С Ники и Ели до Южна Индия с нова опция!

     С оглед на това, че има хора, които не могат да отсъстват повече от две седмици от работа, а искат много да се включат в пътуването до Южна Индия в началото на март, предоставяме и опция за тръгване от Кочи, на 14-ти я ден от маршрута. С останалите продължаваме още седмица, за да довършим кръгчето. При това положение цената, която успяхме да договорим е 739 долара или 1108 лв. за тройна стая. За двойна стая се доплаща еднократно още 40 долара или 60 лв. 
      
     Всичко останало си остава, както сме го дали в по-долния пост. 

ПС:  без малко да забравя. Носете си шалте или одеялце за пикник, тъй като сред нас ще има инструктор по йога и тези, който имат волята да стават рано преди закуска и желание да се включат в сутрешните занятия, нека се чувстват свободни да го сторят. 

Предпразнично!

   
 Отминава и този ден, поредното мънисто към огърлицата на времето, седя и си мисля ...

       Не сме ли всички ние пътешественици по природа? Че нали животът сам по себе си е най-великото пътуване. Пътуване, за което сме чакали много, може би десетки години, и сме дали всичко, не просто спестяванията си, а собствената си душа сме заложили на карта. За да бъдем точно тук и сега. Животът на Земята е единственото, което притежаваме и то не во веки. Единственият дар. Всичко друго е фалш и илюзия. Ала ние намираме време да се оплакваме, да разхищаваме, да обезсмисляме, да губим, да разпиляваме на вятъра ценните песъчинки на времето. Да забравяме. О да, най-вече да забравяме. Не бива да забравяме, че най-големият ни враг е забравата. Забравяме колко много сме вложили и сме чакали, за да поемем по своята земна пътека и да следваме своето предназначение.

     Нека не забравяме, че сега живеем в Кали Юга, в тъмни времена от религиозно-философска, етична, екологична и социална гледна точка. Времена на раздори, упадък на традиции и ценности, на разбити връзки и неспокойни души. Това е дъното на колелото на живота, точката на кипеж, където времето е ускорено, а животът обтегнат до краен предел. Епоха на забързаността и динамиката, които съвсем естествено са антипод на проникновеното разбиране, спокойствието, хармонията и мъдростта. Наричат времето, в което живеем „хоас, тъма и дори Ад“.

     Нека не забравяме, защото замислете се, приятели, колко невъобразимо красив и прелестен е всъщност света, в които живеем. Колко прекрасни неща разкрива той пред гледащия и търсещия ум. С колко вдъхновяващи и спиращи дъха от удивление неща може да ни изпълни някое кътче на земята, някой човек, нечий жест или просто мисъл..... И се чудя и мая как е възможно да съществува нещо по-приказно от това „тук и сега“ Ако отвъд ни чакат по-добри светове и епохи, ако това е дъното на дъното, а душата ми хич биля не ще и да напуска „тукашния ад“, то колко ли повече красота и великолепие съществува някъде „там и тогава“.  

    Тогава не ми остава друго освен с радост и вълнение, без капка страх и неувереност, да посрещна всяко утро и всяка промяна.

     Защото ако това е Ада и епохата на хаоса и тъмата, мисля, имаме всички основания да бъдем повече от щастливи и доволни. Всеки ден..всеки миг...Вървим и почитаме....Вървим и почитаме....

За вдъхновение

   

Засега имаме петима потвърдили за "Градината на Боговете" през март. 
    Чакаме включване от още петима и вдигаме гълъбите, яхваме метлите и обираме крушите за Индия.

С НИКИ И ЕЛИ В ЮЖНА ИНДИЯ - ПИЛИГРИМСТВО И ПРИКЛЮЧЕНИЕ В ГРАДИНАТА НА БОГОВЕТЕ

Индия – онова кътче на планетата, което те кара да носиш цветни дрехи, да съчетаваш несъчетаемото, да се смееш и плачеш, да бъдеш спонтанен, неузнаваем и непредсказуем дори за самия себе си. Онзи вечно течащ поток, в който осъзнаваш, че ти също олицетворяваш многообразието в единството и че не си единствен в многообразието.

Очарователно безумие, пъстроцветна дъга, която напомня за вечното, непресъхващо детство, където всички сме поклонници на Бога на дребните неща – онези дребни неща, криещи големи истини. Страната на подправките, отправила взор към нас със своята неподправена красота.


Индия...Индия...Индия.... 

