сряда, 22 май 2013 г.

Майка къпе дете на улица в Мумбай (Mother bathing a child in Mumbai)


       
Не помня някога, независимо дали сме били в претъпкани автобуси, влакове, метро или фестивали, да съм подушвал миризмата на пот, на спарено, застояло или мръсно, лъхащо от нечистоплътни тела. 
    Първото нещо, което ще направи и най-опърпаният, ошмулен от живота велорикшаджия, след като се събуди сутрин в своя "дом" на тротоара, е да отиде до близката улична помпа и да се изтърка. При това такова търкане пада, че всеки би казал, че и най-греховният човек да бе, толкова усилено не би се шкурил и стържел....като че от това зависи по-доброто му бъдещо прераждане.  

Още когато преди няколко столетия европеецът е помирисвал баня едва веднъж в годината, индиецът се е къпел, тоест стържел всеки ден, а сетне се обливал, както прави и днес, с благовонни масла. Нека припомня само, че думата шампоан идва от хинди думата "чамп" (натискам), защото употребяването на шампоан в Индия винаги се е съпровождало с масажиране на тялото и главата. Думата "чампи" означава както шампоан, така и масаж. За пръв път думата "шампоан" се появява официално в печата в Англия през 1762 в статия, разказваща за особеностите на колониалния живот на британците в Индия. 
     
    

Няма коментари:

Публикуване на коментар