© от списание Светилник, брой 6
Ганг или Ганга, както е автентичното й название - най-старата река в света е вечна, пише Марк Твен. Нейната гледка е запленявала през вековете всеки. Легендите разказват, че когато ариите видели реката за пръв път, решили да се заселят по бреговете й. За хиндуистите Ганга е не просто реката на Индия - тя е душата на Индия. Тя таи в дълбините си не само историческото минало на Индия, но също така и пулса на нейното настояще. Като символ на прогреса на индийската цивилизация, Ганг тече и към бъдещето. Не един пътешественик е разказвал за красотата и великолепието на тази величествена река, най-почитаната от всички. Чуждестранни пътешественици са писали за Ганг - дошли от Гърция (като Магестен) или поклонници от Китай (като Фа Сиен, Сюен Цан, И Цин и О Кин), арабски пътешественици (най-известният от които е Ал-Бируни), европейски пъ-тешественици (като Берние, Таверние. Пигьр Мънди, Ръдярд Киплинг, Едуин Арнолд) и американци като Марк Твен. Всеки един от тях е описал впечатленията си от тази свещена река, а някои, като Марк Твен и Ал-Бируни, дори са се занимавали задълбочено с влиянието, което реката оказва във философията и религията.
Произведенията на тези пътешественици са важен източник на информация относно историята на Индия.
Преди Магестен гръцкият посланик в двора на Чандрагупта Мауря, и други гръцки историци като Херодот, Ариан и Скилакс са възприемали Индия като най- крайната страна на Изтока, а Ганг - като голямо море. Вероятно това е причината Александьр да не прекоси река Беас. Мегастен поправя това погрешно впечатление. “Нощем Ганг в Паталипутра прилича на булка”, казва гръцкикият посланик, който прекарал няколко години в столицата на Маурите. “В Паталипутра хората не заключват къщите си и и тук няма робство”. Магестен разказва и за царския път, който свързва Ганг с реката Синдху (Инд).
След гърците дошли китайците. Първият, който видял Ганг, бил Фа Сиен през V в. сл. Хр. по време на управлението на Гуптите. Фа Сиен разказва: “В Гангадеша няма смъртно наказание. Хората са почтени и честни. Паталипутра, разположен на бреговете на Ганг, не е направен от човешка ръка - градът е невероятно красив". Сюен Цан, дошъл в Северна Индия в дните на “Добрия владетел” Харша през VII в. оставя едно неувяхващо описание - книгата “Си Ю Ки”. Той престоява в Индия в продължение на 18 години, първоначално като студент, след това като преподавател и впоследствие като ректор в Университета в Наланда. Свидетел е на Кумбха мела по бреговете на Ганг. Сюен Цан твърди, че Ганг е свещена не само за индуистите, но и за будистите и джайнистите.
Абу Ройхан ал-Бируни, който пристигнал на субконтинента през XI в. заедно с войските на Махмуд от Гхазни , споменава за всички реки в Индия в книгата си “Китаб-ул-Хинд”. Ал-Бируни пише, че според населението на Индия реките, планините, цветятата и жените им са най- красивите на света. Той твърди, че в далечни времена Индия е била голямо море. Ал-Бируни определя равнините на Инд и Ганг като аградационни равнини, формирани от натрупванията от няколко реки в Северните Хималаи, където са изворите на Ганг. Той описва и делтите им. Пътуванията до свещени места в Индия, пише ал-Бируни, не са задължителни. Те са по желание и хората се отнасят с уважение. Поклонение до изворите на Ганг гарантира място в рая. Ал-Бируни пише, че всеки храм, разположен по бреговете на животворната река в нейното пътуване от 2500 мили, е свещен. Ганг има 108 имена, а водите й - Гангаджал - лекуват всички болести. Именно по бреговете на Ганг са се оформили индийската философия и класическата музика. Ал-Бируни е посещавал Индия няколко пъти.
През XV в. в Индия пристигат Николо Конти от Рим и Афанаси Никитин от Русия. В XVIII в. Джон Холуел пише за Ганг по време на престоя си в Калкута. Том Койрот, посетил страната по времето на Джахангир, описва нощната гледка на “Хар-ки паури” до Харидвар. Френските пътешественици Берние, Таверние и Жан Жакемон възхваляват ведрата красота на реката. Ръдярд Киплинг също остава очарован. В своята дълга поема “Светлината на Азия” Арнолд казва, че Бенарес за хиндуистите е същото, което е Йерусалим за евреите или Мека и Медина за мюсюлманите.
Накрая стигаме до Марк Твен, който видял Ганг през 1897 г. и оставил своите впечатления в книгата си "По екватора".
Няма коментари:
Публикуване на коментар