Тхайпусам - да пронижеш злото (Thaipusam)

     

     На 26-ти януари 2013 в Индия, Малайзия, Сингапур, Тайланд, Мянмар и още няколко страни с с по-голямо тамилско присъствие се проведе големият празник Тхайпусам. Думата произлиза от съчетанието на две названия - 'Тхай', името на месеца по тамилския календар и 'Пусам', названието на благодатна звезда, която  в този период е в своята върхова точка. Празникът пресъздава момента, когато богинята Парвати дарява своя син Муруган със свещено копие 'вел', с което той побеждава демона Сурападма.

       Празникът е особено характерен с даването на обет или  кавади, чрез който се измолва милостта на бога. Най-често обетът се изразява в даването на лична жертва. Някои поклонници носят тежки товари на главите и плещите си по време на процесията до свещения храм на Муруган като например това може да е гьом, пълен с мляко или дървено скеле-олтар, отрупано с множество дарове, посветени на божеството.
      По-тежките форми на кавади изискват пронизване на плътта - вярващите пробиват бузите и езика си с метални шишове, символизиращи копието на Муруган, а на гърбовете си окачат 108 куки, всяка от която има по един плод (зелен лимон). По думите на участниците силата и милостта на Муруган притъпява болката и ги дарява с особена лекота. Носещите кавади, мъже, жени и дори юноши, се превръщат в проводници на божията мощ и целебна сила, затова всеки присъстващ иска да се докосне до тях и да получи благословия. От далите обет участници се очаква да спазват редица правила. Подготовката трае месеци наред, а в този период носещите кавади трябва да спазват целибат, да ядат чиста (сатвична) храна по само веднъж на ден и да посвещават мислите си на Бога.

    Муруган е сред най-обичаните божества за Южна Индия. Съдбата му на полуострова е изключително интересна. От божество, съчетаващо много фолклорни и племенни елементи с тясно локално значение се превръща в универсален за Индия култ, процъфтяващ в редица династии в периода 2 в.пр.Хр. - 5.-ти сл.Хр. само за да залезе напълно в северна Индия до края на 7-ми век и да пренесе своя пламък на юг, където е почитан до ден днешен като Червения Бог - Муруган.
      
    Сигурно е, че повече от две хилядолетия, от ведически времена до съвремеността, от Кайласа на север до Катарагама на юг, жителите на индийския субконтинент почитат Муруган под различни форми и този култ е успял да се адаптира и да удържи на всички социални вълнения и перипетии. За неговото значение може да съдим дори само по това, че никое друго божество в многомилионния хиндуистки пантеон не е заобиколено от толкова много версии за родителско попечителство. От друга страна никой не може да даде еднозначен отговор за произхода на божеството.
      
    Още по-интересна линия се оказва неговата многопластовост. За брахманите Муруган е олицетворение на жертвопринасянето, за воините вдъхновение и победоносец и бог на войната, за мъдреците – той самият е махайоги и неизчерпаем източник на духовна мощ и мъдрост. Бездетните майки се молят на него да ги дари с мъжко отроче, а крадците и престъпниците се обръщат към него за подкрепа преди да извършват своите удари. В същото време на юг е смятан за благодеятел за настоящата Епоха на Раздора, раздаващ на своите поклонници успехи и богатство.