четвъртък, 12 януари 2017 г.

Деванагари – „град на безсмъртните” (Devanagari - city of immortals)

Деванагари – „град на безсмъртните”

статията е публикувана в брой 40 на сп. Йога за всички
     
 Санскрит (а също и хинди, непали, маратхи и повечето индийски езици) използва писменост, позната в света като деванагари, чийто най-точен превод е „божествена градска писменост.” Нагари означава „градски” защото градът въплъщава в себе си идеята за ред, подредба,организираност, сложност и изящество – нещо, което важи особено много за изтънчената логика и структура на санскритския език. Не на последно място думата подсказва, че азбуката е създадена в рамките на голям град – целенасочено противопоставяне на естествената, опростена и злободневна реч, която в древна Индия е била позната като пракрит. Под дева трябва да разбираме „божествен” или „небесен”. От една страна, това говори за сакралността на азбуката, от друга - препраща към нейната непреходност. Писмеността е трайна, устойчива, надхвърляща обикновените времеви рамки и в някакъв смисъл се доближава до идеята за безсмъртието на боговете. Затова и другата по-метафорична интерпретация на значението на деванагари е „град на боговете (безсмърните)”
        Това е в унисон и със семантиката на думата санскрит. С името санскрит започва да се назовава ведийският език, който най-изтъкнатият индийски граматик Панини кодифицира чрез своята граматика Аштадхяй, отнасяна към IV-ти век пр.Хр. В по-малко от 4000 сутри (нишки) Панини прави най-задълбоченият и прецизен анализ на този култов жречески език. Оттам и наименованието на думата санскрит. Тя произлиза от миналото пасивно причастие на глаголния корен sam-kri ( съединявам заедно, организирам, подреждам). Тоест самскрита означава „съединен, подреден“, а под това се разбира и „завършен“ или „съвършен“. Езикът санскрит, с който си служим и днес е именно подредения до съвършенство санскрит от времето на Панини.
          Въпреки комплекността на езика за азбуката деванагари твърдо може да се каже, че е една от най-красивите и същевременно лесно усвоими писмености в света. Изключително окуражителен за всеки любител на старите езици е фактът, че е в традицията тя е позната като бал-бодх или „разбираема за деца”.
     
         Развитие на писмеността

      Деванагари подобно на другите индийски азбуки води началото си от една стара писменост, за която обаче знаем твърде малко. Тя се нарича брахми. Брахми азбуката ни е позната от каменните колони на Ашока (III в.пр.Хр.), изписани с любопитни и доста далновидни за времето си едикти.  Много учени свързват брахми с още неразчетeното клинообразно писмо на Индската цивилизация, докато други предполагат семитско влияние. Късната поява на историческата сцена на подобна писменост като брахми говори за важната роля, която е имало устното слово в индийската цивилизация. Материализираното слово под формата на писменост дълго време се считало за вид десакрализаиция, упадане на истинската мистична, божествена сила, съдържаща се в живата дума или чутото слово. Затова в Индия устните традиции са се поддържали векове наред, а продължават и до днес, когато все още можем да бъдем свидетели на изключителните способности на брахманските деца да запаметяват наизуст целия древен корпус от свещени текстове.
       Появата въобще на писменост сред жреческото съсловие се дължи на надигащия се страх от загуба на знанието, явно резултат от войни и междуособици. Във всеки случай писмеността брахми е вършела чудесна работа за времето си, тъй като е отразявала по съвсем удачен начин фонетичната структура на индо-арийските езици. Всички по-късни индийски писмености са модифицирани форми на брахми азбуката. Тяхното самостоятелно развитие през вековете е довело до драстични разлики в стила на изписване и да речем познаващия деванагари не може съвсем от прима виста да чете бенгали, гуджарати или пенджаби, макар те да са базирани на същите фонологични принципи. Пример за интересна регионална специфика на изписване са южноиндийските азбукови варианти - малаялам, телугу, каннада, тамили - при които изначалната употреба на палмови листа като материал за писане е довела до развитието на по-заоблен тип букви, тъй като изписването на прави линии и черти би нарушило структурата на листото.

           Силата на деванагари

        По традиция на буквите в санскрит се придава особено голяма сакралност. Азбуката деванагари се счита не просто за произлязла от Шива чрез неговата креативна сила Шакти, а за тъждествено равна на съюза Шива-Шакти. „Петдесетте срички, от А до Кша, са вечни, без начало и край, самият Брахман”, твърдят тантристките текстове. Не случайно акшара на санскрит означава не само „буква” или „сричка”, но и „нетленен”, „неунищожим”, каквата е природата на Абсолюта.
         В този смисъл  изучаването на санскрит и неговата „огърлица от срички” е изучаване на същността на свещения звук или мантра, инструмент за свързване с изначалните енергии, кодирани в първичните звуци. Санскритските букви са майките (матрика) на вътрешното ни Аз. Вътрешната енергия в човека често е представяна като поток от всички санскритски букви и звуци, като енергия на вътрешната реч. Рецитирането на буквите от санскритската азбука е от най-значимите духовни практика в мантра йога, защото оказва огромен ефект върху дремещата в нас, свита на кълбо сила кундалини. Точно като да раздрусаш заспал на дивана човек.

автори: Ели и Ники

Няма коментари:

Публикуване на коментар