петък, 13 март 2015 г.

Саллекхана - смъртта като нещо вълнуващо (Sallekhana in Jainism)



- Какво е саллекхана?

- Ритуален пост до смърт. За нас, джайните, това е зенитът на аскетичния ни живот. Всички се стремим към този пост и се стараем да успеем в него като най-добрия начин за постигане на нирвана. Не само монахините, дори баба ми, която беше мирянка, се подложи на саллекхана.

- Да не искаш да кажеш, че се е самоубила?

- Не, не, саллекхана не е самоубийство - категорично на¬търти монахинята, - съвсем различно е. Самоубийството е голям грях, то се дължи на отчаяние, а саллекхана е по-скоро победа над смъртта, израз на надежда.

- Не разбирам - признах. - Ако човек гладува до смърт, това несъмнено е самоубийство.

- Нищо подобно. Ние вярваме, че смъртта не е краят и че животът и смъртта се допълват. Затова, когато предприемаш саллекхана, всъщност се отдаваш на изцяло нов живот - все едно преминаваш от една стая в друга. 

- Но въпреки това избираш да сложиш край на живота си.

- При самоубийството смъртта е съпроводена с много болка и страдание.
Саллекхана обаче е нещо красиво. Няма нещастие или жестокост. Нашият живот като монахини е изпълнен с покой, а отказът от тялото също трябва да бъде направен в покой. Устните ти мълвят имената на тиртханкара и ако извършваш поста бавно и постепенно, както е предписано, няма да изпитваш болка, а смирена чистота заради всички лишения.
На всички етапи те напътства опитна Мата джи или гуру. Целият процес се планира много отпреди това - кога и как ще се откажеш от храната. Определят човек, който ще седи до теб и непрекъснато ще те обгрижва, а на всички членове на общността се оповестява, че си решил да поемеш по този път. Най-напред постиш един ден седмично, след това се храниш през ден - единия ден постиш, на следващия ядеш.
Отказваш се от различните видове храни една по една. Прес-таваш Преставаш да ядеш ориз, после плодове, после зеленчуци, после сок, после прясно мляко. Накрая пиеш само вода, при това през ден. И съвсем в края, когато си готов, се отказваш и от водата. Ако го правиш бавно и постепенно, изобщо не страдаш. Тялото се охлажда, за да съумееш да се съсредоточиш вътрешно върху душата и върху заличаването на своята лоша карма.
На всяка стъпка те питат: можеш ли да продължиш, сигурен ли си, че си готов за това, убеден ли си, че не искаш да се откажеш. Много е трудно да се опише, но всъщност това може да бъде изключително красиво: окончателното отхвърляне на всички желания, принасянето на всичко в жертва. Човек е заобиколен от своите събратя монаси и от техните грижи. Мисълта му е неизменно прикована в примера на всички Джина. - Тя се усмихна: - Трябва да разбереш, че за нас смъртта е нещо вълнуващо. Човек пристъпва към саллекхана не защото е отчаян от предишния си живот, а понеже иска да спечели и да постигне нещо ново. Вълнуващо е като посещението на нова местност или на непозната държава - изпълва те въодушевление заради новия живот, изпълнен с възможности.


Явно съм изглеждал удивен и съвсем не убеден, защото тя спря и обясни смисъла на думите си съвсем простичко и образно: 

- Когато дрехите ти са стари и скъсани, купуваш нови. Същото е с тялото. Навършиш ли трийсет, то започва да слабее с всяка следваща година. Когато тялото съвсем залинее и повехне, душата ще получи ново тяло, както ракът отшелник намира нова черупка. Защото душата не залинява, а при прераждането човек просто заменя вехтите си и скъсани дрехи с елегантно ново облекло.

- Едва ли си изпитвала вълнение, докато приятелката ти те е напускала по този начин. 
- Не - призна тя с помръкнало лице. - За онези, които остават, е трудно. - 

Замълча. За миг изгуби присъствие на духа.

Откъс от "Девет живота" на Уилям Далримпъл

Няма коментари:

Публикуване на коментар