© текст и снимки: Еленикиндия, 2010ПО-ДОБРЕ ДА ОСТАРЕЕМ, ГЛЕДАЙКИ ПТИЦИТЕ, ОТКОЛКОТО ВЗИРАЙКИ СЕ В ЧАСОВНИКА.
Всеки път, когато отидеш ей така на тихо и спокойно сред природата , било то в резерват за птици, парк за елени или ботаническа градина, не може да не забележиш следните две особености – десетки спотайващи се в храсталаците романтично настроени индийски двойки, които единствено на такива места си позволяват да изразят, макар все така срамежливо, чувствата си и момчешки групи, дошли на тиферич, за да послушат на тихо не песента на природата, а някои от любимите си поп парчета. Дори най-бедният хлапак вече притежава gsm и то не какъв да е, а задължително музикален, с голям капацитет и богат набор от песни. За тези хора музиката е неизменна част от битието, малко релакс за ума в безконечния поток от шумове и глъч.
За да видим отблизо азиатските щъркели, белите и черните ибиси, кормораните и жеравите, гнездящи на малките островчета с арджунови, бамбукови, евкалиптови и акациеви дървета, както и да получим честта да се срещнем с тези древни от времето на динозаврите същества като крокодилите, трябваше да си наемем лодка. Само че за чужденци таксата беше поне десетократно завишена. Разочаровани, се готвехме да си вървим, когато един случаен турист от Керала ни предложи да споделим обща лодка, за да ни излезе по-евтино. Но лодкарят не отстъпваше и твърдеше, че чужденците са си чужденци и те трябва да платят повече. Последва фино бръкване в портфейла от страна на доброжелателния кералец и скрито подаване на лек „бакшиш” с цел постигане на взаимно разбирателство. Ние леко се смутихме и предложихме на кералеца да се реваншираме, но той не искаше и да чуе. Беше приблизително на петдесет, учен и деец във сферата на социалните проблеми на Индия, антиамериканист и антикапиталист, както впоследствие научихме от самия него. Благодарение на добрата му воля този ден не отиде на вятъра.
Няма коментари:
Публикуване на коментар