„Ти действително не умираш“ – рационализация на насилието във ведическото жертвоприношение

Статията е публикувана в електронното списание за азиатски и африкански изследвания "Манас"

Един от фундаменталните въпроси, терзаещи жертвопринасящите култури в древността, е отразен в парадокса, че човек трябва да убива, за да живее. Повечето традиционни общества намират решение на породилата го дилема, като създават подходящи средства, с които да легитимират насилието над ритуалната жертва. Най-често тази функция се изпълнява от митовете, чийто еквивалент се явява ритуалът. Ведическата култура също демонстрира ярко чувство на неудобство спрямо традицията на жертвопринасяне. В свещения канон прозира особена чувствителност към ритуалното насилие и дори се създава усещането за наличие на сериозно противоречие. В настоящата статия разглеждам методите, с които ведическите специалисти по ритуала намират решение на посочения парадокс. А той не е нищо друго освен инвариант на по-съществения екзистенциален конфликт, заложен във ведическото жертвоприношение – как човек да осъществи своя идеал и да принесе себе си в жертва на бога-творец (по подобие на божествения прототип) и в същото време да съхрани живота си на земята.

„Ти действително не умираш“ – рационализация на насилието във ведическото жертвоприношение

автор: Николай Янков

Класическото разбиране за жертвоприношение е приношение, при което жертвата (растителна, животинска, човешка) или част от нея се унищожава и поднася в дар на божествените сили, като повечето експерти по ритуала са единодушни, че по същността си жертвоприношението винаги имплицира някаква форма на насилие или на проливане на кръв. Насилието и ненасилието са широко дискутирана тема в индологията, най-вече от гледна точка на произхода и параметрите на принципа ахимса в Индия. Някои учени като Шмидт лансират идеята, че ненасилието води началото си именно от ведическото жертвоприношение, други като Х. В. Бодевиц твърдо вярват, че корените на този принцип са в антиритуалните брожения и в оформянето на аскетичните ордени в епохата на Упанишадите, докато трета група учени поддържат гледището, че идеите и принципът за ненасилие са външно привнесени в хиндуизма чрез ученията на Буда и Махавира. В настоящата статия не дискутирам тези вече придобили широка популярност въпроси. Целта на това изследване е да се разгледа насилието в перспективата на ритуалната мистификация и рационализация или както Силван Леви го нарича –особената форма на сакрално „хитруване“ (цит. по О`Флеърти, Смит 1989: 191). В настоящия материал илюстрирам и анализирам методите, с които ведическите експерти мотивират своите действия в ритуала, доводите, с които аргументират и оправдават ритуалното насилие независимо от засиливащото се напрежение в брахманическите среди и разрастващите се анти-ритуалистични и анти-насилствени движения, реформирали духовната обстановка в страната в периода на средните и късните Упанишади (около VII–VI в. пр.Хр.).
Насилието като иманентна част от ритуала

Жертвоприношението според учени като Емил Дюркхем и Зигмунд Фройд е заложено в темелите на човешката цивилизация. Цялото съществуване на човек в културно-социален аспект е поредица от смърт и прераждане, т.е. един непрекъснат процес на жертвопринасяне. Според изследователите на този културен феномен, убиването е sine qua non за всяко жертвоприношение. То по дефиниция се свързва с три престъпления – самоубийство, убийство и богоубийство (деицид) – от които не би се различавало, ако не беше сложната мрежа от роли, символи и свещени връзки, съставляващи ритуалното пространство. Централна място в тази мрежа заема жертвата. Тя именно осмисля всички останали елементи. Интересно е наблюдението на ведолозите, че в описанието за това какво се случва с растението сома по време на ритуала агништома многократно се употребява един характерен глагол – „убивам“ (han). В последния ден от сома жертвоприношението стъблата се изцеждат, за да пуснат своите драгоценни сокове. Денят се разделя на три стривания (savana). Всяка процедура се прави по абсолютно идентичен начин. Жрецът адхварю взема стръковете сома от ритуалната кола и изливайки вода върху тях, ги счуква с помощта на камък. Стритите стъбла се събират, измиват и изцеждат през платнена цедка в специални и удобни за консумация съдинки. Ведическите текстове изрично охарактеризират стриването на растението сома с убийство. „Те убиват сома, когато го изцеждат. С убиването на сома жертвата бива убита“ (ТБ 6.6.9.2).  „Растението се посреща като специален гост, самият бог Сома се въвежда на жертвеното място“ (ТС 6.4.8.1–3). „С изстискването на царя (Сома), те го убиват“ (ШБ 2.2.2.1). Друга строфа от същия текст дава повече подробности за това своеобразно убийство на бога:

„Когато посяга да удари (сома), той трябва да си представя този, когото ненавижда, мислейки си: „По него удрям, не по тебе, Сома“. Тъй като виновен е този, който убие брахман, но тогава каква ли вина ще има този, който посяга към Сома, след като Сома е бог? А те го убиват, когато го стриват. Така той (жрецът) се надига от мястото и остава жив, без да си навлича вина“ (ШБ 3.9.4.17).

Целият текст може да прочетете ТУК: