Защо по време на огнени церемонии се изрича мантрата сваха?
Амантрака крия на сяат - предписват свещените текстове на Индия или иначе казано - „нито един ритуал не бива да се извършва без изпълнението на мантра“. Звуците, думите и фразите, използвани ритуално винаги са играели из ключително важна роля в култовата и религиозна практика на всяка цивилизация, но в индийската те се отличават с уникална устойчивост и значимост. Ведическите ритуали се трансформират радикално - растението бог Сома е заменено от други субстанции; животинската жертва се замества с растителна; сложните публични ритуали се опростяват до степен, в която нямат нищо общо с изначалната си форма. Единствено мантрата в продължение на три хилядолетия се съхранява като неотменна част от култовата и религиозната практика на Индия. Мантрата е най-същественият елемент, както във ведическата яджна, така и в съвременната хиндуистката пуджа, затова тя се счита за „пъпната връв”, захранваща духовните традиции на целия южноазиатски субконтинент.Всеки, който е участвал на огнена церемония (хаван), е чувал как в заключителната част на напева водещият церемонията излива в огъня черпак с масло или мляко и изрича мантрата сваха. Нормално е да си зададем въпроса какво означава понятието сваха, откъде идва и с какво е предназначението ѝ. Много последователи на йога смятат, че силата на мантрите не се крие в смисъла и значението им, а в правилното повторение и отключване на соничния им потенциал. Голяма част от мантрите действително не носят конкретен лингвистичен смисъл, акцентът често е върху формата, а не съдържанието, но това не означава, че свещените звукове не притежават фин подтекст и ясно изразена интенция. Именно тя е в основата на мантрическата ефективност в Индия – онази негласна конвенция и подтекстуално ниво на разбиране, присъщо на членовете, родени в един и същ културен контекст. Всъщност ако на запад мантрата е сведена до словесна „абракадабра”, като лишен от разбиране акт на подражание на действията, извършвани от свещените люде в индийската традиция, то в рамките на своето собствено пространство тя функционира като мощен „инструмент за пораждане на свещена мисъл в ума”, като инструмент за трансформация. Без този скрит подтекст, без връзките ѝ с митологията, точното ѝ предназначение и същностно осмисляне мантрата престава да бъде „проблясък на вечната истина”. Затова е важно не просто да имитираме, а да вникваме в смисъла и предназначението на това, което пеем и рецитираме. Само така можем да въздействаме върху различните нива на ума и да постигнем онова „предлингвистично състояние”, в което са изпадали мъдреците.
Думата сваха е едно от четирите основни ведически възклицания – наред с вашат, ханта и свадха - които съпровождат различните видове огнени церемонии. Мантрата е комбинация от санскритския префикс су със значение „добър” и глаголни корен аха „викам”, „говоря” „призовавам”. В този смисъл думата се превежда най-често като „добре изречено”. Като съществително от женски род сваха е синоним на „възлияние” т.е ритуално приношение. Във Ведите Сваха е името на нимфа, която се сдобива с безсмъртие, след като се омъжва за своя възлюбен - огъня Агни. В представата на индийците тялото ѝ се състои от четирите Веди, а шестте ѝ крайника отговарят на шесте „веданга” (части от тялото на Ведите; научни раздели, анализиращи свещеното знание). Ролята ѝ е да бди над поднесените в огъня дарове. Вярва се, че боговете, към които са отправени молитвите, отказват да приемат поднесените им блага, ако по време на ритуала не бъде изречено поне веднъж името „сваха”.
