сряда, 22 февруари 2012 г.

Кучета (Dogs by Shrikant)



Един разказ за това как взаимоотношенията в Индия следват една "проста" йерархична вертикала :)

автор: Шрикант
превод от хинди: ЕлеНикИндия


    Господин Рай се беше върнал от патрулиране. Беше единайсет вечерта. Изми се и отиде да похапне. Жена му шеташе из кухнята.Тези дни беше издадена заповед да се намалят грабежите, убийствата и изнасилванията в града. Затова дори през тази мразовита нощ старши полицай Рай трябваше да патрулира.
       Съпругата сложи масата. Още със сядането той се загледа във вестника. Имаше навика да чете, докато се храни. Хванал вестника в лявата ръка и заровил поглед в него, той тъкмо поднасяше първата хапка към устата си, когато дотича Дукхна:
- Сър, един господине от Законодателното събрание е на телефона. Иска да говори с вас.
Като чу това, Рай изтръпна от главата до петите. Тези от Щатските Законодателства и Парламента не им даваха мира ни ден, ни нощ. Станеше ли нещо, веднага звъняха. И като стриктен полицай, Рай попита:
- Кой по-точно се обажда?
- Господин Бипат Рам…
Това бе достатъчно да го накара да скочи.
- Глупако, трябваше да ми кажеш по-рано, че е господин Бипат Рам. Не знаеш ли, че г-н Бипат Рам е член на Законодателното събрание, министър?
И с мърморене той се запъти към съседната стая. Вдигна телефона:
-Добър вечер, сър, Рай е на телефона. Какво има, сър? Да не би да се е случило нещо лошо тази нощ?
- Не, не, нищо подобно. Нали знаеш дъщеря ми... Лавли?
- Да, да, сър.
- Кучето й изчезна тази вечер. Оттогава тя не спира да плаче. Слушай, искам да го намериш по най-бързия начин. Врънка ме, откакто се върнах от Секретариата
- Добре, сър, бъдете спокоен. Ще е добре да ми кажете само как изглежда кучето.
- Кафяво на цвят, немска овчарка. Има бяло петно на главата. Едро, с широка черна каишка на врата.
- Добре сър, разбрах.
- Ааа да, и до утре сутрин да си го намерил. Ще изпратя някого или самият аз…- Бипат
Рам затръшна телефона.

Рай не успя да каже дори “Довиждане, сър”. В този момент в стаята влезе съпругата му:

- Кой беше?
- Онзи, Бипат. Кучето му било изчезнало. Иска да отида да го диря в тази мразовита нощ. Ама какви са министрите - мислят си, че всички са им слуги.
- Защо не му каза, че тази нощ вече си патрулирал.
- Как да му кажа!
- Хайде тогава, отиди да хапнеш.
- Момент само, първо ще се обадя в управлението. Иначе утре сутрин лошо ни се пише.

И започна да набира телефонния номер.

- Ало…господин Рай се…

- Добър вечер, сър. Панде е на телефона, завеждащият Градското управление. Станало ли е нещо тази нощ?
- Виж, нали познаваш Бипат Рам, министъра. Кучето му е изчезнало… кафяво, немска овчарка, с бяло петно на главата. Отваряй си очите на четири тази нощ. До утре сутрин да си го намерил.
- Слушам сър!
- Обади ми се сутринта…ама рано.
- Да, сър. Но районът, в който живее Бипат Рам се води към управлението на град Джавахар.
- Ами глупако, тогава се обади на тамошния управител.
- Благодаря, сър. Ей сега ще позвъня…

Рай затвори телефона.

- Идиот такъв! Голям шеф се извъди! Станал старши полицай, а не знае кой район към кое управление спада. – мърморейки, Панде започна да набира номера на участъка в Джавахар.
-Ало…Ало, Панде се обажда.
-Сър!Шефът го няма. Спи в сградата за гости.
-Бързо отиди да го извикаш.
-Слушам сър!
-Хайде отивай, аз ще чакам на телефона.

