снимки: интернет
от френски Жана Русева
сп. Светилник
Да,
съществува нещо подобно на матриархат
и то в Индия, страна на непоклатими патриархални отношения. Там, в едно кътче на северния
й край, в щата Мегхалая и земите на народа кхаси властта принадлежи на жените. Но,
внимание, това съвсем не означава онзи
учебникарски смисъл на думата, защото
няма ни най-малка следа от женско царство,
господстващо над мъжете. Напротив царува
взаимно уважение към труда, уменията и
отговорността и на двата пола към общите
задачи и цели, а общността се радва на
завидно равновесие.
Този удивителен феномен се оказал силно
интригуващ повод за френски журналистически
екип от сп. „Пари мач“ да отлети до
далечното кътче на земята, за да
свидетелства и документира в репортаж
неговата достоверност.
Ето
накратко техният разказ:
„Щатът
Мегхалая с петмилионното си население
е наричана "Шотландия на Изтока" заради
свежеия климат и пищната зеленина. Там
властта се предава от майка на дъщеря
и това общество, чиято история датира
от 1200 години, се гради върху едно смислено,
перфектно действащо съгласие, ненакърнено
от векове относно ролите и задачите на
двата пола. Женените мъже нямат нищо
общо против да живеят в семейството на
съпругата. Децата вземат името на
майката, а най-малката дъщеря, наричана
„хаду“ наследява земята и дома на
родителите си. За сметка на това обаче
тя се обвързва с големи задължения:
успешно да стопанисва имота, да се грижи
за възрастните роднини и задължително
да се вслушва и съобразява с общественото
мнение, което е от огромно значение.
Животът в Мегхалая протича спокойно и
балансирано върху основата на равното
и справедливо разпределение на задачите
и усилията за постигането на целите на
рода и общността. Жените управляват
стопанството, пазят и бдят над имота, а
мъжете се грижат за продоволствията,
техниката и преди всичко за взимането
на важните решения по политическите и
обществени въпроси. А това става не без
предварителното съгласуване и одобрение
на представителите на другия пол.
Младите момичета и жени в Шилонг, главният
град на щата, се ползват с пълна свобода,
облечени било в модни, било в традиционни
костюми. Те работят, учат, карат със
самочувствие моторетките си, а вечер
някои обичат да се отбиват в кварталния
бар-чайна, за да споделят с приятелки
преживяното през деня на чаша местно
слабо червено вино или чай с подправки.
 |
| Водопадите Нохкаликаи |
Изуменият пътешественик се пита: в
резултат на какво чудо това общество е
съхранило нрави и обичаи така коренно
различни от всички останали в региона?
Обяснението не е така сложно. На първо
място - географската изолация. Мегхалая
граничи от една страна с река, причиняваща
страхотни наводнения в съседния
Бангладеш, а от друга – гъстата джунгла
на Хималайското подножие. Що се отнася
до правното и административно устройство
- по силата на член от индийската
конституция, поощряващ съхранението
на местните закони и правила – в този
щат традиционните неписани закони имат
предимство пред общонационалните, а
очевидно са и ефикасни.
„Ние добре съзнаваме нашия шанс - споделя
Патриша Мукхим пред журналистите. - В
нашия край да се родиш жена е истинска
благословия. /Тя е директор на Службата
за женски трудови ресурси, която
функционира безупречно/. Ние имаме
неограничен достъп до труд и образование.
Сами си избираме съпрузи. А ако се наложи,
при непреодолим конфликт, примерно
неизлечим алкохолизъм, се развеждаме,
като отпращаме провинилия се съпруг
обратно при неговите родители...Един
тукашен мъж никога не изисква от жена
си да му пере бельото и дрехите, което
той смята за унизително...Изобщо знайте,
че това, което се счита за табу в Западния
свят, тук не важи.“
Неотдавна едно местно събитие се
превърнало в празник в един от кварталите
на града -откриването на клон-филиал на
най-голямата банка в Индия, изцяло
действаща и движена от женски персонал,
като по този начин отново се засвидетелствало
уважение към матрилинейната /предавана
по женска линия/ система на местното
общество. Тук търговията е предимно в
женски ръце: „Ние сме по-успешни търговци
от мъжете, - с усмивка твърдят продавачки,
- защото сме по-любезни и учтиви, с
по-добър търговски усет и сме по-търпеливи
за разлика от мъжете. Те пък са добри в
други неща.“
Контролът на движението по улиците,
спазването на реда и чистотата е също
поверено на млади жени и момичета, всички
облечени в униформени жълти фланелки.
Всичко това в очите на европееца, а и не
само в неговите, изглежда едва ли не
като епизод от научно-фантастичен филм,
до такава степен навиците, правилата и
ролите са обърнати с „главата надолу“.
Впрочем напоследък така донякъде са
склонни да мислят и не малък брой мъже
от района, обособили се като опозиция
на съществуващия ред. Това са т.нар.
„маскулинисти“ - нечуван досега термин
– антипод на феминизма. Засега те се
делят на две крила – умерени и крайни.
Умерените претендират за равнопоставеност
примерно при унаследяването, а крайните
просто искат въвеждането на патриархат.
 |
Кхаси са известни със своята силна
войнска традиция |
„Всичко това става под въздействието
на сателитната телевизия, -оплаква се
34-годишната Росана. - Проблемът е в
мъжкото его и глобализацията. И особено
в главите на богатите мъже, които пътуват
зад граница и си идват напомпани с
мачовски настроения. Това им създава
комплекси.“
Бащата на Росанам, 70-годишен здравеняк
с отлично самочувствие, възразява: „Я
ме погледни мен, имам ли вид на потиснат
човек? Аз имам пет дъщери, двама сина,
тринадесет внука. И съм горд, удовлетворен
и спокоен. В нашето общество се радваме
на прекрасно равновесие между мъже и жени. Това
че жените у нас са уважавани и че децата
ни носят името на майката, съвсем не
означава, че ние, мъжете сме дискриминирани.
Напротив ние сме спокойни, самоуверени,
горди.“
Съвременният живот обаче поставя някои
нови проблеми за решение пред обществото
в Мегхалая. И жените са съгласни с това:
„Разбирам претенциите на умерените
„маскулинисти“, - споделя Силверин
Суер, 96-годишна старейшина на рода. -
Някои наши обичаи вече не са подходящи
за новото време. Днес младите предпочитат
да се отделят от рода и да създават
сами семейство. А и ролята на най-малката дъщеря вече е непосилна за нея и създава
несправедливи неравенства. Освен това
тя често жертва личния си живот и щастие
заради тежките отговорности...“
Този разговор се води по време на празника
на абитуриентите в града. Момичетата,
обикновено с по-голям успех, са облечени
в красиви униформи и дефилират с грейнали
лица. Мусонините дъждове през този сезон
са временно притихнали. Слънцето отново
наднича и свеж ветрец полюшва прелестната
зеленина. Атмосферата е все още наглед
идилична. Но човек неволно се замисля
дали това хармонично общество не е
застрашено от неудържимо нахлуващото
модерно време и дали то не изживява
последните си дни...“
