вторник, 31 юли 2012 г.

Изгубената дъщеря - Шилпи Сомая Гоуда


За авторката

Шилпи Сомая Гоуда е родена в Торонто, където родителите й емигрират от Бомбай. Тя завършва университета Станфорд с магистърска степен по финанси. Преди да започне да пише, Шилпи работи като финансист в продължение на десет години. Сюжетът за първия й роман – „Изгубената дъщеря“, й хрумва през лятото на 1991 година. Тогава тя работи като доброволка в приют в Индия. Написването на „Изгубената дъщеря“ й отнема близо две години, но романът се превръща в сензация още с появата си на пазара. Той оглавява класациите за бестселъри на „Ню Йорк Таймс“ и „Ю Ес Ей Тудей“, правата за издаването му са продадени в 22 страни и до този момент от него са се продали над един милион екземпляра. „Изгубената дъщеря“ заема второ място в класацията на „Амазон“ за книга на 2010 година и трето в тази на списание „Ел“. Задържа се в Топ 100 на канадския „Амазон“ в продължение на 465 дни, като 15 седмици от тях прекарва на първо място. „Изгубената дъщеря“ е най-продаваната книга в Канада за 2010 година и се нарежда в челните места на класациите в Израел, Полша и Норвегия. Номинирана е за редица престижни награди, сред които Международната награда на Ирландия за литература, най-добър дебют и за най-добра съвременна книга. Шилпи Гоуда живее в Калифорния със съпруга си и двете им дъщери. Тя вече работи и над втория си роман, който отново ще бъде повлиян от Индия.

  За „Изгубената дъщеря“ В една дъждовна нощ, в бедно индийско село, Кавита ражда дъщеря си Аша. Двамата със съпруга й Джазу едва свързват двата края. Мечтаят за момче, което да им помага в работата, но съдбата ги дарява с момиче.
За да запази живота на дъщеря си, която мъжът й приема като ненужно бреме, Кавита е принудена да се откаже от нея. Съкрушена, младата жена извървява пеша дългия път до Бомбай и оставя Аша в местното сиропиталище. На другия край на света, в Сан Франциско, животът на младата лекарка Самър изглежда идеален. Омъжена е за неврохирурга Кришнан, обожава работата и приятелите си. Но безметежното й щастие е помрачено: оказва се, че Самър не може да има деца. С всяка изминала година тя все повече се отчуждава от Кришнан. Когато съпругът й предлага да осиновят момиченце от родната му Индия, Самър неохотно се съгласява. Двамата заминават за екзотичния Бомбай. Скоро осиновяват малката Аша, която променя напълно живота им. Изминали са петнадесет години. Аша се чувства изолирана от връстниците си в Сан Франциско заради тъмния цвят на кожата си и странните лешникови очи. Семейството й крои планове за бъдещето й, но момичето копнее да научи повече за себе си. За произхода си, за биологичните си родители. Четири години по-късно Аша избира единствения начин да научи истината. Заминава за Индия…


Отзиви за „Изгубената дъщеря“

 „Изгубената дъщеря“ разказва историята на две коренно различни култури, разяждани от бедност и прекалено излишество. Гоуда изтъква значимостта на любовта, която спомага за личностното израстване на всеки един от нас. Уошингтън Поуст 

 „Изгубената дъщеря“ е роман за раните, които си причиняваме един на друг, и нежността, с която ги лекуваме. Историята, която обхваща две десетилетия, описва начина, по който две различни култури могат да се обединят чрез разбирателство и любов. Една фантастична история, която ще промени начина ви на мислене. Бук Ревюс

 Емоционално наситен разказ за любовта, културното наследство и силата на майчината любов. Списание „Ел“

Една приказка за семейни раздори и сдобрявания, която придобива дълбочина благодарение на социалните наблюдения на авторката. Къркъс Ревюс

В дебютния роман на Гоуда се преплитат две завладяващи истории, разказани със състрадание и разбиране на фона на пулсиращите от живот обичаи, звукове и гледки от съвременна Индия. Асошиейтид Прес

  Интервю с авторката

 Опитах се да представя Индия така, както аз я разбирам – да покажа величието й, без да пренебрегвам недостатъците й. 

 - Откъде почерпихте вдъхновение за написването на „Изгубената дъщеря“?
- Като студентка прекарах едно лято в приют в Индия, където помагах на децата. С някои от тях създадох истинска емоционална връзка и те все още ми липсват. Често се събуждах посред нощ и се чудех какво ли е станало с тях: дали са успели да загърбят миналото и да постигнат нещо в живота си. Исках да разкажа историята на едно от момичетата и чрез написаното да й дам възможността да промени живота си. За мен от особена важност са културните различия, които формират характера на момичето. След това създадох историята и героите, позовавайки се по-скоро на въображението, отколкото на опита си.
 - Описанията на Индия в романа са впечатляващи, на моменти дори шокиращи. Това ли беше вашата цел?
- Индия е огромна страна, изтъкана от противоречия. Не бих могла да уловя и предам цялата й красота и тъмна страна, но се опитах да покажа поне частица от тях. Наболели въпроси – като половата дискриминация например – не са толкова елементарни, колкото изглеждат на пръв поглед. От една страна, момиченцата често са били умъртвявани след раждането, което е довело до диспропорция на населението. От друга страна обаче, Индия си избра жена за министър-председател значително по-рано от много други държави. Опитах се да представя Индия така, както аз я разбирам – да покажа величието й, без да пренебрегвам недостатъците й.
 - Какво послание бихте искали да достигне до читателите на „Изгубената дъщеря“?
- Реших действието в романа да се развива паралелно в САЩ и Индия, за да предостави на читателите възможността да надникнат в живота на две семейства от различни култури. Посланието, което искам да достигне до тях, е, че въпреки различията, които съществуват помежду ни, има всеобщи истини и избори, пред които всички ние сме изправени. Ключът към преодоляването на проблемите е любовта в различните й форми и проявления.
 - И накрая, бихте ли ни казали няколко думи за новия проект, върху който работите в момента? Ще има ли „Изгубената дъщеря“ продължение и ако да, кога да го очакваме на пазара?
- В момента довършвам втория си, все още неозаглавен роман. Макар да не е продължение на „Изгубената дъщеря“, той доразвива някои от същите теми: тези за идентичността, културата и значимостта на семейството. Действието отново ще се развива в САЩ и Индия, но няма да издавам повече, за да не ви отнемам удоволствието от четенето. Обещавам, че ще си заслужава отделеното време!

източник: http://www.public-republic.com/magazine/2012/07/93634.php

Няма коментари:

Публикуване на коментар