Деванагари – „град на безсмъртните”
статията е публикувана в брой 40 на сп. Йога за всички

Санскрит (а също и хинди, непали, маратхи и повечето индийски езици) използва писменост, позната в света като деванагари, чийто най-точен превод е „божествена градска писменост.” Нагари означава „градски” защото градът въплъщава в себе си идеята за ред, подредба,организираност, сложност и изящество – нещо, което важи особено много за изтънчената логика и структура на санскритския език. Не на последно място думата подсказва, че азбуката е създадена в рамките на голям град – целенасочено противопоставяне на естествената, опростена и злободневна реч, която в древна Индия е била позната като пракрит. Под дева трябва да разбираме „божествен” или „небесен”. От една страна, това говори за сакралността на азбуката, от друга - препраща към нейната непреходност. Писмеността е трайна, устойчива, надхвърляща обикновените времеви рамки и в някакъв смисъл се доближава до идеята за безсмъртието на боговете. Затова и другата по-метафорична интерпретация на значението на деванагари е „град на боговете (безсмърните)”