Времето е странно нещо...

     Времето наистина е нещо странно. Разтегливо като локум, гъвкаво като гума, относително като пластелин. Свива се, разширява се. Часовете могат да бъдат дълги като дни, а понякога дните и месеците хвръкват за минути. Понякога Времето е като отвратителен плъх, който гризе за секунди небитието, а друг път го яде лениво и постепенно като тромав дървояд. Преди девет години на този ден смелостта най-накрая реши, че излезе от мишата си дупка, където се спотайваше през последните дни и месеци, за да човърка още повече в огъня на душевния раздор, и пламенно се метна на коня на желанието и устрема, който пък на свой ред хукна по мъхестата, но и чат-пат трънлива пътека на Любовта.

    С една дума там на пейката в същия като днешния мразовит ден, когато есента оцапваше света с шарената си кръв, а слънцето хвърляше уморени лъчи над главите ни, ние с Елена се погледнахме в кладенчетата на очите, душите ни се харесаха и засвириха в резонанс своята обща песен. Като две малки щурчета. Девет години, които са като девет секунди, а в същото време са толкова пълни от спомени и емоции, красиви и цветни, понякога тъжни, че ако ги сложа в торба и я зафича на дървото на спомените тя сериозно би натежали, та дори скършили клона.
      Дай Боже песента да продължи, все така в резонанс, и през следващия деветгодишен цикъл и никога да не запявам друга песен, че какво по-голямо нещастие от това - да секне песента на Любовта.

“सिर्फ खड़े होकर .....

Снимка: интернет

превод от хинди: Elenikindia ©

“सिर्फ खड़े होकर पानी को ताक कर आप समुद्र नहीं पार कर सकते।” - रबिन्द्रनाथ टैगोर

( sirf khaḍe hokar pānī ko tākkar āp samudra nahīṁ pār kar sakte )

 Не може да прекосите океана, ако само стоите и се взирате във водата -  Рабиндранат Тагор

Защо Индия - епизод II

Ахлият и способен ли си да промениш хода на живота си (Ahliyat)

© текст: Еленикиндия

Амил Кхан е млад актьор, автор на пиеси и на филми и виджей. Роден е на 18 ноември 1988 г. в Калкута, Индия. Бакалавърската му степен е в областта на търговските отношения, но от малък се занимава предимно с творчески дейности. Участва в телевизионни предавания, прави скечове, организира културните програми и представления в колежа си „Сейнт Хавиер“. От общо 75 участия в състезания и програми става победител в 55. Автор е на четири пиеси и на два късометражни филма. Член е на групата по ораторско  майсторство  на  хинди  и е активен
участник в множество дебати, ръководи и театралната трупа в колежа.

През 2009 г. с няколко свои приятели създава групата Nine Point Blank. През последните години участват в над 30 пиеси, телевизионни предавания и късометражни филми. Поставят множество пиеси в големите индийски градове Калкута, Мумбай, Делхи, Бангалор, както и извън страната – основно в Сингапур. Най-често се появяват в предавания на Sony Entertainment, Zee TV, Star One, Star Plus, Bindaas Channel, MTV и Channel V. Сред личностите, които го вдъхновяват, Амил нарежда: Стенли Кубрик, Кристофър Нолан, Анураг Кашяп, Рам Гопал Варма, а някои от любимите му актьори са: Ал Пачино, Робърт Де Ниро, Даниъл Дей-Луис, Амир Кхан, Панкадж Капур, Дилип Кумар.

Разговор с Амил Кхан на Елена Щерева

– Колко пиеси сте написали и поставили на сцена до момента?
Ако говорим за диалози, може да се каже, че съм допринесъл за всички пиеси, в които съм участвал като актьор, но преди писането не ме влечеше. Не се стремях към заслугите за авторството, достатъчно беше написаното от мен да ми помага да изградя по-добре образа на героя си на сцената. Винаги съм възприемал тази работа като екипна. През 2006 г. обаче започнах да правя скечове и свои авторски комични монолози. По-късно – през 2009 г. – с още няколко мои приятели и съмишленици основахме театрална трупа, наречена Nine Point Blank. Като автор съм работил върху четири пиеси до момента. Първата се казва Samay (Време, 2006 г.), в която съм съавтор. През 2009 г. написах F, съвременна адаптация на Д-р Фауст на Кристофър Марлоу. Заимствах идеята за човека, който продава душата си на Дявола, и въпреки че този мотив е доста експлоатиран, аз бях сигурен, че може да бъде разказан, разигран и интерпретиран по съвсем различен начин от оригинала. Пиесата породи крайни мнения и изказвания – някои казаха, че е прекрасна, а други я сметнаха за ужасна. Аз лично не бях доволен и затова след поставянето на F, се покрихме за известно време, за да помислим и обсъдим как да процедираме занапред. Честно казано, след F бях сигурен, че искам да се откажа от писането, но с течение на времето почувствах, че имам потенциал да напиша нещо много по-хубаво, затова отново хванах писалката. Следващата ми пиеса бе поставена на сцена през декември 2010 г. и се казва Ahliyat. Тя се оказа повратна точка. Заимства някои мотиви от Sleuth на Антъни Шафър, но сюжетът е доста по-индианизиран и в известна степен по-мрачен от оригинала. Получи се чудесно. Четвъртата ми пиеса, озаглавена Seven Psychopaths, също бих определил като мрачен трилър. Не смея да издавам много, но мисля, че това е най-добрата ми пиеса до момента.

– Как се захванахте с писане и кое провокира интереса ви към драматургията?

Индия - близка и далечна

 На гости в предаването "Всеки ден с Роси" по Канал 3.

 Темата "Индия-близка и далечна"

Като оставим безмилостно откъсналите се откровения на онова прямо момче, което на няколко пъти разгръщаше с пълна сила своята бляскава мисъл за красотата на божественото творение и думите му "Вие сте простаци" и "Вие сте курва" увисваха в п

разнотата на смълчаното студио като сопол, отделил се от тленните си букаи, мисля че прекарахме една чудесна, ободряваща сутрин върху прословутото бяло диванче на Канал 3 :) Какво по-хубаво от това да разчупим утринните вкаменелости със здравословна доза смях :)