събота, 22 декември 2012 г.

Предпразнично!

   
 Отминава и този ден, поредното мънисто към огърлицата на времето, седя и си мисля ...

       Не сме ли всички ние пътешественици по природа? Че нали животът сам по себе си е най-великото пътуване. Пътуване, за което сме чакали много, може би десетки години, и сме дали всичко, не просто спестяванията си, а собствената си душа сме заложили на карта. За да бъдем точно тук и сега. Животът на Земята е единственото, което притежаваме и то не во веки. Единственият дар. Всичко друго е фалш и илюзия. Ала ние намираме време да се оплакваме, да разхищаваме, да обезсмисляме, да губим, да разпиляваме на вятъра ценните песъчинки на времето. Да забравяме. О да, най-вече да забравяме. Не бива да забравяме, че най-големият ни враг е забравата. Забравяме колко много сме вложили и сме чакали, за да поемем по своята земна пътека и да следваме своето предназначение.

     Нека не забравяме, че сега живеем в Кали Юга, в тъмни времена от религиозно-философска, етична, екологична и социална гледна точка. Времена на раздори, упадък на традиции и ценности, на разбити връзки и неспокойни души. Това е дъното на колелото на живота, точката на кипеж, където времето е ускорено, а животът обтегнат до краен предел. Епоха на забързаността и динамиката, които съвсем естествено са антипод на проникновеното разбиране, спокойствието, хармонията и мъдростта. Наричат времето, в което живеем „хоас, тъма и дори Ад“.

     Нека не забравяме, защото замислете се, приятели, колко невъобразимо красив и прелестен е всъщност света, в които живеем. Колко прекрасни неща разкрива той пред гледащия и търсещия ум. С колко вдъхновяващи и спиращи дъха от удивление неща може да ни изпълни някое кътче на земята, някой човек, нечий жест или просто мисъл..... И се чудя и мая как е възможно да съществува нещо по-приказно от това „тук и сега“ Ако отвъд ни чакат по-добри светове и епохи, ако това е дъното на дъното, а душата ми хич биля не ще и да напуска „тукашния ад“, то колко ли повече красота и великолепие съществува някъде „там и тогава“.  

    Тогава не ми остава друго освен с радост и вълнение, без капка страх и неувереност, да посрещна всяко утро и всяка промяна.

     Защото ако това е Ада и епохата на хаоса и тъмата, мисля, имаме всички основания да бъдем повече от щастливи и доволни. Всеки ден..всеки миг...Вървим и почитаме....Вървим и почитаме....

Няма коментари:

Публикуване на коментар