от Мирослав Моравски
http://www.slovesa.net/?id=2748
Видях Индия. Буквално. Взирах се в тежките води на Ганг, здрависвах се със сикхи, бях преследван от рикшаджии, говорих на хинди с индийски кондуктори, открих в прелестите на Кашмир черти от родната си България.
Опитах хиляда различни вкуса едновременно. Бях запленен от красотите и ужасен от бедността на Агра, Делхи и множество други градове и места. Бях потресен от... правилата на движението по улиците, регулирани в тази страна на хиляди божества от силата на един-единствен върховен Бог - Клаксона.
И всичко това ми се случи в кратката отсечка между фотьойла и леглото вкъщи.
Просто имах удоволствието да чета, да преживея, да сложа ръка на пулса на Индия през страниците на една книга.
„Химикал, шоколад и две рупии”, издание на "Жанет 45", е дневникът на двама българи, живият пътепис на едно индийско пътешествие.....
© текст: Еленикиндия
снимки: Интернет
Ранните текстове
Ранните текстове разкриват задълбочено познаване на животните и техните навици. Предвид аграрния характер на индийското общество в раннобудисткия период и прехранването чрез просия на първите монашески ордени не е учудващ фактът, че животните се често споменавани в класическите текстове на будизма.
Най-често срещаното животно в историите от предишните прераждания на Буда (джатака) е маймуната. Самият Буда се твърди, че е живял в тялото на маймуната Нандия. Е, маймуните в будисткия канон не се славят с голям интелект и всъщност често са метафора за злосторство и пакостливост. Слоновете са също силно застъпени в текстовете. Те са смятани за царски, аристократични животни с грациозна походка и почти рицарско благородство. Дресирането на слон дори е сравнено с медитация, а
текстовете показват също така и осъзнаване на болката на слоновете, живеещи в плен и нуждата им да бъдат на свобода.
Като цяло животните в джатаките са представени най-вече в позитивна светлина – способни на обич и загриженост един към друг, на алтруизъм и хармоничен живот с хората.
Но в ранния будистки канон се забелязва и антропоцентрична нишка.
© снимки: Еленикиндия, 2010
Белур матх и Калкута шепнат името на светеца от 19-и век Рамакришна.
Ето какво казва той:
"Хората могат да бъдат разделени на няколко категории - тези, които са оковани във веригите на света; търсещите освобождение, освободилите се души и вечно свободните.
Представете си, че в морето е хвърлена мрежа. Някои риби са толкова умни, че нивга не позволяват да бъдат заловени. Такива са вечно свободните хора. Но повечето риби се улавят в мрежата. Някои от тях се опитват да се измъкнат - търсещите освобождение. Не всички, които се борят, успяват. Нужни са много качества, за да успееш. Малцина успяват да се спасят и да се гмурнат с радостен плясък във водата пред погледа на рибарите. Такива са освободилите се души. Повечето риби обаче не успяват да се измъкнат въпреки опитите си. Ровят в земята, захапали мрежата в уста и лежат там безропотно с утехата, че са в безопасност. Горките, дори не подозират какво ще им сторят рибарите, като ги извлекат на сушата.Това са окованите във веригите на света."
© текст: Еленикиндия
снимка: Интернет
В Индия съществуват безброй школи и разновидности на едно и също учение, както и безброй техники за медитация - от обикновено безмълвно стоене до медитаране, провесен с главата надолу от свещено дърво. Черепът, скелетът и гробището често са част от мистичната символика в индийските аскетични учения. А именно напомнят за преходността на човек, за илюзорния свят, в който смъртта властва над живота ни. Труповете, от своя страна, символизират различните видове сетивна и умствена дейност, които подхранват профанното битие. Йогинът трябва да „изгори” тези дейности, както труповете се изгарят на гробищата. Така например йогинът трябва да си представи своето тяло като труп, а ума си като разгневена богиня, държаща нож и череп. Друго упражнение изисква йогинът да се съзре като „ бял, светещ огромен скелет, от който излиза толкова висок пламък, че изпълва Празнотата на Вселената.” Накрая трета медитация поставя пред йогина задачата да се превъплъти в разгневена дакини (демонично същество), която дере кожата от собственото си тяло. Всичко това е на ментално ниво, на границата на съновидението или илюзията.....
из "Химикал, шоколад и две рупии"
Чуй ме, Индия, ти, земя на воини и миролюбци! Tи, която си прастара и съвсем млада, мъдра и невежа, закостеняла като костенурка и приспособима като котка. В теб са вплетени алчност и скромност, разточителство и въздържание, богатство и нищета, щастие и мизерия, красота и ужас. Всичко в теб е екстремно, от минус до плюс безкрайност. Всичко в теб е отвъд пределите на човешките представи, отвъд всякакви обобщения, анализи, величини, мерки и пропорции.
Ти, която си баба на прабабите с поне четири хиляди бръчки по тялото, колкото са годините, в които помниш, че си живяла.
Ти, която си войник с поне четири хиляди белега по тялото, колкото са битките, в които помниш, че си участвала.
Ти, която криеш грубо и сурово лице зад шала от най-фина коприна и голямо сърце зад седемдипленото пъстроцветно сари.
Ти, която си закръглена и пухкава, защото си раждала не помниш колко милиони пъти.
Ти, която притежаваш събожествена творяща сила, лумтящ в искри сексуален огън, и затуй дарила си земята ни с толкова животи.
Ти, която носиш шалвари и маратонки, курта върху модерни дънки.
Ти, която си
