Урок по щедрост (A lesson of generosity)

   Снимка: Kristian Bertel

   Текст: Elenikindia

द्वाविमौ पुरुषौ राजन् स्वर्गस्योपरि तिष्ठतः । 

प्रभुश्च क्षमया युक्तो दरिद्रश्च प्रदानवान् ॥ 

- विदुरनीति 

 dvāvimau puruṣau rājan svargasyopari tiṣṭhataḥ |

 prabhuśca kṣamayā yukto daridraśca pradānavān || 

- Viduranīti 

О, царю! Тези двамата стоят дори над небесата 

- господар, изпитващ прошка и бедняк, способен да дарява.

- Видуранийти

     Този последен стих ми напомня много на една история. Историята за старицата и двете рупии, която обиколи наскоро  цяла Индия. Ашиш Кумар Гупта си пушел цигарата край храм в Пушкар, когато възрастна просякиня, навярно поредната, му поискала една рупия. Той я погледнал равнодушно, изгасил цигарата и се насочил към храмовите порти. Преди да влезе вътре, до ухото му достигнали укорителните й думи: „Тези младежи що пари прахосват за вредните си навици, ала им се свиди да дадат дори една рупийка на гладния човек” 

• НИКИТА ЛАЛВАНИ • • СЕЛОТО • откъс

    Нещо ново от Индийската поредица на Жанет 45

    Тя се събуди, все още в плен на усещанията от сънищата си – топлина, секс, изолация, глад, нужда: аморфна маса от натрапливи чувства, в резултат на което отвори очи странно възбудена. Рей не помнеше причината за това свое състояние, подробностите от живописното нощно пътешествие ѝ убягваха, докато лежеше, плувнала в пот. Съзнанието ѝ беше сковано от затвореното пространство, от хлъзгавата влага, която проникваше навсякъде: под дрехите, по лицето, косата и тялото ѝ, по всичко. Беше сама. Дрехите на Серина лежаха сгънати върху леглото, а куфарът ѝ беше на пода. От пирона над леглото висеше хавлия – от бял плат, тънък като за кухненска кърпа, с бордюр от каре в тъмносиньо и зелено. Над кърпата по стената се виждаха черни ленти, мрежа от пукнатини и струйки, плъзнали от тавана през тюркоазената боя и оголили камъка отдолу. Рей се изми спокойно, наслаждавайки се на самотата.

Този, който притежава навика да почита възрастните (अभिवादन शीलस्य नित्यं वृद्धोपसेविनः)

  © Снимка: Maciej Dakowicz

      Превод: Elenikindia

अभिवादन शीलस्य नित्यं वृद्धोपसेविनः । 

चत्वारि तस्य वर्धन्ते आयुर्विद्या यशो बलम् ॥ 

abhivādana śīlasya nityaṁ vṛddhopasevinaḥ | 

catvāri tasya vardhante āyurvidyā yaśo balam ||

Този, който притежава навика да почита възрастните, като ги поздравява, ще увеличи четворно своята възраст, знание, слава и сила.

(букв. неговата възраст, знание, слава и сила се увеличават четворно)

Субхашитаратнавали 

Анализ:

Манастирът Намдролинг в Билакупе (Namdroling monastery, Bylakuppe)

  © Elenikindia and Vanya Topalska

"Едно дърво е колкото десет мъжки рожби" (A tree is equal to ten sons)

दशकूपसमा वापी दशवापीसमो ह्रदः।

दशह्रदसमः पुत्रो दशपुत्र समो द्रुमः ॥

 - मत्स्य पुराण

Транслитерация:

daśakūpasamā vāpī daśavāpīsamo hradaḥ| 

daśahradasamaḥ putro daśaputra samo drumaḥ ||

 - Matsya Purāṇa 

Превод:

Симбиозата Хари-Хара (The Unity of Hari-Hara)

Към началото на новата ера болшинството хиндуисти били или вишнуити, или шиваити, т.е признавали единия от двамата богове, Вишну и Шива, за висш и единствен, а всички останали божества се възприемали като негово проявление, еманация. Хиндуизмът е по същество търпима религия, в която по-скоро всичко се асимилира, интегрира и адаптира, отколкото да се отрича или критикува по безапелационен начин. Гоненията на верска основа не са непознати в Индия, но са сравнително редки за дългата история на полуострова. Най-силно и грозно се проявява насилието и нетърпимостта в сблъсъка с исляма от 13-ти век насам. Днес вишнуитът в повечето случаи не отрича Шива, но го възприема като друга, в някаква степен по-малко божествена еманация на своя Вишну, точно както за последователния шиваит Вишну е по-скоро друго лице на могъщия Шива. Брахма, третият бог от тримурти, така и никога не се превръща в лично култово божество, а е отъждествяван ту с Вишну, ту с Шива, без да се слива с тях. Самият Брахма заради прегрешения не получава свои светилища, където да бъде почитан самостоятелно. В цяла Индия има едва няколко, които са нему посветени.