сряда, 29 април 2015 г.

Урок по щедрост (A lesson of generosity)

   Снимка: Kristian Bertel
   Текст: Elenikindia

द्वाविमौ पुरुषौ राजन् स्वर्गस्योपरि तिष्ठतः । 
प्रभुश्च क्षमया युक्तो दरिद्रश्च प्रदानवान् ॥ 
- विदुरनीति 

 dvāvimau puruṣau rājan svargasyopari tiṣṭhataḥ |
 prabhuśca kṣamayā yukto daridraśca pradānavān || 


- Viduranīti 

О, царю! Тези двамата стоят дори над небесата 
- господар, изпитващ прошка и бедняк, способен да дарява.

- Видуранийти


     Този последен стих ми напомня много на една история. Историята за старицата и двете рупии, която обиколи наскоро  цяла Индия. Ашиш Кумар Гупта си пушел цигарата край храм в Пушкар, когато възрастна просякиня, навярно поредната, му поискала една рупия. Той я погледнал равнодушно, изгасил цигарата и се насочил към храмовите порти. Преди да влезе вътре, до ухото му достигнали укорителните й думи: „Тези младежи що пари прахосват за вредните си навици, ала им се свиди да дадат дори една рупийка на гладния човек” 
     На излизане от храма Ашиш видял старицата да седи край мръсно дюкянче. Попитал я за какво й едната рупия, а тя му отвърнала: „За обяд”. „Че кой ще ти даде обяд за една рупия?”, усъмнил се той. „Наскоро в приюта за бедни определиха цена от една рупия за всяка дажба. Трябва да предплатим с нея, ако искаме обяд.”, отвърнала свито тя. Ашиш не могъл да й откаже и вместо една подхвърлил монета от две рупии в дланта й. Преди да си тръгне видял само как по страниците й се търкулили няколко сълзи от вълнение. 
    След около час Ашиш се прибирал от своя обед заедно с приятели, когато съзрял старицата да се храни, приютила се под сянката на едно дърво. До нея седяло неугледно момиченце с парцаливи дрехи, което също довършвало своя обяд. Ашиш се приближил и заговорил жената: „Бабо, кое е това момиче?”, а тя отвърнала с усмивка: „Сър, това момиченце е ново в града и още не знае как да си изпроси рупия от туристите. Затова й купих обяд с онази една рупия, която щеше да отиде за вечерната ми дажба. Но не се тревожете, Оня отгоре все ще измисли нещо за нашата вечеря.” 
    Ашиш се стъписал. Старицата, която не знаела дали въобще ще вечеря в края на деня, не се поколебала нито за миг да сподели парите си с това гладно момиченце. Тогава Ашиш си спомнил укорителните думи на старицата, там пред храма, когато бе отказал да й даде пари. И осъзнал, че е била права. Хората като него били склонни да прахосват пари за вредни навици, но не и да нахранят един изпаднал в нужда човек. Изведнъж вкусът на цигарата взела да му нагарча. Странно, но той я изплюл и смачкал за последен път. Никой предупредителен надпис върху цигарена кутия не бе му въздействал така, както урокът на тази старица. 
Ашиш си заминал от Пушкар, вече като непушач и като човек, научил нещо голямо и значимо. Истинската, неподправена щедрост се тества само по време на глад.


Граматически анализ:


द्वौ - (числително) - двамата
इमौ - (показ.местоимение) тези
पुरुषौ - (номинатив; дв.число) двама мъже
राजन् - (вокатив) - о, царю
स्वर्गस्य - (генетив; заради следлога) - небесата
उपरि - над (върви с генетив)
तिष्ठतः - (сег.време от гл. "стха"; дв.число) - стоят  
प्रभुः - (номинатив, м.р.) господар
च -  съюз "и"
क्षमया -(инструментал) - с прошка
युक्तः - (пасивно причастие от "юдж") - свързан, склонен, готов
दरिद्रः - (номинатив, м.р.) бедняк 
च - и
प्रदानवान् - (причастие от "прадана" и "ват") - даряващ

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...