Малък и наблъскан автобус с висящи на гроздове пътници се е запътил към Тара-Тарини – един от древните центрове на шактизма в Индия. И отново в автобуса случихме на добросърдечен човек, който ни съпроводи до подножието на храма и по свое желание плати рикшата за трима ни.
Храмът се намира на 30 км от Берхампур край бреговете на река Рушикуля. Разположен е на хълм и до него се стига по два начина - “мързелив” и “юначен”. “Мързеливият” включва издигане с лифт и е за обездвижените, затлъстели, пасивни семейства, който не желаят да цапат вратовете си с пот, а “юначният” е за бедните и отдадените на вярата, които знаят, че всяка капка пот по 999-те стъпала догоре пречиства мислите им. Ние избрахме първо мързеливия, за да имаме сили да слезем по по-юначния.
Горе на върха пазеха храма типичните за Ориса лъвоподобни същества със страховити гримаси и еректирали пениси. Досами храма стоеше чудно, изцяло обагрено в червено дърво. Всеки почел богините завързваше червен конец или оставяше червена гривна на някои от клоните на дървото, поради което то изглеждаше така сякаш бе пламнало в огнени пламъци. Самият храм не представляваше нещо особено. Два антропоморфизирани каменни изображения на гогините Тара и Тарини, чийто образи присъстват в почти всеки дом в Южна Ориса. Всъщност става дума за добре познатати ни Кали (Тъмната), която в Бенгал и Ориса е известна и като Тара. Култът към Тара бързо става централен и в космологията на будизма от школата Махаяна, където великата богиня е почитана като съпруга на бодхисаттва Авалокитешвара. Именно през будизма тя се завръща в хиндуизма с това си име.
Тара означава "звезда". Някой учени проследяват култа към нея до месопотамските богини на звездите Ищар и Астарта. Английската дума "стар" и Тара са с общ индоевропейски корен, развил се през персийското "ситара", гръцката "астер", латинското "стела". Наричат я и с други имена като „Господарката на здрача", „Надхитрилата смъртта"; „Тази, която обича кръв", „Изцапаната в кръв" и др. И макар да има силен апетит към животинска кръв, в Тара Тантра (5.15) се казва категорично, че предпочита човешка кръв и по-специално кръвта от челото, ръцете и гърдите на поклонниците.
В своя страховит аспект Тара е подпомагана от други проявления на женското божествено начало - шайка тъмнокожи и нeукротими тантристки богини, които на свой ред разполагат с цяла армия от чакали, фурии и духове. По-голямата част от тези богини (Десетте Махавидя) са въплъщение на всичко, което обикновено се смята за възмутително, отвратително или табу. На миниатюрите, които илюстрират тантристките текстове виждаме, че богините предпочитат да се сношават с трупове, а не с богове, като обкрачват мъртвия върху горящата погребална клада и го съживяват със своята божествена сила. Страховита и зловеща фигура, Кали или Тара според индийските представи въплъщава божественото и демоничното - свирепа и жестока като демон, но в същото време тя самата посича демони и унищожава враговете на човека и боговете. И нейният отблъскващ вид и смущаващо поведение намират логическо обяснение, когато вникнем по-надълбоко във философията на тантризма.
Смята се, че култът към Тара-Тарини е с племенен произход, но впоследствие е бил трансформиран в хиндуистки.
Няма коментари:
Публикуване на коментар