© Снимки: Elenikindia 2013
"В
тази първа минута в Бoмбай мирисът ме
развълнува и възхити. Не го разпознах,
а и не можех. Днес зная, че това е сладката
потна миризма на надеждата – а надеждата
е точно обратното на омразата; това е
киселият застоял мирис на алчността, а
тя е точно обратното на любовта. Това е
мирисът на богове, демони, империи и
цивилизации, които се възраждат и
загниват. Това е мирисът на синята кожа
на морето, независимо къде се намираш
в Града на островите, и кърваво-металният
мирис на машините. Така миришат мърдането,
сънят и изпражненията на шейсет милиона
животни, повече от половината – човеци
и плъхове. Мирише на разбити сърца и на
борба за живот, на съкрушителни провали
и любови, от които се ражда смелостта
ни. Мирише на десет хиляди ресторанта,
пет хиляди храма, светилища, църкви и
джамии, нa сто пазара, които продават
изключително парфюми, подправки, тамян
и свежо набрани цветя. Най-хубавият-лош
мирис на света."
Из Шантарам
Няма коментари:
Публикуване на коментар