Бхагавадгита - 12 глава (Bhagavadgita chapter 12 - translated from sanskrit)

Бхагавадгита представлява интегрална част от древноиндийския епос Махабхарата, експлицираща целта, характера и дълбокия смисъл на основното събитие – битката на Курукшетра. През хилядолетното си съществуване текстът е функционирал и самостоятелно както в устната така и в писмената традиция. Той е един от основните авторитети на знанието и учението за същността на живота и съвършенството, и методите за постигането им, преподавани в различните школи на традиционната индийска образователна система гуру-шишя парампара. 

Виталната сила на знанието, въплътено в Бхагавадгита трансцендентира границите на времето и културното пространство. И до днес текстът функционира с характерната си авторитетност, част от която са продължаващите коментаторски и преводачески (на съвременни индийски и неиндийски езици) традиции. 

Разбирането на Бхагавадгита изисква определена интелигентност, предварителна образованост и надлежно обучение по текста, за да бъде преодоляна огромната бездна от културно-езикови и мисловни различия, стояща между древния слово и съвременния човек. 

От сравнително по-достъпните в това отношение части на Гита е 12-та глава, посветена на себеусъвършенстването чрез неотклонна преданост, чистота и изпълнена с любов отдаденост в практиките за постигането на върховната себереализация.

Калбелия (kalbelia folk songs and dances)

Едно от племената в Раджастан, които са най-често спрягани за възможен родоначалник на циганите. Изключително добри музиканти и танцьори. 

Кадрите са особено интересни. 

А че ромите идват от Индия е безспорно. Установено, че сред ромското население често се наблюдават определени хромозоми Y (наследени по бащина линия) и митохондриалната ДНК (наследена по майчина линия), които съществуват само в популациите от Южна Азия. 

47.3% от мъжете роми носят Y хромозоми на хаплогрупа H-M82, която иначе е рядко срещана извън Индийския субконтинент. Близо 30% от ромите притежават митохондриална хаплогрупа M, типична за индийските територии. 

Вродената миастения сред 4% от ромското население е форма на заболяване, причинено от 1267delG мутация, иначе известна само при лица от индийски произход.

Въпросът е не дали идват от Индия, а от кое племе точно. Не забравяйте, че само официално признатите за племена общности в страната са 645. А да не говорим за хилядите други подкасти и етноси, които не влизат в тия категории.

На вниманието на всички йога инструктори

Често в интернет пространстовото може да се видят статии от сорта на "Седемта стадия на любовта според Ведите" (нищо че това е толкова релевантно колкото и заглавие като "Седемте стадия на любовта според Боко харам" или да речем "Седемте чакри според философията на Исляма"). Същото важи за изказвания от рода на  "Йога е на 6000 години (нищо, че съвременните физически упражнения в йога са разработени едва през 19-ти век) или "Рисуването с къна (механди) е древна ведическа практика" (нищо че всъщност е мюсюлмански обичай, проникнал в Индия при управлението на моголите).

Ясно е, че в интернет има всичко, но когато такива твърдения излизат от устата на йога преподаватели и се споделят мълниеносно във фейсбук си е чиста проба престъпление. Престъпление към фактите, историята, литературата, пък и към човечеството. Сигурно не сме единствените, които като прочетат такова нещо, преживяват пост-травматичен шок, придружен с диария и обрив.

Катхакали в Керала (Kathakali)

© Elenikindia & Vanya Topalska 

Названието катхакали е съчетание от две думи на езика малаялам, говорен в Керала - катха (история, разказ) и кали (театрална игра, изпълнение). Появата на изкуството се отнася към XVI век, но оттогава насам то e многократно усъвършенствано и усложнявано, за да придобие днешната свръхдетайлност и натруфеност по отношение на грима, облеклото и движенията. Безспорно най-атрактивната част от драмата е гримът. Това, което го прави още по-впечатляващ е, че процедурата по нанасянето му отнема няколко часа. Освен че е носител на красота, гримът изпълнява и функцията на код, чрез който внушенията достигат по-ясно до зрителя. За незапознатия зрител героите на сцената биха изглеждали комично – хора със зелени лица, с бял контур около устата, облечени в рокли, наподобяващи отворени парашути. Познаващият кода обаче би видял съвсем друго. Той знае, че видът на грима варира според типажа на героя, който актьорът има за цел да представи. Ако героят е благородник, ще преобладава зеленото и задължително ще има бяла брада, изработена от хартия и оризова паста. Ако е аскет, ще преобладава жълтият цвят. Демоните и злите същества по правило имат черни лица с червени бради и бели перкоподобни поставки на носа.