Легендата за Сваха и нейната интерпретация
В трета книга от епоса Махабхарата намираме по-подробни сведения за връзката на Сваха с Агни. В една от историите се разказва за това как Агни участвал в жертвената церемония на саптариши (седемте мъдреци), когато изведнъж изпитал необуздано привличане към жените на жреците. (Агни във Ведите освен посредник между богове и хора се свързва със сексуалната сила и е първообраз на бог Кама – порковител на желанието и любовта в хиндуизма). Агни осъзнавал напълно, че желанието му е скверно спрямо благочестивите и чисти по душа жреци. За известно време намирал утеха в това да наблюдава жените отстрани, приел формата на гархапатя или огъня в домашното огнище. Но сърцето му все повече изгаряло от страст, поради което един ден решил да се уедини в гората и да сложи край на живота си. Агни не знаел обаче, че си има тайна обожателка в лицето на Сваха, дъщеря на Дакша („прозорливият бог”), която дълго време се опитвала да намери път към сърцето му, но все безуспешно. Съзирайки неговата слабост, тя решила да се превъплъти в образа на всяка една от седемте съпруги на жреците и така да съблазни Агни. Първо приела образа на Шива, съпругата на мъдреца Ангирас, и успяла да го прелъсти. За сексуалното им сношение разбираме по това, че тя събрала в шепи семето на Агни и решила да го изхвърли в труднодостъпно езеро на върха на Бялата планина, Швета. Срещите ѝ с Агни продължили, като всеки път тя приемала нова форма и изхвърляла семето на Агни във водите на опасното езеро. Така от семето на бога се родило могъщо момче с войнствена натура на име Сканда (букв. „излят”), което било предопределено да стане бог на войната.
Историята започва с акт на прелюбодейстие, с осъзнаването на Агни, че желанието му е скверно, а също и това на Сваха за опасните последствия от неблагочестивите ѝ действия. Текстът съдържа и оценката на своите автори върху непристойното поведение на Сваха, като ни казва, че от седемте жени на мъдреците тя не могла да приеме формата единствено на седмата съпруга, Арундати, заради нейната свръхотдаденост на съпруга й. Така на фона на вярността на Арундати изпъква пошлото поведение на Сваха. Разбира се, обществото няма как да не обърне внимание на този момент и да не възпее вярността на Арундати, която по-късно в хиндуистката традиция се превръща в модел за подражание и почтеност. В този откъс е вплетена и една друга нишка на противопоставяне, която е по-фина и трудно доловима. И това е противоборството между Ред и Хаос. Седемте мъдреци и съпругите им са представители на всичко, което можем да свържем с порядъка – те са достойни, отадени на ритуала, почтени и жертвоготовни. Докато Агни и Сваха със своята моментна слабост, обзети от необуздани страсти, са абдикирали от ритуалните си задължения, с което заплашват идеята за порядък и стабилност. С този кратък епизод се загатва вечната и основополагаща тема за двойствената роля на сексуалната сила. Тя е жизненоважна за съществуването на човек в света, но преди всичко трябва да бъде овладяна и използвана с мярка, защото в противен случай застрашава изпълнението на ритуала. Неслучайно жреците са спазвали стриктно сексуално въздържание преди по-важните ритуали. Резултатът от натрупването на необуздани сексуални желания е ясно поднесен чрез метафората за раждането на бога на войната – Сканда.
Историята продължава с молбата на Сваха към Сканда. Тя признала, че е истинската му майка и че обича Агни както нищо друго на света, затова поискала от Сканда да направи така, че те двамата да бъдат завинаги заедно и той изпълнил обещанието ѝ. Повелил на жреците да изричат сваха винаги, когато правят възлияние в огъня и така съюзът им щял да бъде вечен. В други версии на мита самият Агни приел Сваха и заявил, че не ще предаде нищо за боговете, ако не бъде споменавано името ѝ по време на ритуала яджна.
В текстовете на пураните Сваха се утвърждава като изгарящата сила на Агни, като неговата творческа потенция (шакти). Това има пряка връзка с развитието на философските идеи в Индия и със засилването на женските образи по времето на епохата на пураните чрез посредничеството на тантризма. Сваха става толкова важна, колкото самият бог Агни. Той е безсилен да прати даровете към боговете без нейната помощ. Така двамата се свързват в свещен съюз по модела на хиндустката сватба, а децата, които им се раждат са трите свещени огъня - Дакшина, Гархапатя и Ахавания.
автори Ели и Ники
Няма коментари:
Публикуване на коментар