Elenikindia: Агхора - неужасените от смъртта ( Aghora

© текст: Еленикиндия
снимка: Интернет

В Индия съществуват безброй школи и разновидности на едно и също учение, както и безброй техники за медитация - от обикновено безмълвно стоене до медитаране, провесен с главата надолу от свещено дърво. Черепът, скелетът и гробището често са част от мистичната символика в индийските аскетични учения. А именно напомнят за преходността на човек, за илюзорния свят, в който смъртта властва над живота ни. Труповете, от своя страна, символизират различните видове сетивна и умствена дейност, които подхранват профанното битие. Йогинът трябва да „изгори” тези дейности, както труповете се изгарят на гробищата. Така например йогинът трябва да си представи своето тяло като труп, а ума си като разгневена богиня, държаща нож и череп. Друго упражнение изисква йогинът да се съзре като „ бял, светещ огромен скелет, от който излиза толкова висок пламък, че изпълва Празнотата на Вселената.” Накрая трета медитация поставя пред йогина задачата да се превъплъти в разгневена дакини (демонично същество), която дере кожата от собственото си тяло. Всичко това е на ментално ниво, на границата на съновидението или илюзията.....

В Индия има и аскети, които интерпретират съвсем буквално и материално черепите, труповете и гробищата. Типичен пример за това е аскетичният орден, наричан капалика или „носещите черепи”, защото носят на врата си огърлица от черепи. Приемници на този орден са агхора (не-ужасените). Те самите са неужасени, но с поведението и крайността си всяват смут и страх сред индийското общество. Агхора се хранят от човешки черепи, пият алкохол от тях, обитават гробища и медитират на трупове, като призовават богинята да се всели в тях и нерядко практикуват канибализъм. За обществото те са олицетворение на всичко нечисто, неправилно, антисоциално. Според самите агхора обаче категориите като „чисто” и „нечисто” са илюзорни, а практиките им имат за цел да разрушат тази дуалност и да постигнат същността на Шива.

Като част от тантрическия мироглед агхора поддържат гледището, че човек не може да постигне мокша преди да е показал, че е отхвърлил всички емоции, обвързващи го със света, включително и онези, породени от отблъскващото и нечистото. По тази причина ходят голи, съвкупяват се с жени в менструален цикъл, ядат изпражненията си, като твърдят, че както торта подобрява безплодната почва, така нечистотиите засилват тялото и подготвят ума за медитация. Подобно на капалика, сектата на „махараджите”, вамачаря също поразява с поголовното потъпкване на всякакви морални и традиционни ценности. При вамачаря еротично-мистичните елементи са принизени до патологичен разврат. Ето какво е описано в сборника на Мухсин-и-Фани от 17-ти век, „Дабистан” по повод тези ритуали, като вероятно смесва някои от ритуалите на капалика и вамачаря:
„Те твърдят, че им е разрешено да убиват всички животни, и дори хора, и наричат това „бала” ( храброст). Нощем отиват на шмашанам( гробището), където горят трупове и се съвокупляват с жени пред очите на всички и това наричат шакти пуджа.” Освен това авторът твърди, че тези тантристи предпочитат кръвосмешението пред обикновения брак, възхваляват проститутките, наричани "дева каня" (божествена съпруга), защото по време на половия акт жената е олицетворение на богинята.

От какво е мотивирана тази крайност и циничност? Всъщност този феномен на „безумност” и божествена „дивост” се среща и в поведението на редица шамани по света при посвещенския повик.

На шаманите в първобитните общества също се гледа като на странници, макар и уважавани заради способностите им. Шаманите са вид „избраници” – те са част от сферата на тайното и свещеното, недостъпна за останалите членове на обществото. Зовът им към посвещение е предшестван или съпътстван от истинска лудост, нещо като патологична болест, която отприщва магичния потенциал на избраника. В този период избраникът се държи като невменяем, душевноболен с пристъпи на епилепсия и истерия. Още от малки бъдещите шамани са неуравновесени, нервни, сякаш под постоянно напрежение. Често са тормозени от сънища и видения, в които ги измъчват, бият и заплашват. Стресът е съпътстван и от външни прояви – разни заболявания, осакатяване, психични отклонения. Децата стенат и се въртят в постелята, лутат се в полусън, крещят, мятат се на пода и фантазират, като това може да продължи с години. Единственото спасение за шамана е приемане на призванието си и вслушване в съвета на духовете. Следва мигновено подобрение и окончателно изцерение. Виждаме, че отклонението от нормата е предпоставка за случването на нещо необичайно, а постигането на висше знание задължително преминава през излизане от обичайното.

Когато разглеждаме отклоненията от традиционните схващания в контекста на Индия, разбира се, трябва да сме наясно, че екстремистките, асоциални школи са по-скоро изключение за индийския аскетизъм и мистицизъм, резултат от едно буквално тълкуване на начините за преодоляване на човешкото съзнание, което е ограничено от стереотипа и ежедневието, или обикновеното възприемане на света. В индийската философия „нормалното” човешко състояние е равнозначно на робска зависимост, невежество и страдание, а свободата, познанието и блаженството са недосегаеми, докато тази „нормалност” не бъде унищожена. Именно това е причината, подтикваща всички крайности и необикновено поведение сред хората, отправили се в търсене. Разрушаването на стереотипа, нарушаването на общоприетите табута и норми са ефективни методи за преодоляване на сковаността и застопореността на съзнанието. Всичките крайно болезнени, самомъчителни и почти смъртоносни аскетични практики имат за цел същото – да откъснат човешкото съзнание от примката на обикновеното възприятие и да го трансформират. Същността е да поставиш себе си, тялото и ума си в стресова ситуация, защото стресът е сбор от редица телесни и умствени реакции, които настройват човек на друга честота.

Опредметяването на традиционната символика до такава степен обаче навява на мисълта, че освен друго тук можем да говорим и за упадък в ценностите и мисленето. Такъв упадък се наблюдава в много култури. Тантристката йога също не успява да избегне деградацията и погрешното й интерпретиране поради проникването на учението в нетипични за нея среди. „Онези, които нямат възможност да се посветят напълно на йога, се задоволяват с подражаването на някои нейни външни аспекти и свободно интерпретират чисто технически детайли.” – казва Мирча Елиаде в произведението си „Йога – безсмъртие и свобода”. Това подкопава авторитета на йога и тя започва да се свързва с нетипични за нея оргиастични култове и покварени ритуали. В индийската философия този упадък е естествен процес от колелото на живота – характерно за Кали юга - времето, в което живеем сега - е,че истината е забулена в мрак от невежество. Ето защо новите учения се опростяват до такава груба форма, та да бъдат възприети от ограничените умствени способности на „падналото” човечество. Всъщност Тантра и нейните свещени текстове (агами) се смятат за Петата Веда - Ведата, подходяща за мрачните времена, в който живеем. Тя стъпва върху материята( с която сме свикнали), за да ни освободи от материята.

Aghori - part 1