Човек трябва да гледа на живота като на пътуване, за което е дал всичките си спестявания. Все едно е работил с години и е вложил всичко, което има в това едничко пътуване на планетата Земя. Само че вместо да се наслаждаваме на всяка крачка, която правим по тази непозната земя, ние сме се затворили в малка стая и дори не помирисваме свежия въздух отвън. Коя е тази стая, ако не страхът... Страхът да живеем, да рискуваме, да дръзнем, да прескачаме граници и да растем. Всеки може да стане по-възрастен. Това не изисква усилие, талант или способности. Но да растеш зависи единствено и само от теб самия. А за да растеш трябва да си готов за промяна. Всеки един ден, всеки един миг...Единствените, които се страхуват от възрастта и смъртта са онези, изпълнени със съжаления. Онези, останали цял живот в своята малка стаичка на страха....без да подозират, че никой никога не ги е заключвал там.
Няма коментари:
Публикуване на коментар