Древноиндийският поет и драматург Калидаса и неговите произведения

© текст: ЕлеНикиИндия

„Учител на всички поети” и „Баща на Театъра” са част от многото уважителни титли, приписвани на славния Калидаса. Той е от големите образци на литературата и древноиндийската драма, разгръщащи в пълнота нейния смисъл и естетика . По този начин той заема незаменимо място в историята и приноса на индийската литература и както Гхош изтъква това, което го прави още по-специален и представлява истинско щастие за индологията е пълната липса на конкретни исторически свидетелства за автора, което позволява цялостно съсредоточаване върху блестящото му творчество.
Единствените конкретни сведения относно живота на Калидаса ни дават легендите, в които той получил ум и талант пряко от богинята Кали и станал най-яркият от „деветте скъпоценни камъка” в двора на знаменития крал Викрадитя. Буквално името му означава „роб или поклонник на Кали“ Изказаните хипотези по повод датировката на Калидаса варират с разлика от 19 века – от 8в. пр. Хр. до 11в. Подобен спор съществува и относно рожденото му място – от Цейлон до Кашмир. Допреди 30 години за най-достоверна е била смятана теорията, според която творчеството на Калидаса се отнася към 2-6 в. Тази теория стъпва върху възможно най-надеждния източник – творчеството му. В крайна сметка най-поддържана е теорията, че той е живял и творил около 4в.
Неведение цари и относно родното място на Калидаса. Общоприета е хипотезата, че е бил бенгалец ( заради бенгалския шиваизъм и обвързаността му с култа към Кали). От друга страна някои автори виждат в постулатите на Калидаса повече влияние от Кашмирския шиваизъм и не чак толкова от бенгалския. Проф. Петерсън извежда хипотезата, че Калидаса е родом от Видарбха, като за подкрепящ аргумент посочва използването на поетическия стил вайдарбхи в драмите.
Това, което днес е прието с категоричност е, че драматургът е прекарал съществена част от живота си в Уджаян, столица на Гуптската империя ,където са функционирали едни от най-мощните храмове на Кали.

Когато говорим за Калидаса, задължително трябва да направим опит да навлезем в дълбочина в същността на класическата санскритска драма, иначе казано в итиврита.

Защото именно Калидаса е един от драматурзите, служещ за образец в изграждането на сюжета на драмата и постигането на пълно въздействие върху сетивата на зрителя. Т. нар. доктрина за итиврита (учението за сюжета на драмата), заедно с концепцията за раса( насладата, която изпитва зрителя, породена от контакта с творбата, както и различните измеренич на тази насалада), представляват двете основни части на индийската литературна теория за драмата.
Според итиврита драматичният сюжет се интерпретира от три аспекта, всеки от тях състоящ се от пет последователни елемента. Първият аспект е субективната линия на сюжета, задвижвана от гледната точка на персонажа. Тя се подразделя на пет авастха – етапи от развитието на действието: начало, усилие, надежда за резултат, разиграване на убедност в постигане на резултат и сдобиване с плода от действието.
Обективната сюжетна линия, независеща от личната мотивация на героя, се задвижва от: подтик (начален импулс), спомагателни събития, големите второстепенни епизоди, малките второстепенни епизоди и това, което трябва да се постигне и към което са насочени всички действия в пиесата.
Третият аспект, на петте връзки, сглобки, е именно равнището, на което се извършва пресичането на първите два аспекта. Петте връзки са части от действието, обвързани повече с художествената страна на драмата, не просто със сюжета. Чрез тях действието на всеки етап стига до естествения си завършек.
Споменавам всичко това първо, за да бъде изтъкната сложността на древноиндийската драма и, в този смисъл, да майсторството на Калидаса, който и до днес е считан за образец от взички съвременни драматурзи. С драмите си Калидаса успява да пренесе читателя/зрителя в паралелеб свят, успява да въздейства върху всичките му възприятия едновременно. Важно е да се отбележи, че и до днес драмите му продължават да бъдат поставяни на сцена, а сюжетите им служат като опора на модерните пиеси, защото въпреки ранната си датировка, те продължават да бъдат актуални най0вече с посланията, които носят.

Ето и някои от най-значимите му драматургични произведения:

„Шакунтала“ ( или „Разпознатата по пръстена Шакунтала“).Драмата е написана изцяло според индийския канон и представлява образец на класическата индийска драма. Разделенията не са на актове и сцени, а на части и интерлюдии. Пиесата е построена кръгово в емоционален аспект и освен естетически, в драмата е поставен и етически акцент. В целия ход на това произведение Калидаса цели да резюмира учението за дхарма( моралният дълг) като универсален код или корпус от кодифицирани човешки ценности, като някакъв механизъм за предаване на морал.

„Малавика и Агнимитра“ Тази петактова пиеса предполагаемо е написана по повод на женитбата на дъщерята на Чандрагупта ІІ за принц Уграсена ІІ, с която владетелят изразява благодарността си по повод оказаната му помощ при битката с шаките. Тук се разкрива ролята на сугестията – за да се ознаменува съвременно на автора събитие се използват исторически лица от една по-древна епоха. Това е драмата, в която Калидаса използва най-малко драматични мотиви, в нея присъства и най-сполучливият образ на клоунът изобщо за цялото Калидасово творчество. Тази драма е малко или много древноиндийски вариант на шекспировата „ Ромео и Жулиета“. История за възпрепятствана любов, в която главната героиня Малавика се окзава истинска принцеса, а не слугиня, както всички смятат.

„Викрама и Урваши“ се счита от критиката за най-слабото произведение на Калидаса, като в традицията съществуват две хипотези: първо, че тъкмо това е първата му драма и с това може да се обясни слабостта на стила или второ, че е последната му творба, ясно указание за упадъка на неговия талант. За последното свидетелстват множество повторения на мотиви, начини на изграждане на персонажите, както и поетични фигури, пряко заети от останалите му произведения. Това е и произведението, в което са използвани и най-много приказно-фантастични мотиви. Цялата драма стъпва върху древното сказание за любовта между земния владетел Пуроравас и небесната нимфа Урваши. Широко се борави с мотива за проклятието, но основно е любовното чувство. Урваши слиза на земята и отново става смъртна, като върху нея бива стоварено проклятието да умре, ако нейният любим види детето, което тя носи в утробата си. След множество изпитания, препятсвия магически трансформации, проклятието е неутрализирано и двамата заживяват щастливо на земята.
Ще завърша с това, че името на Калидаса не само се споменава и до днес, но е едно от най-значимите в контекста на съвременния индийски театър. По величие и талант той бива сравняван с Рабиндранатх Тагор, а модерните драматурзи черпят вдъхновение от майсторски изградените и пленителни сюжети на Калидаса. Направени са немалко филни върху живота, творчеството му, пиесите и поетическите му произведения. И колкото и нищожни да са сигурните за него твърдения, именно тази неизвестност продължава да бъде извор на стимул за изследователите на историята на индийската драма. Личността на Калидаса си остава легендарно в буквален и преносен смисъл, но не е за подценяване фактът, яе именно мистичността около неговата самоличност не отказва нито критиците, нито зрителите, нито съвременните драматурзи, а ги насърчава и дава тласък на театралното изкуство като цяло в Индия.