Шивратри - преклонение пред великия аскет

   

източник: http://spisanieyoga.com/

автор : Николай Янков
снимки: Еленикиндия, 2010 ©

   

    Пачмархи е живописно планинско селище сред възвишенията на планината Сатпура в централния щат Мадхя Прадеш. Приятен климат, надиплени възвишения с горички от саморасъл бамбук, китни поляни и гъсти вековни гори, прорязани от дълбоки проломи  и притиснати между красиво изваяни от червен пясъчник скални форми, където според местните легенди нявга са се приютявали изгнаниците от рода Панду в борбата им с Кауравитe, станала основна тема в епоса Махабхарата.

      Без да подозираме, че Пачмархи е едно от най-светите места за Шива, случихме да пристигнем там точно в навечерието на Шива ратри, когато цареше вавилонско стълпотворение от поклонници на тъмнокожия Бог-аскет.  Хора от всички краища на страната се стичаха с тризъбци в ръце,  водени от чувство на надежда или благодарност към великия Махайоги, погълнал отровата, заплашваща да унищожи света в зората на човечеството, когато богове и демони все още се надпреварвали за власт над всемира. Всяка година по това време в 13-та нощ от новолунието на месец фалгун (февруари-март), в най-любимия ден на Шива, въздухът над селището трепти от религиозна еуфория, примесена с мириса на сандалови пръчки, а множеството трескаво обикаля пръснатите навред пещери и скални образования Джата Шанкара, за да оставят дарове от листа на растението бел и светен ориз пред изображенията на Шива и да окъпят с вода, мляко и мед приличащите на фалоси сталагмити.

    

      В Индия, където и да стъпехме досега, от река Нармада до планината Аннаамалай, от храмовете в Танджавур до пещерите в Пачмархи, все се натъквахме на този толкова древен символ, какъвто е фалоса – израз на безформения бог, на огнената колона без начало и край, в която се превърнал Шива, за да убеди другите богове в несъвършените граници на материалното. Затова всяка висулка, конусовидно образование, овален речен камък, планинско възвишение, храмова колона или пирамидална структура, макар и материални, се разглеждаха като проява на Лингешвар – божествения фалос – олицетворяващ желанието на природата да се издига, извисява и докосва лицето на Истината и така да преодолееш границите на материята. А това е заложено в самата природа на Шива. Той в крайна сметка е великият тапасвин (йогин ), който загрява тялото си, когато светът около него изтива. Той е великият аскет, който издига своята сексуална сила нагоре през чакрите на своето тяло за разлика от всички останали, които я изхвърлят навън и са в плен на тленността. Бяхме нащрек, защото знаехме, че ако имаме късмет и благословия днес щяхме да сме онези щастливците, които ще открият своя малък лингам, с който да се  върнат вкъщи.
        

     

     Първо минахме през празничната феерия на пазара – избухнал вулкан от цветове и образи. Стотиците сергии предлагаха най - вече празнични стоки - одеяла и ушанки за нощното бдение, което очаква всички пилигрими,  дискове с религиозна и популярна музика, разноцветни гривни, всякакви видове мала (броеници) – каменни, дървени, стъклени, мидени, костени, както и кокосови стърготини, бонбони и цветя за даропришенията.
      

     Проправихме си път през плетеницата от тела, гъста като Амазонска джунгла, и продължихме заедно с основния поклоннически контингент по една тясна пътека, криволичеща между скалите. Всяка крачка беше молитва. Всяка педя покрай пътеката бе белязана със свещеното присъствие на Шива. Изникнaли от нищото фалоси, свещени надписи „Ом намах Шивая“ и веещи се флагове.„Джай Шива Шанкара“. Тук-там стърчаха от скалите тризъбци, символи на трите свята, които възседналият Земята Шива унищожил с една единствена стрела. А с пепелта от разрушените светове създал свещения белег, трипундра, с които неговите поклонници до ден днешен украсяват челата си и увековечават този велик подвиг. Кои били тези три свята? Кое друго, ако не онези вражески сили, срещу които се изправя този, който иска да постигне природата на Шива – егото, действието и материалната илюзия.  

        

     И така продължихме по пътеката, покрай която десетки семейства бяха опънали по един чаршаф и грижовно наредели стоката си от билки, корени, минерали и амулети се надяваха на успешен търговски ден. Сред тях по турски седеше боядисано и дегизирано с образа на Шива момиченце, което се оглеждаше на посоки дали някой  от многото вярващи няма да реши да се снима с нея, ей така за кадем и добро настроение. През това време група мъже и жени с дълги колкото човешки бой тризъбци биеха екстатично тъпани и мине се не мине току някой от тях подаваше тон за възхвала, при което групом околните продавачи и вярващи отвръщаха с радостен възглас „Да живее Шива“. 

       Наближавахме пещерите. Стълкновението ставаше все по-голямо. По тесни каменни стъпала се озовахме на площадка, над която кършеше снага стълб от дим и аромат на сандал и жасмин. Стъплата отвеждаха още и още надолу, все по-навътре в недрата на земята, в тесни пролуки, където всеки сталагмит се смяташе за свръхсвещен и затова биваше отрупван с гирлянди и цветни дарове, обливан с благовонни масла и свещен дим. Направихме кръг около тях, приведени като животинчета, сякаш умишлено скалите те принуждаваха да склониш глава пред величието на тези места. В края на кръга се озовахме пред малък естествен басейн, съхраняващ дъждовна вода, където десетки хора се къпеха и хвърляха дарове. Много от тях имаха кожни проблеми, депигментация на кожата – проблем, които се срещаше често по тия земи, но както ни обясниха местните, точно изцерителната способност на Шива, на екстатичната, безусловна вяра в неговата милост, което всъщност означава в превод името му, караха хората да се връщат година след година, за да благодарят за стореното добро. Чухме не една и две истории сред вярващите, които бяха готови да се закълнат на часа, че нищо друго не е успяло да излекува нелечимите им болежки, само свещените изображения на Шива в Пачмархи. Едни бяха проходили, други забременели след години безплодие, а трети идваха с надеждата, че късметът ще ги споходи в новите им начинания. Въздухът вибрираше на празнични честоти. И за пореден път си помислих, че едва ли има  нещо по-красиво и умиротворяващо от това да видиш, вдишаш и почувстваш ведно всички онези хиляди благодарни сърца, с които се снишавахме заедно пред висшите сили на света вътре и вън от нас. Защото в крайна сметка Шива беше както в тези свещени планини и пещери, така и в силата на тишината вътре.