"Химикал, шоколад и две рупии" - външен поглед към Индия отвътре

от Мирослав Моравски

http://www.slovesa.net/?id=2748

Видях Индия. Буквално. Взирах се в тежките води на Ганг, здрависвах се със сикхи, бях преследван от рикшаджии, говорих на хинди с индийски кондуктори, открих в прелестите на Кашмир черти от родната си България.

Опитах хиляда различни вкуса едновременно. Бях запленен от красотите и ужасен от бедността на Агра, Делхи и множество други градове и места. Бях потресен от... правилата на движението по улиците, регулирани в тази страна на хиляди божества от силата на един-единствен върховен Бог - Клаксона.

И всичко това ми се случи в кратката отсечка между фотьойла и леглото вкъщи.

Просто имах удоволствието да чета, да преживея, да сложа ръка на пулса на Индия през страниците на една книга.

„Химикал, шоколад и две рупии”, издание на "Жанет 45", е дневникът на двама българи, живият пътепис на едно индийско пътешествие.....


Николай Янков и Елена Щерева са индолози, които успяват да посетят мечтаната „Перла на изтока” през последната година от образованието си. Запалени почитатели и подготвени познавачи на индийската култура, история и духовност, те преживяват един сблъсък с реалността на страната на Шива, Аллах и Буда, и предават много прямо и честно не само впечатленията си, но и собствените си реакции, радости и болки.

Книгата представлява сборен пътепис от дневниците на двамата студенти, нещо като непрестанно описание на живо, в което разказвачите се редуват - веднага щом единият се измори, другият поема, за да не изпуснат ритъма и да огледат и опишат тази необозрима и за цяла карма страна от поне две гледни точки.

Колкото и да са се подготвяли, колкото и да са чели и заучавали, срещата на живо с индийското битие изненадва и стресира дори и тях - специалните ни сили в бхаратознанието, гмуркачите в хинди-океана, жадните за знания българи в многоликото индийско множество. Както винаги - на живо хубавото се оказва прекрасно, а лошото - потресаващо. Книгата в никакъв в случай не е напудрена възхвала на Индия, колкото любима и вдъхновяваща да е тя за младите автори. В своето писание те са трезво обективни и не спестяват нищо както от шарените, така и от тъмните краски.

Всичко в страната на подправките е многолико, както вкусът на ястията й - тя е едно безкрайно съжителство на противоречия. В едни и същи хора виждаме съчетание от състрадателна загриженост и брутално грубо отношение към животните. Всяко нещо – от опитите на духовно извисени аскети да изпросят пари срещу споделяне на висша мъдрост, до съжителството на лъскави коли и кирливи просяци на всеки квадратен метър от улиците, ни кара да се питаме как е възможно това. Мащабите на всяко събитие са неимоверно по-големи - задръстванията и претъпкания градски транспорт например биха подлудили (или може би успокоили?) всеки български кмет. Но във всяка глава или част от книгата, Елена и Ники никога не забравят да отдадат необходимата почит към общочовешките ценности, които преоткриват в Индия - почитта към семейството, силата на любовта и живота, стремежа към духовно пречистване и познание.

Но стига преразкази - разлистете книгата и сами ще усетите магичната привлекателност на Изтока, която струи от нея.

Защо „Химикал, шоколад и две рупии”? По думите на младите автори това са - “Три неща, които могат да променят живота на индийското дете дори за миг - химикал за да пише в училище, шоколад, който да осмисли деня му, две рупии, с които да си купи едно от двете неща или да помогне на родителите си”... И още: “Подобно на шоколада Индия не може да бъде обяснена, а изисква да бъде преживяна и описана.”

Именно на тази необходимост източното им приключение да бъде описано и споделено, дължим този дневник с откровения на Елена и Ники. Един интересен, шарен и дори ароматен подарък, който хвърля светлина върху далечната, странна и вече не толкова тъмна Индия.