Служителят дотича до стаята и се върна заедно с инспектора:

- Станало ли е нещо? –попита инспекторът.
- Какво да ти кажа колега, току що звънна Рай. Нали познаваш Бипат Рам, министъра. Кучето на дъщеря му се изгубило. Кафяво, немска овчарка, с бяло петно на главата. Намерете го. Все пак, нали знаете, става въпрос за министъра.
- Добре, сър
- Намерете го на всяка цена.
- Но в момента разполагам само с четирима служители и всички са на патрул.
- Добре, тогава кажи на двама да огледат наоколо. А когато и останалите се върнат, нареди и на тях и ми се обади сутринта. Има вероятност Рай да дойде заедно с Бипат Рам в управлението.
- Разбрах, сър. Лека нощ.

   Инспекторът затвори телефона. По това време само един полицай охраняваше участъка.

- Къде спят Балендар и Султан? – попита го инспекторът.
- В стаята отзад.
- Отиди ги събуди. Кажи им, че ги викам.
  Полицаят тръгна и след малко се върна сам.
- Не са ли там ?
- Там са, но не стават.
- Не стават ли? Проклети нехранимайковци! …Не стига, че офицерът и министърът не ме оставят на мира, ами на всичко отгоре и тези си спят най-спокойно.
И докато ръсеше обиди, той се запъти към стаята.
- Балендар, лентяй такъв. Не чуваш ли? Почивате си незаслужено. Хайде ставайте, че иначе ще разбия вратата.
Инспекторът зарита по вратата. Чуха се силни трясъци, а отвътре се нададе глас:
- Ама какво става господине?
- Безделнико, ще отвориш ли или не? – инспекторът спря да рита. Чу се щракване и вратата се отвори. Пред него безмълвен се изправи Балендар, служител на средна възраст.
- Султанчо тук ли е?
- Да.
- Събуди го и и елате в кабинета…трябва да отидете до едно място.
След като даде нареждането, инспекторът си тръгна.
Балендар бързо дотича до Султан и му каза:
- Ей Султан, братко, стига си спал – той дръпна одеалото, с което беше завит Султан.
- Оф… - изпъшка Султан и се надигна. Потърка очи и попита. - Какво има?
- Бързо, приготвяй се, оня негодник инспекторът ни вика.
Двамата бързо намъкнаха униформите си, сложиха коланите, взеха палките и отидоха в кабинета.
- Трябва да претърсите района. Кучето на министъра се е загубило- кафяво на цвят, немска овчарка, с бяло петно на главата. Докарайте ми го. Разбрано? Размърдайте се!

    Двамата бавно се изнизаха от участъка. Наоколо беше спокойно. Улиците пустееха. От време на време тракането на някоя закъсняла рикша или профучаването на някоя кола разчупваше тишината. Балендар трепереше от студ. Чак зъбите му тракаха.
- Страшен мраз е настанал!- каза той.
- Така е, братко! …А тоя негодник ни прати да зъзнем.
- Какво им пука на ония проклетници? За тях няма значение дали е студ или жега. Само си знаят да дават празни заповеди.
- Обличат си униформите, спят си в стаята, гледат си кефа, пък ние да им вършим работата.
- Това въобще работа ли е! И от роби сме по-зле, а пък на щерката на оня нещастник, министъра, баш днес да й се изгуби кучето.
- Тия са на път да съсипят страната. Леле, ама че бахър! Тялото ми се превива като клонка. Профукаха парите за вълнени униформи, а после рекоха, че правителството не ги е дало.
- От най-нисшия до най-висшия всички са един дол дренки! - въздъхна Балендар.
Изведнъж Султан се сепна:
- Виж! Куче!И кафяво на цвят. Пък и едро.
- Чудесно! Господи дано наистина е то. Ще ни спести цялото това тичане в студа.
Зарадвани, със затаен дъх, двамата се приближиха към кучето. То стоеше на място, но все пак ги деляха стотина метра. Кучето залая.
- Какво си се разлаял бе, пес?- измърмори Султан
А то започна да лае още по-ожесточено.
Само още няколко крачки и кучето щеше да се шмугне в уличката. С палка в ръка те се затичаха към него. То сви по пресечката и залая с все сила. Като го чуха, кучетата от околните къщи също наддадоха вой.

