неделя, 2 декември 2012 г.

Последният чай (The last cup of tea)


© literaturensviat.com
Казват, че петък вечер е парти вечер. За мен също е време за парти. Но по-необичайно. Решила съм да се нагостя с балканска реч и чай, но не обикновен, а последен. Тези, които следят книжните новини вече се досещат - подарявам си представяне на книга „Последният чай” на македонската писателка Винка Саздова.
Издателите от “Бард” и книжарите от “Пингвините” са се подготвили: масичка с два стола, чаша чай за писателката. Вероятно чаят не е последен и е приготвен с любов от балкански билки.
До началото има няколко минути и аз се зачитам в анотацията на гърба. „Състрадателен, обичащ, нежен и същевременно силен” роман, „който отключва нашите собствени истории.” Това звучи обещаващо. Книжарите още се суетят. Мога да разгърна страниците напосоки. Това е игра, която играя от малка. Понякога ме разсмива, а друг път ме води до прозрение. Нахъсана съм да разбера коя от моите истории би отключило случайно изречение от тази книга. Попадам на епизод, в който към героинята се залепва дете, нарича я „мама” и я следва навсякъде. Замислям се за женската си участ и за необходимостта да бъда мама, не само у дома за собствените си деца, а и за ученици, за приятели… при толкова различни ситуации. 
Поглеждам
- авторката още не е заела мястото си, часовникът бавно върви към уречения час, но още има време. Отварям книгата отново. „Но в живота има моменти, в които не можеш да се върнеш.” Един и два ли пъти който и да е от нас е заставал след избора с това съзнание - било каквото било, от тук нататък няма връщане, има само напред.
И още: „Понякога отговорът се дава с мълчание.” А ние все говорим и говорим. Колко малко трябва - да замълчиш за миг, да помислиш, да се вгледаш в себе си и ето го отговора, съвсем близо и съвсем ясен.
Яна Нотова от изд. “Бард” поздравява спрелите в книжарницата тази вечер и ни представя жената до себе си. Елегантна, стилна и обикновена, една жена като нас, а наречена „балканска фурия”, „най-продавана македонска авторка”. Това е Винка Саздова. Тя по-добре от всеки друг може да се представи и да разкаже за книгата си. И го прави - непринудено, с прости думи. Щастлива е, че след шест издания в Македония книгата й е преведена в Хърватска, а сега и в България. Гордее се, че е първият македонки автор издаван от Бард и първият им гост от съседната ни страна.
Свикнали сме да се въртим по света, а да не познаваме най-близкото, което ни заобикаля. В. Саздова е от авторите, които опитват да променят тази представа.
„Последният чай” се оказва успешна книга. Може би, защото разказва универсална приказка. Героинята е от жените, които привидно имат всичко: успешна професия, спокойно семейство, три деца. Би трябвало да е осъществена. Но все пак има нещо, което не й достига. Тя тръгва да го търси някъде далеч - в Индия. Колкото по-далеч е от дома, толкова повече разбира, че не й е нужно да е там, защото всички носим истината в себе си. Приблизително така разкрива Винка Саздова основната идея на романа си.
Задава си въпроса в какво се крие тайната на успеха? Някои от отговорите, до които вече е достигнала са: искреността, това, че разкрива не някаква велика тайна, а психология и философия на живеене. Не превеждам думата живеене - няма нужда - тя може да се разбере като живот, житейски, но не: тя е точно това „психология на живеене” - нещо, което имаме, правим, макар и несъзнателно всеки ден.
Накрая писателката ни казва, че тази книга вече не е нейна, тя е наша. „Сега вие ще идете в Индия, вие ще намерите Учителя, вие ще тъгувате за дома. Може да разберете, че няма разлика между тях там и нас тук, че в основата на различните религии е любовта.”
Идва време да получим автографи във вече нашите книги. Сядам до Винка Саздова, докато пише. Говорим си малко за хубавата женска книга - тази, която е нежна, но и умна, за това, че на Балканите има много талантливи творци и дано светът да ги открива.
Преди тръгване Винка Саздова допива чая си. Споделя щастието си от срещата с българската публика. И тя няма да е последна - уверена съм.
----------------
     Авторката Винка Саздова е родена в село Стрезовце, Македония. Завършва висшето си образование в Скопие, където се дипломира от Катедрата по психология на Философския Факултет. През 1992 г. се присъединява към екипа на ИК “Култура”, а две години по-късно става директор и главен редактор на новосформираната ИК “ЗУМПРЕС”, която скоро ще се превърне в една от най-продуктивните издателски къщи в Македония с над 300 заглавия, публикувани в различни области – романи, класическа литература, философия, популярна психология и т.н.
      През1999 г. Винка Саздова основава своя собствена издателска къща, която носи името TRI Publishing Centre. ИК “TRI” е единствената издателска къща печелила три пъти за последните 10 години най-престижната награда за литература в Република Македония, а именно: Роман на годината на ежедневник “Утринен Вестник”. Нейният първи роман “Последният чай”, се превръща в сензация за по-малко от месец!
     “Колкото повече даваш, толкова повече получаваш. Актът на отдаване умножава любовта”, смята тя.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...