Кога ще организираме отново пътуване до Индия

Много хора ни питат кога пак ще организираме пътуване с група до Индия. Причината за помайването ни може да видите на това забавно видео. 

Очаквайте включване по темата догодина до амина :)

Неприличните елементи в Ашвамедха ( Indecent elements of Asvamedha ritual)

   
© Elenikindia

Един от най-пищните ведически ритуали е ашвамедха (бук. "приношение на кон"). Дотолкова живописен и зрелищен, че чак древните коментатори се шегували с него. Един от тях е Брихаспати, основателят на сектата Чарвака, който дръзва да осмива публично някои от елементите в ритуала, като например момента, в който царицата държи фалоса на коня и имитира съвкупление. ( В Madhava Sarvadarshanasamgraha) 

Ритуалът изобилства от интересни елементи – в него участва и човек с особен статут, а именно „син на проститука“, който има задачата да убие куче с „четири очи“ (т.е което има две петна над очите). Извършва го с тояга от дърво нар. сидхрака. В случая кучето символизира врага и злото, което бива унищожено от Варуна. Този, който убива коня пък се нарича „шамитри“ (укротителя), тъй като го удушава и с това укротява. 

Праджапати сътворява света (Prajapati creates the world)

Праджапати сътворява света

© Elenikindia 

Една от основните думи на санскрит за „сътворявам“ е „сридж“ सृज् , но интересното при нея е, че основното й, дори първостепенно значение е „излъчвам“, „отделям“, „изхвърлям“. Отнася се например за излъчването/отделянето на детето от тялото на майката, за отделянето на сълзи, слюнка, урина, кръв и т.н от човешкото тяло, за отделяне на речта от устата, сънищата от ума и по същия начин според брахманическата митология светът се отделил, излъчил от тялото на бог Праджапати. След като най-различни неща от битието се излъчили от тялото на Праджапати, той се почувствал истински отслабен, изтощен, болен. Нуждаел се от презараждане и древните жертвоприношения функционирали именно като храна за изтощения Бог. 

Статутът на яджна (ритуала) в древността бил толкова висок, че както виждаме, дори творецът бил зависим от човешките действия. 

Митемата за вечния двубой между гръмовержец и змей в контекста на индоарийската и българската митология

​
Сблъсъкът между бог гръмовержец и змей чудовище е една изключително устойчива във времето митема, която се среща в най-разнообразни варианти в множество култури по света, но всички те стъпват върху една обща, архетипна представа за неизбежността на конфликта между ред и хаос, светлина и тъмнина, живот и смърт, символизирани от тези две противоположни сили, въз основа на който се гради самото функциониране и съществуване на космоса. Вавилонският бог на мълнията Мардук убива богинята на океана Тиамат и сътворява космоса от нейното змийско тяло. Най-големият подвиг за хетския бог на небето и бурята Тешуб е убийството на чудовището Илуянка, докато за протоиранците спасител от оковите на присвоилия водите Апаoша е звездата Тиштaр. Скандинавският Тор се бие с Мидгардг – игантска змия, увила снага около цялото земно кълбо, а Зевс е във вечен конфликт с бащата на всички чудовища Тифон. Тези две сили, стоящи над всичко във вселената, са в постоянно състояние на  борба. Когато надделява змеят, в света се възцарява хаосът – отрицание на реда и хармонията. Щом победи гръмовержецът, силите на злото изчезват, светът се конструира по правилата, осигурява се структурата, въвежда се моделът, който дава живот и благоденствие. В това изследване ще се огранича до извеждане на общите мотиви в  индоарийския вариант на битката между Индра и Вритра и ще разгледам под каква форма вечният двубой между гръмовержец и змей намира своето проявление в българския фолклор и обредност.

За хомосексуализма в Древна Индия (Homosexuality in ancient India)

По случай втори февруари и Петльовден 

По принцип в индийската традиция сексът (хетеросексуалният) се е смятал за един вид компромис. Компромис спрямо важната цел от създаване на потомство и компромис спрямо аскетизма, който винаги се е считал за двигател на всички духовни сили. Хомосексуализмът в този ред на мисли въплъщавал според древноиндйските престави две от най-омразните неща - стерилност плюс сладострастие. И двете били сериозни грехове. 

Санскритската дума за хомосексуалист е клиба ( क्लीब ), чието първо значение е "евнух". Но тъй като същински евнуси, т.е. мъже, които били кастрирани, за да пазят царския харем не съществували в Индия преди турското нашествие през 9-ти век., понятието "клиба" имало и други значения.