Приятели, много пъти сте ни питали кога най-после ще организираме екскурзия до Индия за повече хора, за да споделим заедно пъстроперите емоции, с каквито само Индия може да дарява пътешественика. И така, ние сме готови за път. И сме приготвили маршрут-мечта за самото начало на март (02.03.-23.03.2012)

Маршрут, който в първата си половина е посветен на едни от най- значимите и завладяващи поклоннически места в Южна Индия, за да прелее във втората си част в незабравими приключения из резервати и паркове, където ни чакат походи из джунглата, сафари със слонове, лодки, бойни изкуства, аюрведични терапии, съчетано с колела, отдих по плажове, пазари, и разбира се, божествената южноиндийска кухня.

Уредили сме 17 нощувки в хотели с отлични условия, частен превоз + едно пътуване с влак (задължително преживяване), а аз и Елена ще сме на ваше разположение през цялото време, 24-часа в денонощието, и като водачи, и като приятели, и като съпътешественици.

И най-хубавото е, че с помощта на друга пътешественичка и наша дружка Кeти от Лотус спирит успяхме да договорим наистина добра цена за тези 20 незаменими дни – 898 долара или 1 347 лв.


В тази цена не влиза самолетния билет, но и там обещаваме да съдействаме, за да намерим най-изгодния вариант, което ще рече да е в рамките на 600 евро в две посоки. Там нещата се менят доста динамично, затова очакваме потвърждение от вас за пътуването най-късно до края на януари.

И така, за 2500 лв ще можем да се гмурнем заедно в страната на чудесата и да се убедим, че Индия може да е всичко, но не и „тъмна“.


Nota bene!!!! (Важно съобщение!!!)

Пътуването с нас ще е заразително, тоест, като се върнете в България, не се учудувайте, ако несъзнателно сте прихванали навика да се пазарите на поразия, да вмъквате някоя друга хинди дума и да жестикулирате като индийци. Това е неминиуем ефект. Очакват ви още много културни зарази.

И още нещо, няма смисъл после да търсите специални билки отмайничета, да ходите при баячи и врачове да развалят магия. Веднъж омаяни, веднъж запленени, магията Индия остава за цяла живот. Нелечимо е. :)

По-долу ще видите подробен план на екскурзията, както и какво още включва и не включва тя.

В царството на тигъра и антилопата

Клуб „Приятели на Индия”,

специалност Индология в СУ и

Посолство на Република Индия в България

Ви канят на

В царството на тигъра и антилопата –

обиколка из природните паркове на Индия

илюстриран с прожекция на снимки разказ

на Николай Янков

и представяне на

брой 14 на клубното списание „Светилник”

19 декември 2012 г., сряда, 18.00 ч., в Зала 1 на

Центъра за източни езици и култури на СУ, бул. „Тодор Александров” № 79

(спирка „Опълченска” на метрото)

The Friends of India Club,

The Indology Department of Sofia University and

The Embassy of the Republic of India

have the pleasure of inviting you to

In the Realm of the Tiger and the Antelope -

a Walk through the Nature Parks in India

a talk-cum-slide show by Nikolay Yankov

and the release of

Club’s magazine “Svetilnik” No 14

December 19^th, 2012, Wednesday, 6.00 p.m. at the Centre for Eastern

Languages and Cultures, hall 1, 79 “Todor Alexandrov” Blvd.

Никулден по индийски

            

                      Като ще е гарга, да е рошава :)

India wildlife adventure- Elenikindia

India Wildlife Adventures Slideshow: Elenikindia’s trip to 14 cities including and Mysore was created with TripAdvisor TripWow!

Последният чай (The last cup of tea)

© literaturensviat.com

Казват, че петък вечер е парти вечер. За мен също е време за парти. Но по-необичайно. Решила съм да се нагостя с балканска реч и чай, но не обикновен, а последен. Тези, които следят книжните новини вече се досещат - подарявам си представяне на книга „Последният чай” на македонската писателка Винка Саздова.

Издателите от “Бард” и книжарите от “Пингвините” са се подготвили: масичка с два стола, чаша чай за писателката. Вероятно чаят не е последен и е приготвен с любов от балкански билки.

До началото има няколко минути и аз се зачитам в анотацията на гърба. „Състрадателен, обичащ, нежен и същевременно силен” роман, „който отключва нашите собствени истории.” Това звучи обещаващо. Книжарите още се суетят. Мога да разгърна страниците напосоки. Това е игра, която играя от малка. Понякога ме разсмива, а друг път ме води до прозрение. Нахъсана съм да разбера коя от моите истории би отключило случайно изречение от тази книга. Попадам на епизод, в който към героинята се залепва дете, нарича я „мама” и я следва навсякъде. Замислям се за женската си участ и за необходимостта да бъда мама, не само у дома за собствените си деца, а и за ученици, за приятели… при толкова различни ситуации. 

Поглеждам