядко се влияят от модните тенденции и предпочитат съдържанието пред корицата.
Консуматорството се характеризира от един вид кумулативност – ако вече си успял да „се продадеш” един-два пъти, т.е. автор си на няколко „бестселъра”, ще ти бъде неимоверно лесно да „се пласираш“ – името, образът са станали марка, подобно на „Джорджо Армани“ или „Ролекс“. Няма нужда публиката да се замисля за книжовната или духовната стойност на произведението ти – то вече е продадено, защото е марково. Както голяма част от хората гордо показват етикетите на дрехите си, така правят и с библиотеката си с „отбрани заглавия”. Дрехите отиват в гардероба, книгите – на рафта, за да поддържат реномето, а в доста случаи и ниското самочувствие на консуматора.
Разбира се, не е за пренебрегване, че сред масата купувачи са и истинските почитатели, които гледат с благосклонно или критично око на всяка нова книга. Но мнозинство са тези, при които външният вид е определящ за личната самооценка, следователно и за читателския „вкус”.
Това до известна степен е оправдано,