- Ама че работа! И къде избяга сега?
- Де да знам, айде да видим - каза Балендар, посочвайки напред.
Продължиха. Не бяха изминали и десетна крачки, когато кучето попадна в полезрението им.
- Ето го бе!- Султан стисна палката- Кафяво е и има бяло петно на главата.
Щом кучето видя Султан с палка в ръка, започна да лае.
- Султан, дразниш го! Първо го прикоткай - посъветва го Балендар.
Султан изшътка, а после опита и с подсвиркване. Но кучето не спираше да лае. Султан се разгневи и без много да му мисли заудря кучето с палката: “На ти, псе такова!“ Скимтейки, то се качи на една веранда. Султан го последва. Кучето слезе и отново залая. Заедно с него и съседните кучета се разлаяха. Султан отново стисна палката, но се подхлъзна на верандата, прекатури се и падна на улицата.
- Мътните да го вземат!- извика той и тутакси се изправи. Този път се прицели добре и здравата удари кучето в кръста. То изскимтя и се кротна.
- Добре те наредих, а! Май взе да ти идва акъла в главата - с гордост каза Султан. - Балендар, дай въжето!
Султан омота въжето около врата на кучето.
- Хайде да тръгваме.- обърна се той към Балендар.
- Но не знаем със сигурност дали това е кучето на министъра. Та то е пълно с бълхи.
Карай да върви. Тогава да хванем още няколко. Но дали ще можем? – каза Султан, олюлявайки се.- Изглежда съм си навехнал глезена.
Балендар погледна към крака на Султан.
- Хайде, ще вървим бавно, а аз ще оглеждам наоколо.
  Султан кимна в знак на съгласие. Той закуцука. Двамата продължиха по улицита.

     Беше четири сутринта и Балендар вървеше с въже в ръка. На въжето бяха вързани четири кучета. Отзад Султан ги тикаше. Когато кучетата скимтяха и отказваха да вървят, той ги удряше с палката и те продължаваха. Някак си успяха да ги довлекат до управлението.
   Щом ги видя, сержант Синх им каза:
- Много сте довели! Цели четири. И ние докарахме пет, ама ни скъсаха нервите.
   Но те не обърнаха внимание на думите на Синх. Дума не обелиха. Отидоха направо при решетката, завързаха кучетата и се запътиха за стаята.
    До сутринта управлението се напълни с кучета. От техния лай на улицата отвън се насъбраха минувачи. Хората се чудеха и маеха защо днес кучетата са прибрани в участъка. Те си шепнеха помежду и се разпитваха. Но нищо не бе ясно.
Инспeкторът беше на линия още призори. Подреждаха столовете в редици, украсяваха масите с букети. Трима- четирима служители почистваха залата, миеха и метяха. Управлението бе напълно преобразено. Инспекторът следеше работата на служителите. Когато Панде позвъни, той със замах вдигна слушалката:

- Ало, кога ще дойде г-н Бипат Рам да разпознае кучето си?
- Няма да идва.
- Защо?
- Какво да ти кажа, толкова се притеснихме, а то…
- А то какво?
- Току що се обади старши полицай Рай. Намерили са кучето му. Синът му бил отишъл в клуба заедно с него.

  Това вбеси инспекторът. Той тръшна телефона. Замисли се за момент и изведнъж нещо в погледа му проблясна. Той се обърна към Султан и на висок глас му нареди:
- Отиди да извикаш собствениците на тези помияри!
   Султан го послуша. До час стопаните на кучетата бяха в управлението. Инспекторът се обърна към тях:
- Как може да си пускате кучетата по нощите! И каишки не сте им сложили даже! Да знаете само как притесняват нашите полицаи! Сигурно не ви е известно, че трябва да се държат вързани.
   Един човек смирено пристъпи напред:
- Ще ги вържем, господине, и каишки ще…
    Но инспекторът го прекъсна:
- Ще ги вържете вие…обаче сега ще трябва да ви задържим.
- Не говорете така, господине, ние сме бедни хорица.
- Бедни, бедни, а пък кучета ми гледат.- каза гневно той.

    Още дълго се разменяха подобни реплики. Инспекторът не спираше да заплашва собствениците. Но благодарение на г-н Джамадар страстите се поуспокоиха. Той именно помогна да се разреши проблема с освобождаването на кучетата и техните стопани. Инспекторът се смили над тях чак когато намаляха от сто на петдесет, а после и на двадесет и пет.

Няма коментари:

Публикуване на коментар