вторник, 26 февруари 2013 г.

Аз съм от племето "двайсет и девет" (Bishnoi tribe)

 
   снимки: Интернет
© текст: Еленикиндия

       Племето "двайсет и девет" не е клуб на навършилите двайсет и девет години или нещо подобно, а една общност от страстни природопоклонници, за която малцина на запад са чували. Общността им е основана преди четиристотин и петдесет години от средновековния светец и философ Гуру Джамбхешвар или Джамбоджи след продължителна суша в марварския район. Той съградил устоите на организацията върху 29 принципа, оттам е и името им, бишнои означава „двайсет и девет”. За бишнои всяко посегателство към дърво или животно е недопустимо, тъй като природните дадености са неразривна част от свещения извор на тяхната духовност. В мирогледа на бишнои всички живи създания имат еднакво право на живот и използване на природните блага, затова общността прави всичко възможно да поддържа благоприятни условия за всички. Съхраняват дъждовна вода в подземни резервоари и я споделят с животните наоколо. Орат умерено и не нараняват дълбоките слоеве на земята. Не носят дрехи със син цвят, защото за изработката на багрилото се хабят много растения. Когато събират дърва, първо ги почистват от населяващите ги насекоми. Въпреки че са хиндуисти
и почитат Вишну, бишнои не кремират покойниците, а ги погребват в земята, водени от съображението, че ритуалът по кремацията изисква унищожаването на голям брой дървета.    Убеждението, че по различни начини Бог ги обезщетява за вредите, нанесени по реколтата им от страна на някои животни, не им позволява да губят кураж или пък да възприемат тварите като напаст.
     Освен седемте принципа, посветени изцяло на опазване на околната среда, други десет са насочени към личната хигиена и здравословния начин на живот, седем - към поддържането на здравословни и хармонични социални отношения и пет - с почитането на Бог. Бишнои са известни като ревностни защитници на животните. Местните ловци казват, че „най-лошото, което може да ти се случи в гората, е да те залови бишнои”. Войната с ловците и с бракониерите не е никак безопасна. В много случаи има убити и ранени и от двете страни. Но въпреки рисковете, всички членове на „племето“ са ангажирани в предпазването на своите четириноги и пернати събратя, в оплакването и сбогуването с онези, чиито живот е бил насилствено отнет. Смъртта на Нихал Чанд Бишнои през октомври 1996 г. , дал живота си за опазване свободата на животните в района, довела до създаването на филм, посветен на делата му - „Готови за саможертва”, който спечели приз за „най-добър екологичен филм на международния филмов фестивал в Братислава.


         Когато през 1974 г. в Индия избухва "зелената революция" и се прочуло движението „Чипко Андолан”, което се противопоставило на дърводобивните компании, изсичащи безразборно дървета в хималайските части, като отправило мощен зов към местните да застанат с телата си пред резачките и да обгърнат с ръце животодаряващите дървета, вдъхновител на идеята бил отново примерът на бишнои. Всичко било дошло от една жена бишнои на име Амрита Деви, която се опълчила на раджата на Джодхпур два века по-рано през 1730г. Когато пратениците на раджата дошли в селото ѝ, за да отрежат свещените за бишнои дървета кхеджри, тя изрекла изестните слова: „Ако дори с цената на човешки живот бъде спасено и едно дърво, усилието и жесртвата си струват!“ Тя била убита, бранейки дърветата.
       След саможертвата на Амрита Деви, мълвата се разнесла из селата като горски пожар. Но изсичането за царския палат продължило. Тогава стотици селяни се стекли и обгърнали дърветата с голи ръце. Триста шейсет и трима души, мъже, жени, младежи и старци, били посечени най-безмилостно. Когато научил за клането, раджата бил покрусен. Съжалил с цялото си сърце и издал декрет, според който всяко отсичане на дърво в земите на племето бишнои се смята за престъпление. Днес това правило все още важи.
        В последните години бишнои оглавяват редица протести, най-вече срещу боливудската филмова звезда Салман Кхан, чието любимо занимание е избиването на два застрашени от изчезване вида - индийската черна антилопа и индийската газела. През 2007 г. той бе осъден на пет години затвор, благодарение на свидетели от общността, но след няколко прекарани арестантски дни, бил пуснат под гаранция.
        Днес философията на бишнои се е разпростряла извън рамките на пустинния живот и си проправя път в сърцата на мнозина, отдадени на природата хора. Много бишнои заемат високи длъжности в Законодателните събрания на щатите Раджастан и Уттар Прадеш, имат свои високопоставени представители дори и в Долната камара на индийския парламент. Някои от тях са щатски министри, научни сътрудници и спортисти. Тези, които все още живеят по традиционен начин в пустинните селища, също се радват на добро здраве и сполука благодарение на природосъобразния си начин на живот и на чуждия интерес към техните дела. Селищата им са обрасли в буйна растителност, напук на сухата пустиня, а до къщите им без капка страх се разхождат диви сърни и антилопи.



Няма коментари:

Публикуване на коментар

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...