Сексуалността и еротиката в Южна Индия (Eroticism in South India)

Хиндуистките религиозни текстове нерядко са открито и смущаващо еротични - в цяла Индия човек може да открие средновековни хиндуистки храмове, по чиито стени са изобразени живописни сцени на орален и групов секс. Най-прочутите такива храмови комплекси са в Кхаджурахо и в Конарк съответно в средния щат Мадхя прадеш и най-източния Ориса. В изкуството на Юга сексуалността е много въздействаща, но загатната, а не директно изобразена. Кръшните торсове, пищните бюстове. Фигурите никога не са съвсем голи и за разлика от тези в Кхаджурахо не са представени по време на койтус. В плен са на сексуалното жeлaние, но сякаш застинало във вечността, в мига преди то да бъде изконсумирано.

В известен смисъл нищо от това не е изненадващо. Сексуалността винаги е била възприемана в Индия като допустима и дори изискана тема за изучаване. По традиция на нея се гледа като на съществена част от естетиката, а шрингара раса, тоест еротичната естетическа емоция, е една от деветте раси, съставляващи класическата естетическа система на хиндуизма. Чувственост и еротика се долавя не само в архитектурата и изобразителното изкуство, но и в смайващо красивата поезия от този период: "Ръцете й са прелестни като бамбукови вейки, очите й преливат от покой. Далеч е тя, почти недостижима. Сърцето ми тупти лудешки, орач с вол един на влажна нива, която е готова да поеме семена" или "любимата ми подрънква с гривни, докато рачета лови, но изведнъж се спира тя с наведена глава, косата скрива й лицето... Ще почака да премине вечерната тъга и през нощта ще ме дари изцяло с насладата на своята гръд." 

Юдео-християнската религиозна традиция, която набляга най-вече върху греховността на плътта, върху опасностите от сексуалността и върху идеализирането на половото въздържание и девствеността, започва своя мит за сътворението със създаването на светлината. За разлика от нея, най-древният хиндуистки текст „Ригведа“ започва своя мит за сътворението с кама - любовното желание: в началото имаше желание, бог изпита желание и желанието беше бог (* това все пак е само един от космогоничните митове)
    

В хиндуистката концепция кама е една от трите основни цели на човешкото съществуване заедно с дхарма - дълга или нравствения закон, и артха - материалните придобивки. Може би още по-учудващо е, че същите еротични тревоги, които откриваме в светската литература на класическа Индия, се долавят също толкова отчетливо и в религиозната на бога, бог, приел вида на човек. 
Божественото трябва да носи в себе си чувственото и красивото.

Ако статуята беше непривлекателна и грозна, щеше ли някой да се моли пред нея? 

В текстовете на „Шилпа Сутра“, които са древноиндийските ръководства като скулптори, са определени нормите за правилното изобразяване на всяко божество. Индийските скулптори са убедени, че ако тези пропорции не са идеални, божеството не може да се всели в статуята. "Ние, скулпторите, се стремим да овладеем занаята си до съвършенство, за да съумеем да предаваме красотата на божествата. Само тогава божеството ще привлича поклонници. Само тогава ние, скулпторите, ще бъдем достойни за традицията, която сме наследили от предците си", казва един от тях.


Уилям Далримпъл